Еврото раздели властта
ИТН стопира проекта за еврото, упорстват първо да се направи разбор от Българска народна банка и финансовото министерство
Кабинетът бързаше с проекта
Въвеждането на еврото раздели обединението. “Продължаваме промяната” и “Демократична България” бързат с проекта за въвеждане на единната валута, а Българска социалистическа партия и “Има подобен народ” упорстват преди дефинитивно решение за прекосяване към евро от началото на 2024 година да се направи разбор на резултатите от въвеждането на единната европейска валута. След разногласия сред сътрудниците, които не дадоха резултат през вчерашния ден от Има Такъв Народ стопираха проекта за еврото. Депутати от партията на Слеви Трифонов внесоха план за решение, съгласно което проектът ще влезе в действие откакто Народното събрание одобри разбор на Българска народна банка и министерство на финансите.
Според финансисти от Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ надали при започване на 2024 година страната ни ще дава отговор на критериите. Шефът на бюджетната комисия в Народно събрание Любомир Каримански изрази подозрения, че България ще е достигнала междинните европейски приходи и че ще сме близо до покупателните благоприятни условия на страните, които са в еврозоната. Предупреди и че инфлацията също може да ни спъне за приемане на единната валута. Същите подозрения изрази и Румен Гечев от Българска социалистическа партия.
“Бяхме се разбрали съдружните сътрудници на експертните препоръки, че проектът влиза и го даваме на банките, с цел да могат да се приготвят механически за приемането на еврото. Отделно се прави анализ”, изясни Иво Мирчев от “Демократична България”.
Шефът на ПГ на “Продължаваме промяната” Андрей Гюров продължи да повтаря тезата си от времето, когато бе претендент за шеф на Българска народна банка, че еврото би трябвало да се вкара от януари 2024 година и че час по-скоро би трябвало да стартира техническата подготовка за това.
От Има Такъв Народ показват в претекстовете да блокират проекта за еврото, че анализът на Българска народна банка и министерство на финансите би трябвало да съдържа данни за главните политики в еврозоната, икономическата и финансовата политика на България, положението на стопанската система ни, резултатите от въвеждането на еврото в други страни.
Под документа, импортиран в деловодството на Народно събрание стоят подписите на Любомир Каримански, Ива Митева и Тошко Йорданов.
“Необходимо е обществото в България да бъде уверено, че приемането на еврото отстрани валутния риск за жителите, бизнеса и държавното управление и курса евро-лев наложително да е закрепен на 1.95583”, показват в претекстовете към плана за решение от Има Такъв Народ. Според вносителите от значително значение е да бъде регистрирано въздействието на вътрешната и външната среда, както и вероятният резултат от шока, подбуден от инфлацията, да стане непрекъснат. “През месец юни се чака новият отчет на Европейската централна банка за конвергенцията на България, който ще включва положението на икономическия прогрес на страната ни в догонването на останалите страни в Еврозоната, както и критериите за годишния междинен ритъм на хармонизираните показатели на потребителските цени, инфлацията в България, бюджетното салдо и дългът на бранш “държавно управление”, както и дългогодишният лихвен %.
От Има Такъв Народ припомниха, че в съдружното съглашение е записано, че проектът за еврото се приема след разбор за резултатите от въвеждането му. От партията реагираха против бързането на държавното управление да одобри проекта. На 27 май шефът на бюджетната комисия в Народно събрание Любомир Каримански предизвести, че Министерски съвет се гласи скрито да гласоподава документа за въвеждане на еврото. Като мотив той уточни това, че на репортерите е изпратен дневен ред, в който не попада точка за проекта, а в уеб страницата на Министерски съвет точката съществува под №31.
След съвещанието на кабинета на 27 май се разбра, че министрите на Има Такъв Народ и на Българска социалистическа партия са дали своят вот срещу с обяснението, че не са срещу еврото, само че първо желаят да се направи разбор. Финансови специалисти считат, че България няма по какъв начин да вкара еврото, защото не покрива критериите и за приходи, и за инфлация.
