Иван Брегов: Истинската реформа в съдебната власт не може да

Иван Брегов: Истинската промяна в правосъдната власт не може да стартира с избора на нов Висш правосъден съвет, а с действителна оценка на магистратите и скъсване на зависимостите в системата. Това съобщи пред БНР ръководителят на Правната стратегия на Института за пазарна стопанска система, който предизвести, че без цялостна смяна на модела правосъдната власт рискува да се трансформира в неконтролируем център на въздействие.

Брегов акцентира, че не последствията, а аргументите за проблемите в правосъдната система би трябвало да бъдат сложени в центъра на промяната. Според него това може да стане само посредством така наречен реподбор, който съставлява действителна професионална и нравствена оценка на магистратите.

По думите му обаче основният въпрос е кой ще прави тази процедура

Ако тя бъде поверена на актуалните ръководители в правосъдната власт, които съгласно него са обвързани с стопански и политически ползи, има заплаха да бъдат отстранени точно почтените магистрати, а не хората, които са компрометирали системата.

„ Въпросът е кой ще я прави процедурата за реподбор, тъй като, в случай че я вършат вождовете в правосъдната власт, които явно са стопански и политически свързани, тогава и малко и приблизително читави хора в системата, които не са голямото голям брой за жалост, ще бъдат освободени “, изясни Брегов.

Според него настоящето атестиране, планувано в Закона за правосъдната власт, на процедура не извършва функционалностите си. Според него една същинска оценка би трябвало да включва освен професионалните и нравствените качества на магистратите, само че и инспекция на имущественото им положение, както и на това на техните близки. Той предизвести, че в случай че сходни инспекции не бъдат въведени, правосъдната власт ще продължи да се трансформира в независим център на власт без задоволителен публичен надзор и отчетност. По думите му това би нарушило конституционния баланс сред институциите и би довело до още по-сериозна централизация на въздействие.

Брегов е безапелационен, че изборът на нови членове на Висш съдебен съвет не е панацеята

Според него това е на първо място политически развой, а практиката от предходни години демонстрира, че посредством парламентарната квота постоянно се избират претенденти, които не способстват за действителна смяна.

„ Това е политическо деяние. Знам ГЕРБ какво и по какъв начин поддържат, потвърдили са, че могат да поддържат и най-развратното нещо в българската прокуратура. Изборите за професионалната квота на Висш съдебен съвет би трябвало да приключат до 18 октомври, само че процедурите за избор на политическата и професионалната квота няма да вървят паралелно. А може би политическата ще последва професионалната и тогава ще сме в позицията, че каквото негодно не е съумяло да бъде набутано от професионалната квота, ще бъде определено от Народно събрание, по този начин се случи и през 2017 година Така че положителните практики на ГЕРБ намират своето естествено продължение. Дано да бъда опроверган с други процедури в Народно събрание за избор на Висш съдебен съвет “, разяснява Брегов.

За незавършения модел на самоуправление на правосъдната власт

Според Брегов в правосъдната система през годините са се оформили устойчиви кръгове на въздействие, които са построили мрежи от зависимости и са трансформирали обособени институции в корпоративни центрове за отбрана на разнообразни ползи.

„ Тези зависимости са резултат както от неналичието на задоволителен обществен надзор, по този начин и от незавършения модел на самоуправление на правосъдната власт “.

По думите му точно Законът за правосъдната власт би трябвало да бъде инструментът, който да прекъсне тези зависимости, само че признатите досега промени не реализират тази цел. Според него е нужна надалеч по-цялостна визия за промяна, каквато към този момент ръководещите не са показали.

В умозаключение Иван Брегов напомни, че още през 2019 година президентът Румен Радев провежда публични разисквания и събра оферти за промени в Конституцията и правосъдната система, само че по този начин и не показа личен план.

Според него и през днешния ден нищо не пречи президентът да излезе с ясна визия за нужните конституционни и законодателни промени.

„ И да не забравяме, че Радев като настоящ президент през 2019 година организира публични разисквания, събра мнения от юристите и организациите и трябваше да показа своя визия и план за българска Конституция. Но не го направи през декември 2023 година, казвайки, че има доста съществено съмнение и липса на легитимност в тогава ръководещото болшинство. Но в този момент никой не му пречи да показа своята визия за парламентарен план и за Закон за съдебната власт. “

Източник: БНР