Не, Цацаров не оставя прокуратурата с "огромен авторитет". Ето числата
Иван Бедров е шеф на българската работа на Радио Свободна Европа. Текстът е препечатан от страницата й.
" Той оставя институцията с един голям престиж. Говоря за институцията прокуратура ". Думите са на депутата Явор Нотев от " Атака ". Той и негови сътрудници от ГЕРБ и " Обединени патриоти " оповестиха кандидатурата на сегашния основен прокурор Сотир Цацаров за ръководител на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ). Това не е единственото обществено изказване, че прокуратурата има висок престиж. Веднага след издигането на кандидатурата му за основен прокурор през юли, определеният към този момент от Висшия правосъден съвет (ВСС) Иван Гешев сподели, че " прокуратурата е в най-хубавата си кондиция, от който и да е предходен мандат ".
Подобни оценки могат да бъдат плод на субективно виждане. Но в това време престижът, утвърждението и доверието могат да бъдат и обективно измерени. Затова взехме решение да проверим.
Резултатът е, че данните не удостоверяват тези оценки. Поредица от социологически изследвания в последните години демонстрират, че доста болшинство от българите нито са удовлетворени от работата на прокуратурата, нито имат доверие в нейното управление.
Добро начало и внезапен поврат
" Алфа рисърч " разгласява постоянно свои представителни проучвания за оценката на българските жители към работата на институциите. На уеб страницата на организацията има данни от юни 2013 година насам – т.е. за съвсем целия мандат на Сотир Цацаров, който беше определен в самия завършек на 2012 година Въпросът е елементарен – интервюираните би трябвало да дадат " Оценка за активността на основния прокурор ", а вероятните отговори са три – " позитивна ", " негативна " и " нито позитивна, нито негативна ".
През първата година от мандата си Сотир Цацаров се радва на повече утвърждение, в сравнение с отрицание. През август 2013 година позитивните оценки са 35%, до момента в който негативните са 21%. В края на мандата му обаче резултатът е доста по-различен. Последните данни са от септември 2019 година, когато 49% от българите споделят негативна оценка за работата на основния прокурор, а единствено 10% - позитивна.
Обратът в отношението на обществото към Цацаров настава през 2014 година, изключително през втората половина на годината. В средата на тази година прокуратурата стартира акцията против КТБ, а в последвалите месеци упрекна някогашния мажоритарен притежател Цветан Василев и отхвърли да се интересува от неговия сътрудник (по думите на Василев и на разкрити по-късно документи) Делян Пеевски. До края на годината позитивните оценки за основния прокурор спадат до 11%, а негативните " скачат " на 42%. След това наклонността се ускорява, въпреки и с по-бавни темпове.
Нито една позитивна оценка
" Алфа рисърч " не е единствената организация, която мери утвърждението към основния прокурор и ръководената от него институция. " Галъп интернешънъл " също е разгласила такива проучвания. През юли 2016 година организацията задава въпроса " Как оценявате активността на прокуратурата? " Отрицателните отговори са два пъти повече от позитивните – 61% против 32%.
През март 2019 година е оповестено национално представително социологическо изследване за работата на основния прокурор. Проведено е от " Глобал метрикс " по поръчка на Българския институт за правни начинания (БИПИ). Въпросът е един: " Как оценявате работата на досегашния основен прокурор? ". Добра оценка дават 18,88% от интервюираните, междинна – 42,66%, слаба - 24,28%. Проучването включва и въпроса дали хората са съгласни с изказванието, че " основният прокурор направи доста за справяне с битовата престъпност " – единствено 5,6% са съгласни, а 64% са несъгласни. По отношение на битката с корупцията по високите етажи – единствено 5,2% са съгласни, че основният прокурор е направил доста, а 61,2% не са съгласни. Преди да стане министър и да се заеме с политика, Христо Иванов е бил програмен шеф на БИПИ. Това може да провокира нечий песимизъм към проучването. Затова потърсихме още проучвания.
Ниска оценка за активността на основния прокурор е установена и в проучване на Института за съвременна политика (ИМП), чийто създател Борислав Цеков оцени като " позитивна " новината за номинирането на Цацаров за ръководител на КПКОНПИ. През 2016 година ИМП разгласява свое изследване с въпроса: " Каква е оценката ви за успеваемостта на прокуратурата? " Само 9 на 100 споделят, че е ефикасна, а 71,7 на 100 – че е неефективна. В това проучване е включен и различен въпрос: " Одобрявате ли повдигането на обвинявания от прокуратурата против някогашни и сегашни министри? ". С " Да " са дали отговор 72,7 на 100, с " Не " – 23,3 на 100. Това дава съображение на ИМП да озаглави обявата си по тази тематика по този начин – " Повече от 70% утвърждават дейностите на прокуратурата ".