Разправията се трансферира в Туитър
Тошко Йорданов спори с министър от Демократична България
На неприсъствен спор в “Туитър” станаха очевидци почитателите на Тошко Йорданов от Има Такъв Народ и Божидар Божанов от “Да България”. Повод за размяната на реплики сред тях бе признатият проект за въвеждане на еврото от Министерски съвет, написа Трибюн. “В петък гласувах “за” приемане на проекта за въвеждане на еврото. Не просто по механически аргументи, които са посочени в другия туит, а тъй като приемането на еврото е стратегическо значимо. “Демократична България” е твърдо “за въвеждане на еврото”, написа в “Туитър” Божидар Божанов. “В петък си дал своя вот, нарушавайки съдружното споразумение”, отговори му Тошко Йорданов.
Левон Хампарцумян, банкер:
Политическото решение е взето преди 2007 година
Политическото решение да се присъединим към еврото е взето още преди 2007 година, когато сме подписали, че ще се присъединим. Там няма ангажимент по кое време тъкмо ще стане това, само че този въпрос е решен преди много време. Същите тези партии, които желаят в този момент разбор, са си бъркали в носа вместо да придвижат нещата напред както в Прибалтика, в Хърватия, в Словения. Говоря за страни, които като размер на стопанските системи си са сходни с нашата. Не идентични, само че сходни. И не неприятно си живеят тези хора с еврото. Така че политическото решение е взето от дълго време. Тези партии желаят да бъдат видяни, да им се вдигне рейтингът, само че не става дума за техническа подготвеност.
" Възраждане” ще желаят референдум? Това са едни особени хора, не мога да ги разясня, само че какъв референдум ще желаят с техните нещастни проценти?
Има една сентенция - когато човек желае нещо да стане, намира метод, а не да търси мотиви за какво това няма да стане. С какво Хърватия има по-добри политици, по-организирана администрация, по-разумно публично мнение? Може би всичко това е правилно. Но това значи да се самозапишем в “Б” тима, а аз не желая това. Искам да сме на масата, на която се взимат решенията в Европейски Съюз, което включва и еврозоната. А да седиш на тъчлинията с някакви нещастни падащи проценти - един желае референдум, различен разбор - основният въпрос е в компетентността на хората, които ще употребят тези разбори и референдуми за техните политически цели.
Александър Иванов, ГЕРБ:
Свидетели сме на безпорядък и нарушение на всички критерии за Еврозоната
Компрометираните институции потвърждават за следващ път, че не могат да се оправят с ръководството на страната. Виждаме инфлационните процеси, бюджетният недостиг, който неведнъж надвишава допустимите за влизането в Еврозоната, по всяко време то. Не виждаме проблем, в случай че има проект за приемане на еврото, да бъде прегледан от всички заинтригувани страни. Но проект би трябвало да има. От ГЕРБ оставихме България със постоянни финанси, само че в последната една година сме очевидци на безпорядък и нарушение на всички критерии за приемане на България в Еврозоната. Тази неустойчивост не води до нищо положително, очевидно няма и връзка сред ръководещите, което е още по-притеснително за България.
Григор Сарийски, Институт за стопански проучвания към Българска академия на науките, пред “Труд”:
Хората единствено ще изгубят, чака ни гръцки сюжет
Облагите от въвеждането на еврото ще се разпределят само сред представителите на така наречен “елит”, т. е. политици, банкери, едри бизнесмени. За елементарните хора ще остане единствено задължението да платят цената, а тъкмо тях никой не ги пита.
Затова на първо място би трябвало да се организира допитване измежду българските жители, а политическият хайлайф би трябвало най-сетне да влезе във функционалностите си и да показа сериозен разбор. Не да организира пропаганда и освен това - с пари на данъкоплатците.
Българска народна банка имаше ангажимент да показа подобен, само че обществото към момента не е видяло резултат от него. Не имам вяра да не са го създали, просто евентуално резултатите няма да ни харесат. Не може да бъде другояче, в случай, че стандартът на живот в България е едвам на половина от междинния за Европейския съюз. Логиката е същата, като при категориите в бокса или като лигите във футбола. Не може да пуснете “Бистришките тигри” против “Манчестер” и да очаквате някакъв логичен мач.
