Ива Лазарова е изпълнителен директор на , чиито усилия са

Ива Лазарова е изпълнителен шеф на, чиито старания са ориентирани към създаване и използване на механизми за отчетност на обществените институции. Ива е от тези, които съвсем не спят по време на избори и които влагат сърцето си, силата и интелекта си в името на едно по-здраво, подредено и осъзнато общество. Работила е в неправителствени организации в Съединени американски щати, изучавайки ролята на новите цифрови принадлежности за битката с корупцията и положителното ръководство. През 2019 година е стипендиант на The German Marshall Fund of the US. Ива, от 16 години сте част от Института за развиване на обществената среда. Как стартира работата ви за ИРПС? Случи се още преди да завърша университета и съм извънредно признателна. София си беше най-любимият ми град (нали родното място е най-близко до сърцето), само че нямах визия какъв брой е мъчно да се ръководи, какъв брой доста проблеми има и в нея, и в другите обитаеми места, какъв брой идентични са корените им и какъв брой разнообразни – методите за разрешаването им. Не знаех и какъв брой доста и непрестанно би трябвало да се учи, изследва, чете и внимава, с цел да се стигне до допустима рекомендация за разрешаване на даден проблем, изключително когато той визира общността ни.Сред първите ми задания бяха изследвания на законите, уреждащи действието на столици като Берлин, Лондон, Белград и Киев. Участвах и в първото си без значение наблюдаване на избори (в Казанлък), с цел да зная по какъв начин се „ ражда “ локалната власт и по какъв начин се следи на терен предизборна акция. Сред първите ми задания беше и самостоятелната оценка на осведомителната система за ръководство и наблюдаване на средствата от Европейския съюз в България (ИСУН). Какво ви въодушевява във вашата работа и какво не ви дава мира? Вдъхновява ме, че можем да реализираме доста повече като общество в България. С сътрудниците ми споделяме разбирането, че с цел да имаме виновни институции, работещи в полза на жителите, е належащо провеждането на почтени и транспарантни избори, в които обществото има доверие. Това значи гласоподавателите да гласоподават свободно, да са наясно с разпоредбите за гласоподаване, да не се тормозят дали гласът им ще бъде правилно регистриран и, несъмнено, да има широкодостъпна информация за самия избирателен развой. Само тогава избраниците ще бъдат същински виновни по отношение на всички жители и ще вземат решения, които да усъвършенстват всекидневието ни. По какъв брой часа спите по време на избори? И какво сънувате? Предизборните акции не подготвят екипа на ИРПС към доста сън. Изборните месеци са извънредно натоварени. Често сме в офиса до късно, работим и вечер от у дома, само че си заслужава. Стремим се да обясняваме изборните правила и да намираме най-подходящите решения. Постигнали сме значими промени. Застъпвахме се за приемането на Изборен кодекс, да можем да гласуваме за съответни претенденти в партийните листи (тоест с преференция), да има повече бистрота в партийното финансиране и мн. др.Напредъкът в изборните тематики постоянно е муден и „ лъкатушен “. Подобряване на разпоредбите може да бъде последвано от стъпка обратно – естествени процеси за демокрацията, за което би трябвало да се застъпваме всекидневно.Повтарящ се сън са изборните протоколи от края на изборния ден и „ кошмарите “ за администрацията, когато пристигна време за попълването им. С какво гражданското общество в България през днешния ден е друго от началото на работата ви в ИРПС? Има доста повече гласност в работата на институциите. Преди 10 години Централната изборна комисия, която провежда изборния развой в страната, не предоставяше информация за работата си. Днес разгласява протоколи от всяко съвещание, излъчва полемиките онлайн. Има още към какво да се стремим за публичността в работата на институциите, само че има съществено усъвършенстване.Нужни са и още старания от обществото, с цел да станат и жителите, и деятелите по-ангажирани, да държат институциите виновни за дейностите им, да изискват повече. Именно този цивилен напън и активизъм са ключ към положителни промени. Кои акции на Института за развиване на обществената среда бихте оценили с отличен? ИРПС способства за въвеждането и одобряването на преференциалното гласоподаване по време на избори, което разрешава всеки гласоподавател да даде вота си за съответен претендент. Така връзката сред гласоподавателите и избраниците е по-директна. 63% от жителите гласоподаваха с преференция на последните локални избори.