" Той оставя институцията с един голям престиж. Говоря за институцията прокуратура ". Думите са на депутата Явор Нотев от " Атака ". Той и негови сътрудници от ГЕРБ и " Обединени патриоти " оповестиха кандидатурата на сегашния основен прокурор Сотир Цацаров за ръководител на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ). Това не е единственото обществено изказване, че прокуратурата има висок престиж. Веднага след издигането на кандидатурата му за основен прокурор през юли, определеният към този момент от Висшия правосъден съвет (ВСС) Иван Гешев сподели, че " прокуратурата е в най-хубавата си кондиция, от който и да е предходен мандат ".
Подобни оценки могат да бъдат плод на субективно виждане. Но в това време престижът, утвърждението и доверието могат да бъдат и обективно измерени. Затова взехме решение да проверим.
Резултатът е, че данните не удостоверяват тези оценки. Поредица от социологически изследвания в последните години демонстрират, че доста болшинство от българите нито са удовлетворени от работата на прокуратурата, нито имат доверие в нейното управление.
Добро начало и внезапен поврат
" Алфа рисърч " разгласява постоянно свои представителни проучвания за оценката на българските жители към работата на институциите. На уеб страницата на организацията има данни от юни 2013 година насам – т.е. за съвсем целия мандат на Сотир Цацаров, който беше определен в самия завършек на 2012 година Въпросът е елементарен – интервюираните би трябвало да дадат " Оценка за активността на основния прокурор ", а вероятните отговори са три – " позитивна ", " негативна " и " нито позитивна, нито негативна ".
През първата година от мандата си Сотир Цацаров се радва на повече утвърждение, в сравнение с отрицание. През август 2013 година позитивните оценки са 35%, до момента в който негативните са 21%. В края на мандата му обаче резултатът е доста по-различен. Последните данни са от септември 2019 година, когато 49% от българите споделят негативна оценка за работата на основния прокурор, а единствено 10% - позитивна.
Обратът в отношението на обществото към Цацаров настава през 2014 година, изключително през втората половина на годината. В средата на тази година прокуратурата стартира акцията против КТБ, а в последвалите месеци упрекна някогашния мажоритарен притежател Цветан Василев и отхвърли да се интересува от неговия сътрудник (по думите на Василев и на разкрити по-късно документи) Делян Пеевски. До края на годината позитивните оценки за основния прокурор спадат до 11%, а негативните " скачат " на 42%. След това наклонността се ускорява, въпреки и с по-бавни темпове.
Нито една позитивна оценка
" Алфа рисърч " не е единствената организация, която мери утвърждението към основния прокурор и ръководената от него институция. " Галъп интернешънъл " също е разгласила такива проучвания. През юли 2016 година организацията задава въпроса " Как оценявате активността на прокуратурата? " Отрицателните отговори са два пъти повече от позитивните – 61% против 32%.
През март 2019 година е оповестено национално представително социологическо изследване за работата на основния прокурор. Проведено е от " Глобал метрикс " по поръчка на Българския институт за правни начинания (БИПИ). Въпросът е един: " Как оценявате работата на досегашния основен прокурор? ". Добра оценка дават 18,88% от интервюираните, междинна – 42,66%, слаба - 24,28%. Проучването включва и въпроса дали хората са съгласни с изказванието, че " основният прокурор направи доста за справяне с битовата престъпност " – единствено 5,6% са съгласни, а 64% са несъгласни. По отношение на битката с корупцията по високите етажи – единствено 5,2% са съгласни, че основният прокурор е направил доста, а 61,2% не са съгласни. Преди да стане министър и да се заеме с политика, Христо Иванов е бил програмен шеф на БИПИ. Това може да провокира нечий песимизъм към проучването. Затова потърсихме още проучвания.
Ниска оценка за активността на основния прокурор е установена и в проучване на Института за съвременна политика (ИМП), чийто създател Борислав Цеков оцени като " позитивна " новината за номинирането на Цацаров за ръководител на КПКОНПИ. През 2016 година ИМП разгласява свое изследване с въпроса: " Каква е оценката ви за успеваемостта на прокуратурата? " Само 9 на 100 споделят, че е ефикасна, а 71,7 на 100 – че е неефективна. В това проучване е включен и различен въпрос: " Одобрявате ли повдигането на обвинявания от прокуратурата против някогашни и сегашни министри? ". С " Да " са дали отговор 72,7 на 100, с " Не " – 23,3 на 100. Това дава съображение на ИМП да озаглави обявата си по тази тематика по този начин – " Повече от 70% утвърждават дейностите на прокуратурата ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