Единият тим ще употребява другия единствено като спаринг-партньор, а крайният резултат би бил предупреден. Аналогична е обстановката, когато в еврозоната влезе стопанска система с доста по-нисък стандарт. Тя не може да получи друго, с изключение на ролята на външна страна и това бе повода за така наречен “гръцкия сценарий”, който занапред ще се репликира.
Гърците бяха безусловно неподготвени за присъединение към еврозоната, само че все пак бяха включени там (от политически съображения) и вследствие на това Гърция бързо натрупа задължения, които не могат да бъдат обслужени. Не можеше да бъде другояче. Когато влезете в общественост, с чиито приходи не можете да се сравнявате, само че желаете да получавате същото количество артикули и услуги, които получават и старите страни-членки, нормално компенсирате с заеми.
Влизането в Еврозоната ви дава точно това - безпределно улеснен достъп до евтини заеми. Там автоматизирано ви подвигат рейтинга и понижават лихвите. До едно време. След като задълженията се усилят до равнище, в което не могат да бъдат обслужвани, те стартират да живеят собствен личен живот и да нарастват единствено от лихвите по тях, които непрекъснато се натрупат. От там нататък единственото, което можете да извършите, е да късате части от страната си, с цел да изпълнявате по този начин наречените оздравителни стратегии. Така най-малко направи Гърция, която пусна за обмен острови, пристанища и т. н. и все пак си остава най-задлъжнялата страна в еврозоната. В това е казусът. Има причина да се дефинира възрастова граница за вход в заведенията, в които се продава алкохол. Точно такава граница за зряла възраст би трябвало да има и всеки съюз, който желае да се построи като общественост сред равнопоставени сътрудници.
Виктор Папазов, стопански консултант на Политическа партия “Възраждане”:
Равнява се на национално изменничество
Голяма неточност е влизането ни в еврозоната. Това се равнява на национално изменничество. Държавният суревенитет, държавната самостоятелност се крепи на няколко неща. Едното е войска, която да пази териториалната целокупност и свободата на една страна, а второто нещо е финансовата система. В момента, в който приемем еврото, губим своята самостоятелност и ще бъдем подложени на обир, както се случи с всички други страни.
Има едно забавно проучване на Център за европейски политики. По случай 20-годишнината от еврото направиха проучване кой печели и кой губи от еврото. То демонстрира, че единствено две страни са спечелили от въвеждането на еврото. Това са Германия и Нидерландия. Всички останали страни са изгубили милиарди и трилиони, като най-загубилите са Италия и Франция. Освен това към този момент се вижда с просто око, че след тази военна интервенция в Украйна следва светът да се раздели на валутни зони. Почти съм уверен, че еврото няма бъдеще. Какво ще вършим, когато се качим на един Титаник, който потъва, и излезем от личната си избавителна лодка. В момента левът е завързан към еврото, само че Народното събрание може в даден миг да каже, че отстраняваме валутния ръб. Навремето той беше комплициран поради безотговорността на българските политици и една група финансисти и злоупотребата с властта, която имаха. Влизането в еврозоната ще ни донесе обедняване и цялостен срив на България. Ако някой е подготвен да остане в историята като извършител на още една национална злополука, да го направи. Влизането ни в еврозоната ще докара до повишаване на цените. Последиците ще бъдат пагубни. Защо страни като Дания и Швеция не желаят да са в еврозоната. Подписали са, че сякаш ще влязат в еврозоната, само че си държат на националните валути.
Румен Гълъбинов, финансист, пред “Труд”:
Ще способства за влизането ни в Шенгенското пространство
Приемането на България в еврозоната не зависи единствено от нашата воля. Крайното решение се взима от органите на еврзоната - Еврогрупата и Европейската централна банка. Те се произнасят по настояването на България да се причисли към еврозонта. В средата на 2020 година ние се присъединихме към валутно-курсовия механизм ERM II, който е предверието на еврозоната. Това допуска една по-интензивна връзка с Европейската централна банка и надлежно подготовка с проект за въвеждане на еврото в България. Добър образец би бил да следим какво прави Хърватия.
