Иван Бърнев е актьор от бъдещето. Не само заради таланта

Иван Бърнев от бъдещето

Иван Бърнев е артист от бъдещето. Не единствено поради гения и метода, по който „ ръководи “ вниманието на публиката, а поради цялостната му актьорска просвета – добре позната, само че малко публикувана по нашите земи. Култура от бъдещето и просвета на бъдещето...

От бъдещето е и неговият воин Кастор в новия театър на режисьора Явор Гърдев – негови са текстът и театралната реализация на „ Кастор / Портрети на незнайното “. От бъдещето е всичко, което се случва в продължение на 231 години, само че на сцената е за по-малко от час. В приключението са забъркани имената на Стивън Хокинг, Марк Зукърбърг...

„ Кастор / Портрети на незнайното “ е доста повече от музикално-драматичен и образен пърформанс (идеята и музиката са на Петър Дундаков), доста повече от спектакъл и доста повече от концерт, на който звучат перкусиите на Божана Юрганджиева, роялът на Маргарита Илиева (роял) и сопраното на Пламена Гиргинова. Много повече е и от опит да се надникне във в действителност неограничения и побъркан свят на човешките благоприятни условия.

„ Днес получих известие от себе си.... / Съобщение от бъдещето “: Дали това е ключът към някакво себепознание или осъзнаване на „ някаква “ неизбежност? Или просто е спокоен, само че неотчаян вик към всички маратонци, към всички техно подвластни, към светът на милиарда и на всичко, което искаш, само че то се отваря пред теб единствено видимо...

Кастор Пек (Иван Бърнев) е антилицето на цялата (не)състояла се човешка еволюция, която се стреми към колонизация на Марс, секретни задачи на екзопланети и има екзочовешки фантазии, и изобщо – към връщането в най-тъмното минало на бъдещето. Спектакълът на Явор Гърдев е объркващ, тъй като разравя гнилостта, която живеем през днешния ден, и която може би ще остане и в далечното бъдеще, без значение от софтуерните полети на индивида. Откровената подигравка в думите на Кастор, единствено на пръв взор, е потисната от метода, по който приказва – като специалист по космоватика и футурология.

Кастор като Дон Кихот от бъдещето. Или като Бенджамин Бътън от „ някакво “ настояще. Или като Алиса в огледалния свят на бъдещото. Или като Малкия принц – за безконечни времена. Или като въплъщение на раздвоението, като нисша форма на клониране. Или като оракулски обвързван с бъдещето мисионер, чиито думи би трябвало да чуем – като вести от на следващия ден, само че без бъдеще. Не за друго, а тъй като ние, индивидите „ сме рисков субект, който би трябвало да се защищити от себе си “...

И в случай че във всичко това има една малко по-весела страна, то е, че съгласно „ Кастор / Портрети на незнайното “, и след триста години, ще има и миризливки, и осигуровки...