Създадохме платформа „ Аз гласоподавам “, която събира най-важната информация за разнообразни групи гласоподаватели и коментира правата и отговорностите им, анонсира разпоредбите, които би трябвало да съблюдават секционните изборни комисии. По време на акция в нея получаваме стотици запитвания от жители за метода и документите за гласоподаване, адреси на изборни секции, функционалности на секционните изборни комисии и доста други.Стремим се с изключение на да изследваме цялостния избирателен развой, да проследим и разнообразни обществени политики. Публикуваме анализите в другата ни платформа – „ Отворен парламент “. Как наподобява един ваш ден? Най-използваната дума е „ хайде “, недопускаща забавяне, отвращение, изклинчване, изказвания като „ това в този момент не може да стане по този начин “. В работа, смешки и закачки за настоящото положение на обществената среда, наложително с нещо нездравословно (с много захар) и без нито един милилитър кафе. И колкото и старомодно да звучи – с рок музика и обичани и върли съидейници и хора. Какво обичате да вършиме в свободното си време? Да играя, да чета, да изучавам и да го извозвам с детето ми. 20 000 крачки дневно не ми се опират. Имам и лист с книги за идващия панаир на книгата. И обичам да отегчавам на сътрудниците (и най-близки мои приятели) в събота и неделя за работа или още по-хубаво, с цел да сме дружно на някое извънградско „ турне “ (за да им отегчавам и „ онлайн “). Кое е най-ценното, което научихте, работейки в неправителствени организации в Съединени американски щати, и какво бихте пренесли и пренасяте в работата си в Института? В Съединени американски щати има високо равнище на бистрота в работата на институциите. Те постоянно си сътрудничат с неправителствените организации, които ги подкрепят с експертиза и насъбран опит. И ние се опитваме да използваме този метод, с цел да подобряваме действието на разпоредбите у нас. Сътрудничеството с жители, деятели, институции е значим принцип за постигането на промени.Друг потребен урок е, че за сполучливата работа на една организация е належащо екипът ѝ да споделя общи полезности и да „ гледа в една посока “. Стремим се да го вършим и в ИРПС и то е измежду главните аргументи за триумфа ни. Често дружно обсъждаме по какъв начин и накъде желаеме да се развиваме като организация, и по този начин подсигуряваме, че всеки един от нас ще способства оптимално за поставените цели. Какво ви впечатли като стипендиант на The German Marshall Fund of the US.? Тя е основана през 1982 година, с цел да среща и приготвя европейски и американски експерти и да усъвършенства трансатлантическите връзки. Всяка година избира 75 претенденти от всички браншове, в това число бизнеса, държавното управление и гражданското общество от Европа и Съединени американски щати. И изборът на представител на неправителствена организация да взе участие във водещата стратегия на The German Marshall Fund за развиване на водачеството е висока оценка.Опитът е незаместим. Имаше изключителни срещи с експерти на властови позиции в публичния или бизнес живот, с хора, отдали се на гражданската интензивност и на основаване на обществени политики за създаване на приобщаващи общности, в които се цени разнообразието, всички жители се почитат, имат достъп до запаси, третират се равнопоставено и вземат участие в процесите на взимане на решения, засягащи живота им. Как стартира партньорството на ИРПС с „ Америка за България “ и по какъв начин фондацията ви оказа помощ да реализирате концепциите си? Повярваха ни (или може би знаеха), че демократичното осъществяване на изборите е от основно значение за работата на определените институции. Подкрепят ни 10 години, с цел да можем ние да проучваме и да предлагаме решения за подобряването на изборния развой и демократичното действие на институциите, което е непрекъсната и систематична работа.   Какво в българското общество може да даде мотив за оптимизъм? Доброволците на ИРПС да вземем за пример. Те са доказателство, че и у нас има хора, подготвени да дарят от времето и напъните си за демокрацията. Това е явен сигнал за появяването на будно гражданско общество. А цивилен активизъм и напън са нужни за позитивните промени в работата на институциите. Може да са и митинги, които активизират гражданска сила за позитивно развиване на страната.Повод за оптимизъм са и доста представители на българската просвета и изкуство от международна големина – като Райна Кабаиванска, шахматистите ни, ученическите тимове по физика и математика, младите учени в разнообразни сфери. За какво благодарите на 2023 година и какво очаквате от 2024 година? Благодарна съм за здравето на околните ми, за приятелите ми, които не се отхвърлят да вършим дружно чудеса, за хубавото време, за премията на Георги Господинов.През 2024 година ни предстоят избори за членове на Европейския парламент и доста работа. С сътрудниците от ИРПС постоянно имаме проекти и хрумвания. Стремим се да осъществяваме най-малко част от тях.