От началото на 2023 година Хърватия следва да бъде призната като пълновръстен член на еврозоната и да стартират да се разплащат с евро банкноти и монети. Хърватия ще бъде първата новоприсъединила се дължава след Литва, която се причисли през 2015 година С Хърватия групата от страни в еврозоната ще стане 20 от общо 27 страни членки на Европейски Съюз. За останалите седем членки - Дания и Швеция не са членки на еврозоната, за Чехия, Полша и Унгария няма данни да са кандидатствали, а другите две страни са Румъния и България. Би следвало да има повече изгоди от влизането ни в еврозоната, тъй като се причисляваме към следващия вътрешен стопански и финансов съюз в границите на Европейски Съюз.
Това е една задълбочена интеграция на България в Европейски Съюз. Многократно са изтъквали изгодите от влизането ни в еврозоната, свързани с лихвите и трансакционните разноски. Членството в еврозоната прави реалистично скорошно приемане на България и в Шенгенското пространство. По своята същина това са разнообразни неща, само че участието в еврозоната приближава като интеграция съответната страна и до Шенгенското пространство за по-свободно придвижване на артикули и цялосто консолидиране в Евросъюза. Членство и в Шенген не е изгубило смисъл, макар че имаше ограничавания около коронавирус пандемията през последните две години, свързани със свободното напредване. Сега, когато поотмина пандемията, се вижда, че не е малко като изгода да си член на Шенген. По различен метод се отнасят останалите европейски страна към тези, които са в Шенгенското пространство.
Стоян Панчев, икономист, пред “Труд”:
Решението за еврото е насмешка с демокрацията и политическата нормалност
“Подължаваме промяната” и “Демократична България” не желаят диспути за еврото. Не желаят да четат разбори от Българска народна банка, МФ, Българска академия на науките или който и да е различен. Не желаят да слушат и съдружните си сътрудници. 10 към 8 за решение, което се взима на 100 години. Едва ли в последните 20 години такова решение в Министерски съвет се е взимало не с единогласие, а гласоподаване. Гласуване на необявена в дневния ред точка за промяна на 140-годишния лев и 25-годишния валутен ръб.
Решение за промяна на паричната система по време на невиждана от 40 години международна инфлационна рецесия. Подигравка с демокрацията и политическата нормалност. Отговорът на това е един - референдум и нормалност.
Кабинетът бързаше с проекта
Въвеждането на еврото раздели обединението. “Продължаваме промяната” и “Демократична България” бързат с проекта за въвеждане на единната валута, а Българска социалистическа партия и “Има подобен народ” упорстват преди дефинитивно решение за прекосяване към евро от началото на 2024 година да се направи разбор на резултатите от въвеждането на единната европейска валута. След разногласия сред сътрудниците, които не дадоха резултат през вчерашния ден от Има Такъв Народ стопираха проекта за еврото. Депутати от партията на Слеви Трифонов внесоха план за решение, съгласно което проектът ще влезе в действие откакто Народното събрание одобри разбор на Българска народна банка и министерство на финансите.
Според финансисти от Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ надали при започване на 2024 година страната ни ще дава отговор на критериите. Шефът на бюджетната комисия в Народно събрание Любомир Каримански изрази подозрения, че България ще е достигнала междинните европейски приходи и че ще сме близо до покупателните благоприятни условия на страните, които са в еврозоната. Предупреди и че инфлацията също може да ни спъне за приемане на единната валута. Същите подозрения изрази и Румен Гечев от Българска социалистическа партия.
“Бяхме се разбрали съдружните сътрудници на експертните препоръки, че проектът влиза и го даваме на банките, с цел да могат да се приготвят механически за приемането на еврото. Отделно се прави анализ”, изясни Иво Мирчев от “Демократична България”.
Шефът на ПГ на “Продължаваме промяната” Андрей Гюров продължи да повтаря тезата си от времето, когато бе претендент за шеф на Българска народна банка, че еврото би трябвало да се вкара от януари 2024 година и че час по-скоро би трябвало да стартира техническата подготовка за това.
От Има Такъв Народ показват в претекстовете да блокират проекта за еврото, че анализът на Българска народна банка и министерство на финансите би трябвало да съдържа данни за главните политики в еврозоната, икономическата и финансовата политика на България, положението на стопанската система ни, резултатите от въвеждането на еврото в други страни.
