Ицхак и Коха Шрики. Те са двама влюбени израелци, които

Ицхак и Коха Шрики. Те са двама влюбени израелци, които са на върха на щастието в фамилния си живот, на първо място да се преобърне за един момент. При атентата в " Сарафово " през 2011 година

Това не е обич от пръв взор, само че за сметка на това остава безконечна. Тя претърпява няколко аборта, по тази причина се вземат решение на инвитро. Успяват от втория път. Предприемат първото си пътешестване, когато към този момент са семейство от трима. " Мислехме, че единствената заплаха да пътуваш със аероплан, е да не падне до момента в който е във въздуха ", споделя той.

 На 18 юли 2012 година на паркинга пред терминал " Пристигащи " на бургаското летище е взривен рейс от нападател камикадзе. Загинаха седем души, ранени бяха 20.

Ицих схваща, че е изгубил щастието си. Жена му не скача от рейса, с цел да защищити бебето. Психолози му оказват помощ да се възвърне, само че когато е самичък усеща кошмара доста мощно. " Трудно е да продължиш живота си - има две благоприятни условия - или да падна още по-надолу, или да се изправя. Тя би желала да продължа да пребивавам, само че бих дал живота си за нея ", споделя той.

Остава ѝ правилен и избира живота. След години се дами, а след това се развежда. Има щерка, която обожава. " Не се възстановяваш в никакъв случай, споменът постоянно се връща. Два-три пъти дневно ми се случва да отбия колата, с цел да поплача. Натъжава ме всичко, което ми припомня за атентата, само че желая да пребивавам с болката. Животът е по-силен от гибелта ", уверен е мъжът. 

Като че ли не е било задоволително, ориста му подготвя ново тестване. При офанзивата на " Хамас " на  7 октомври той и щерка му са в къщата на татко му - единствено на 30 км от Газа. " В шест часа ме разсъни сирена. Скрихме се в стеснен кулоар, тъй като бомбоубежището беше надалеч. Прегърнах щерка си, споделих ѝ, че всичко е наред. Започнаха още веднъж да свирят сирени една след друга. Тръгнахме на запад щом сирените стопираха. Още до момента в който бяхме в града, чухме нова сирена, легнахме на земята и покрих щерка си с тялото си. Тя ме попита " тати, за какво го правиш ". А аз отвърнах - с цел да те защитя. Тогава тя ми сподели, че в случай че нещо падне до нас, аз ще умра, а аз отговорих, че тя е най-важна - моята щерка ", спомня си израелецът.

Казва ѝ, че има араби терористи, само че не всички са такива. " Има неприятни хора, които желаят да ни убият. След станалото в Бургас и в Газа, знам, че могат да ни ударят още по-силно, да ни наранят, само че не могат да ни унищожат ", счита той.

Спасяват се и часове по-късно схваща от какво са избягали. " Някои от приятелите ми починаха, мой непосредствен служител на реда си отиде. Бащите ни бяха другари. Загина, пробвайки се да отбрани хората ", споделя с болежка Ицхак.

Старае се да гледа допустимо по-малко вести, а чуе ли сирена, бяга към бомбоубежището.  " По-чувствителен съм към събитията тук, знам през какво ще минават фамилиите. Историите допират сърцето ми и стартирам да рева. Напомня ми за оня ден в Бургас, картините се връщат в главата ми ", показва той. След години работа с психолог, знае по какъв начин да управлява всекидневието си, само че знае и, че в никакъв случай към този момент няма да е стопанин на живота си.

" След терористичната офанзива не излизах и отказвах да се храня. След 1 година започнах да се срещам с дами. Най-трудно ми бе да се върна в Бургас на панихида на починалите. На мястото на атентата все едно ме удари гръмотевица, в идващите 2 дни не можех да приказвам, не излизах от стаята. Всичко се върна в съзнанието ми ", прям е той пред " Нова ".

Според него най-трудно е да осъзнаеш какво в действителност се е случило. " Скръбта има няколко стадии - първоначално не проумяваш станалото, ужасът идва 3-4 месеца по-късно. На рождения ден на брачната половинка си занесох цветя на гроба ѝ и нещо в мен се пробуди. Тогава осъзнах, че е мъртва, запитах се на кого нося цветя. Разбрах, че тя в действителност си е отишла и тогава борбата стартира ", съобщи израелецът.