Трифонов, Бареков, Сидеров - прилики и разлики
Има Такъв Народ със своето предлагане-непредлагане на кабинет едвам не блокираха парламентарната машина, едвам не я повредиха. При това едва ли това е била задачата. По-скоро наподобява, че Слави и посочените от него организират политически опити и сами се изненадват от резултата. Но без значение от " резултата на изненадата ", в техните дейности се долавя нещо познато, чувство за дежавю. От какво идва то?
Има Такъв Народ (2020) на Слави Трифонов е третият сполучлив (вкарал депутати в парламента) телевизионно-партиен план у нас, който повече или по-малко е сходен на предходните два - " Атака " (2005) на Волен Сидеров и " България без цензура " (2014) на Николай Бареков. Характерно за тях е, че се основават лидерски партии на основата на известността, която преди този момент водачът им е натрупал като ефирен водещ - Сидеров в СКАТ, Бареков в ТВ " Европа ", бТВ и ТВ7, Трифонов в Българска национална телевизия, " 7 Дни ", бТВ и " 7/8 ". Трансферът на въздействие от медийната в политическата гласност предопределя сходствата в държанието на трите партии.
Несистемна игра, ненавист и популизъм
На първо място то е държание на непостоянен състезател, който отхвърля да влезе в институционална роля и продължава да се движи по законите на екранния театър, като залага основно на провокацията. В това отношение Волен Сидеров, който с търсените си кавги успяваше да провокира органите на реда да го арестуват, е станал нарицателно. Но и Бареков преди, и сценаристите от Има Такъв Народ в този момент не наподобяват на политици, а в най-хубавия случай на участници в политическо риалити.
Второ, телевизионните политици обичат речта на омразата. И в нейните обичайни форми като ориентирана против евреи, роми, турци, мюсюлмани, гейове и т.н, само че на първо място против политическия конкурент. Той би трябвало да бъде погубен с думи, а те би трябвало да наподобяват гневни, ядосани, афектирани, зли, по опция в черни одежди. Което не им пречи да се коалират с него или със същата гняв да се нахвърлят върху съдружните си сътрудници. Достатъчно е да се проследят връзките да вземем за пример сред Сидеров и различен родолюбец Валери Симеонов, притежател на малкия екран, родила " Атака ", или пък Бареков, който влезе в политиката със свирепата закана: " Веднага щом се закълна като министър председател, ще задържам мишока Борисов ", а най-после затихна в позата на негов нерешителен покровител. За Има Такъв Народ още е рано да се вършат заключения, само че, по този начин или другояче, с искрено недиалогичния фасон, по който предлагаха министър председатели и министри, взривиха естествено зародилата коалиция на " партиите на смяната ". И тук към този момент може да се подозира освен податливост към опити, а политически предумисъл.
Има Такъв Народ (2020) на Слави Трифонов е третият сполучлив (вкарал депутати в парламента) телевизионно-партиен план у нас, който повече или по-малко е сходен на предходните два - " Атака " (2005) на Волен Сидеров и " България без цензура " (2014) на Николай Бареков. Характерно за тях е, че се основават лидерски партии на основата на известността, която преди този момент водачът им е натрупал като ефирен водещ - Сидеров в СКАТ, Бареков в ТВ " Европа ", бТВ и ТВ7, Трифонов в Българска национална телевизия, " 7 Дни ", бТВ и " 7/8 ". Трансферът на въздействие от медийната в политическата гласност предопределя сходствата в държанието на трите партии.
Несистемна игра, ненавист и популизъм
На първо място то е държание на непостоянен състезател, който отхвърля да влезе в институционална роля и продължава да се движи по законите на екранния театър, като залага основно на провокацията. В това отношение Волен Сидеров, който с търсените си кавги успяваше да провокира органите на реда да го арестуват, е станал нарицателно. Но и Бареков преди, и сценаристите от Има Такъв Народ в този момент не наподобяват на политици, а в най-хубавия случай на участници в политическо риалити.
Второ, телевизионните политици обичат речта на омразата. И в нейните обичайни форми като ориентирана против евреи, роми, турци, мюсюлмани, гейове и т.н, само че на първо място против политическия конкурент. Той би трябвало да бъде погубен с думи, а те би трябвало да наподобяват гневни, ядосани, афектирани, зли, по опция в черни одежди. Което не им пречи да се коалират с него или със същата гняв да се нахвърлят върху съдружните си сътрудници. Достатъчно е да се проследят връзките да вземем за пример сред Сидеров и различен родолюбец Валери Симеонов, притежател на малкия екран, родила " Атака ", или пък Бареков, който влезе в политиката със свирепата закана: " Веднага щом се закълна като министър председател, ще задържам мишока Борисов ", а най-после затихна в позата на негов нерешителен покровител. За Има Такъв Народ още е рано да се вършат заключения, само че, по този начин или другояче, с искрено недиалогичния фасон, по който предлагаха министър председатели и министри, взривиха естествено зародилата коалиция на " партиите на смяната ". И тук към този момент може да се подозира освен податливост към опити, а политически предумисъл.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