Под документа, импортиран в деловодството на Народно събрание стоят подписите на Любомир Каримански, Ива Митева и Тошко Йорданов.
“Необходимо е обществото в България да бъде уверено, че приемането на еврото отстрани валутния риск за жителите, бизнеса и държавното управление и курса евро-лев наложително да е закрепен на 1.95583”, показват в претекстовете към плана за решение от Има Такъв Народ. Според вносителите от значително значение е да бъде регистрирано въздействието на вътрешната и външната среда, както и вероятният резултат от шока, подбуден от инфлацията, да стане непрекъснат. “През месец юни се чака новият отчет на Европейската централна банка за конвергенцията на България, който ще включва положението на икономическия прогрес на страната ни в догонването на останалите страни в Еврозоната, както и критериите за годишния междинен ритъм на хармонизираните показатели на потребителските цени, инфлацията в България, бюджетното салдо и дългът на бранш “държавно управление”, както и дългогодишният лихвен %.
От Има Такъв Народ припомниха, че в съдружното съглашение е записано, че проектът за еврото се приема след разбор за резултатите от въвеждането му. От партията реагираха против бързането на държавното управление да одобри проекта. На 27 май шефът на бюджетната комисия в Народно събрание Любомир Каримански предизвести, че Министерски съвет се гласи скрито да гласоподава документа за въвеждане на еврото. Като мотив той уточни това, че на репортерите е изпратен дневен ред, в който не попада точка за проекта, а в уеб страницата на Министерски съвет точката съществува под №31.
След съвещанието на кабинета на 27 май се разбра, че министрите на Има Такъв Народ и на Българска социалистическа партия са дали своят вот срещу с обяснението, че не са срещу еврото, само че първо желаят да се направи разбор. Финансови специалисти считат, че България няма по какъв начин да вкара еврото, защото не покрива критериите и за приходи, и за инфлация.
Разправията се трансферира в Туитър
Тошко Йорданов спори с министър от Демократична България
На неприсъствен спор в “Туитър” станаха очевидци почитателите на Тошко Йорданов от Има Такъв Народ и Божидар Божанов от “Да България”. Повод за размяната на реплики сред тях бе признатият проект за въвеждане на еврото от Министерски съвет, написа Трибюн. “В петък гласувах “за” приемане на проекта за въвеждане на еврото. Не просто по механически аргументи, които са посочени в другия туит, а тъй като приемането на еврото е стратегическо значимо. “Демократична България” е твърдо “за въвеждане на еврото”, написа в “Туитър” Божидар Божанов. “В петък си дал своя вот, нарушавайки съдружното споразумение”, отговори му Тошко Йорданов.
Левон Хампарцумян, банкер:
Политическото решение е взето преди 2007 година
Политическото решение да се присъединим към еврото е взето още преди 2007 година, когато сме подписали, че ще се присъединим. Там няма ангажимент по кое време тъкмо ще стане това, само че този въпрос е решен преди много време. Същите тези партии, които желаят в този момент разбор, са си бъркали в носа вместо да придвижат нещата напред както в Прибалтика, в Хърватия, в Словения. Говоря за страни, които като размер на стопанските системи си са сходни с нашата. Не идентични, само че сходни. И не неприятно си живеят тези хора с еврото. Така че политическото решение е взето от дълго време. Тези партии желаят да бъдат видяни, да им се вдигне рейтингът, само че не става дума за техническа подготвеност.
" Възраждане” ще желаят референдум? Това са едни особени хора, не мога да ги разясня, само че какъв референдум ще желаят с техните нещастни проценти?
Има една сентенция - когато човек желае нещо да стане, намира метод, а не да търси мотиви за какво това няма да стане. С какво Хърватия има по-добри политици, по-организирана администрация, по-разумно публично мнение? Може би всичко това е правилно. Но това значи да се самозапишем в “Б” тима, а аз не желая това. Искам да сме на масата, на която се взимат решенията в Европейски Съюз, което включва и еврозоната. А да седиш на тъчлинията с някакви нещастни падащи проценти - един желае референдум, различен разбор - основният въпрос е в компетентността на хората, които ще употребят тези разбори и референдуми за техните политически цели.
Александър Иванов, ГЕРБ:
Свидетели сме на безпорядък и нарушение на всички критерии за Еврозоната
Компрометираните институции потвърждават за следващ път, че не могат да се оправят с ръководството на страната. Виждаме инфлационните процеси, бюджетният недостиг, който неведнъж надвишава допустимите за влизането в Еврозоната, по всяко време то. Не виждаме проблем, в случай че има проект за приемане на еврото, да бъде прегледан от всички заинтригувани страни. Но проект би трябвало да има. От ГЕРБ оставихме България със постоянни финанси, само че в последната една година сме очевидци на безпорядък и нарушение на всички критерии за приемане на България в Еврозоната. Тази неустойчивост не води до нищо положително, очевидно няма и връзка сред ръководещите, което е още по-притеснително за България.
Григор Сарийски, Институт за стопански проучвания към Българска академия на науките, пред “Труд”:
Хората единствено ще изгубят, чака ни гръцки сюжет
Облагите от въвеждането на еврото ще се разпределят само сред представителите на така наречен “елит”, т. е. политици, банкери, едри бизнесмени. За елементарните хора ще остане единствено задължението да платят цената, а тъкмо тях никой не ги пита.
Затова на първо място би трябвало да се организира допитване измежду българските жители, а политическият хайлайф би трябвало най-сетне да влезе във функционалностите си и да показа сериозен разбор. Не да организира пропаганда и освен това - с пари на данъкоплатците.
Българска народна банка имаше ангажимент да показа подобен, само че обществото към момента не е видяло резултат от него. Не имам вяра да не са го създали, просто евентуално резултатите няма да ни харесат. Не може да бъде другояче, в случай, че стандартът на живот в България е едвам на половина от междинния за Европейския съюз. Логиката е същата, като при категориите в бокса или като лигите във футбола. Не може да пуснете “Бистришките тигри” против “Манчестер” и да очаквате някакъв логичен мач.
Единият тим ще употребява другия единствено като спаринг-партньор, а крайният резултат би бил предупреден. Аналогична е обстановката, когато в еврозоната влезе стопанска система с доста по-нисък стандарт. Тя не може да получи друго, с изключение на ролята на външна страна и това бе повода за така наречен “гръцкия сценарий”, който занапред ще се репликира.
Гърците бяха безусловно неподготвени за присъединение към еврозоната, само че все пак бяха включени там (от политически съображения) и вследствие на това Гърция бързо натрупа задължения, които не могат да бъдат обслужени. Не можеше да бъде другояче. Когато влезете в общественост, с чиито приходи не можете да се сравнявате, само че желаете да получавате същото количество артикули и услуги, които получават и старите страни-членки, нормално компенсирате с заеми.
Влизането в Еврозоната ви дава точно това - безпределно улеснен достъп до евтини заеми. Там автоматизирано ви подвигат рейтинга и понижават лихвите. До едно време. След като задълженията се усилят до равнище, в което не могат да бъдат обслужвани, те стартират да живеят собствен личен живот и да нарастват единствено от лихвите по тях, които непрекъснато се натрупат. От там нататък единственото, което можете да извършите, е да късате части от страната си, с цел да изпълнявате по този начин наречените оздравителни стратегии. Така най-малко направи Гърция, която пусна за обмен острови, пристанища и т. н. и все пак си остава най-задлъжнялата страна в еврозоната. В това е казусът. Има причина да се дефинира възрастова граница за вход в заведенията, в които се продава алкохол. Точно такава граница за зряла възраст би трябвало да има и всеки съюз, който желае да се построи като общественост сред равнопоставени сътрудници.
Виктор Папазов, стопански консултант на Политическа партия “Възраждане”:
Равнява се на национално изменничество
Голяма неточност е влизането ни в еврозоната. Това се равнява на национално изменничество. Държавният суревенитет, държавната самостоятелност се крепи на няколко неща. Едното е войска, която да пази териториалната целокупност и свободата на една страна, а второто нещо е финансовата система. В момента, в който приемем еврото, губим своята самостоятелност и ще бъдем подложени на обир, както се случи с всички други страни.
Има едно забавно проучване на Център за европейски политики. По случай 20-годишнината от еврото направиха проучване кой печели и кой губи от еврото. То демонстрира, че единствено две страни са спечелили от въвеждането на еврото. Това са Германия и Нидерландия. Всички останали страни са изгубили милиарди и трилиони, като най-загубилите са Италия и Франция. Освен това към този момент се вижда с просто око, че след тази военна интервенция в Украйна следва светът да се раздели на валутни зони. Почти съм уверен, че еврото няма бъдеще. Какво ще вършим, когато се качим на един Титаник, който потъва, и излезем от личната си избавителна лодка. В момента левът е завързан към еврото, само че Народното събрание може в даден миг да каже, че отстраняваме валутния ръб. Навремето той беше комплициран поради безотговорността на българските политици и една група финансисти и злоупотребата с властта, която имаха. Влизането в еврозоната ще ни донесе обедняване и цялостен срив на България. Ако някой е подготвен да остане в историята като извършител на още една национална злополука, да го направи. Влизането ни в еврозоната ще докара до повишаване на цените. Последиците ще бъдат пагубни. Защо страни като Дания и Швеция не желаят да са в еврозоната. Подписали са, че сякаш ще влязат в еврозоната, само че си държат на националните валути.
Румен Гълъбинов, финансист, пред “Труд”:
Ще способства за влизането ни в Шенгенското пространство
Приемането на България в еврозоната не зависи единствено от нашата воля. Крайното решение се взима от органите на еврзоната - Еврогрупата и Европейската централна банка. Те се произнасят по настояването на България да се причисли към еврозонта. В средата на 2020 година ние се присъединихме към валутно-курсовия механизм ERM II, който е предверието на еврозоната. Това допуска една по-интензивна връзка с Европейската централна банка и надлежно подготовка с проект за въвеждане на еврото в България. Добър образец би бил да следим какво прави Хърватия.
От началото на 2023 година Хърватия следва да бъде призната като пълновръстен член на еврозоната и да стартират да се разплащат с евро банкноти и монети. Хърватия ще бъде първата новоприсъединила се дължава след Литва, която се причисли през 2015 година С Хърватия групата от страни в еврозоната ще стане 20 от общо 27 страни членки на Европейски Съюз. За останалите седем членки - Дания и Швеция не са членки на еврозоната, за Чехия, Полша и Унгария няма данни да са кандидатствали, а другите две страни са Румъния и България. Би следвало да има повече изгоди от влизането ни в еврозоната, тъй като се причисляваме към следващия вътрешен стопански и финансов съюз в границите на Европейски Съюз.
Това е една задълбочена интеграция на България в Европейски Съюз. Многократно са изтъквали изгодите от влизането ни в еврозоната, свързани с лихвите и трансакционните разноски. Членството в еврозоната прави реалистично скорошно приемане на България и в Шенгенското пространство. По своята същина това са разнообразни неща, само че участието в еврозоната приближава като интеграция съответната страна и до Шенгенското пространство за по-свободно придвижване на артикули и цялосто консолидиране в Евросъюза. Членство и в Шенген не е изгубило смисъл, макар че имаше ограничавания около коронавирус пандемията през последните две години, свързани със свободното напредване. Сега, когато поотмина пандемията, се вижда, че не е малко като изгода да си член на Шенген. По различен метод се отнасят останалите европейски страна към тези, които са в Шенгенското пространство.
Стоян Панчев, икономист, пред “Труд”:
Решението за еврото е насмешка с демокрацията и политическата нормалност
“Подължаваме промяната” и “Демократична България” не желаят диспути за еврото. Не желаят да четат разбори от Българска народна банка, МФ, Българска академия на науките или който и да е различен. Не желаят да слушат и съдружните си сътрудници. 10 към 8 за решение, което се взима на 100 години. Едва ли в последните 20 години такова решение в Министерски съвет се е взимало не с единогласие, а гласоподаване. Гласуване на необявена в дневния ред точка за промяна на 140-годишния лев и 25-годишния валутен ръб.
Решение за промяна на паричната система по време на невиждана от 40 години международна инфлационна рецесия. Подигравка с демокрацията и политическата нормалност. Отговорът на това е един - референдум и нормалност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