ИТН посочи причините си за напускане на коалицията. Но има

Има Такъв Народ уточни аргументите си за овакантяване на обединението. Но има и други: те евентуално са свързани с връзките с съветските компании, които са в основата на корупционната пирамида в България, споделя в изявление за Дъждовни води Огнян Минчев.

Проф. Огнян Минчев

Слави Трифонов разгласи, че " ИТН " се отдръпва от ръководещата коалиция. Смятате ли, че всички претекстове за неговия ход бяха обществено оповестени?

Огнян Минчев: Не съм сигурен, че претекстовете, които бяха оповестени, са най-важните. Има два вида претекстове, които биха могли да доведат до сходно решение. Първият е обвързван с вътрешните различия и спорове в обединението. Премиерът и финансовият министър са от едната страна, а от другата са министрите и деятелите от " ИТН ", които имат лични кариерни упоритости, които би трябвало да осъществят посредством обединението. Разпределението на държавния запас по обособените ресори и лобита е общоприета причина за сходно изостряне на напрежението.
Редакцията предлага
Според мен другите претекстове, които евентуално са изиграли роля, са свързани с развиването на връзките сред България и Газпром. С претенцията си за заплащане в рубли съветската компания се самоотстрани от опцията да доставя монополно страната ни с газ - нещо, което тя правеше от десетилетия. България, главно посредством премиера и финансовия министър, направи преход към доставяне с газ от други източници или най-малко от разнообразни институционални портали.

Газпром и Лукойл са две институции с основно значение за поддържането на пирамидата на систематичната корупция в България. Прекратяването на доставките на Газпром не може да не е довело до нервност измежду високопоставени стопански и политически олигарси. Това е извънредно значима причина за скъсването на съдружния контракт и за изострянето на споровете.

Съществува ли за партията на Трифонов противоположен път към обединението? И има ли някакъв политически смисъл да се търсят взаимни отстъпки и преговори с нея оттук нататък?

Огнян Минчев: Не мисля, че съществува пряк път обратно. Но въпреки всичко има две хипотези. Първата гласи: част от депутатите на Има Такъв Народ, изправени пред вероятността да не попаднат още веднъж в Народното събрание след едни нови избори, могат да се отделят от така и така рехавата им парламентарна група - тогава те биха могли да обезпечат плаваща поддръжка за едно държавно управление. При втората догадка Има Такъв Народ дружно с останалите опозиционни партии - ГЕРБ и Движение за права и свободи - биха оказвали гъвкава поддръжка за кабинет, който да притискат да извършва избрани техни цели и ползи. През идващите дни и седмици следва да установим дали някой от тези два разновидността ще може да се реализира.

Мнозина наблюдаващи намекваха, че с част от дейностите си Слави Трифонов прокарва ползи на Движение за права и свободи. През май придвижването разгласи курс към предварителни избори, а сходна вероятност през днешния ден наподобява все по-вероятна. Доколко се припокриват ползите на Има Такъв Народ и на Движение за права и свободи?

Огнян Минчев: Сянката на Ахмед Доган е единствено един от методите за формулиране на системата от зависимости в България. Проблемът е, че той неглижира някои от значимите особеностите на Има Такъв Народ. Тази партия е инженерен план на българското задкулисие, в който фактически вземат участие среди, директно свързани с Движение за права и свободи. Но съответните кръгове, които я сътвориха, или най-малкото спомогнаха за основаването ѝ, имат по-широки ползи от тези на политическата конструкция Движение за права и свободи. Това е така наречен библиотекарско-сарайски кръг, който съставлява функционалното ядро на олигархията през последното десетилетие.

През 1990-те години и при започване на новото хилядолетие Движение за права и свободи беше сполучлив балансьор. Тази роля е обичана както на Ахмед Доган, по този начин и на по-широките кръгове към него. Има Такъв Народ трябваше да извършва тъкмо такава функционалност - в избран миг да поддържа дадена политическа настройка, а когато тя към този момент не е преференциална, да я остракира. Точно това се случва и сега. Зад партията на Трифонов наднича цялата инженерингова машинария на сарайско-библиотекарската формация и българската олигархия.

Ако съдружната формула в действителност е окончателно изчерпана, от коя парламентарна мощ биха могли да потърсят поддръжка от Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия?

Огнян Минчев: Несъвместимостта на тази коалиция е заложена още в самите дефиниции на протестното придвижване, избухнало през 2020 като протест против ръководството на ГЕРБ и скрития му съдружен сътрудник Движение за права и свободи. Твърдението, че в България тогава се е формирала група от протестни партии, които да изтласкат партиите на статуквото ГЕРБ и Движение за права и свободи, бе много преждевременно и лицемерно.

" Продължаваме промяната " има законно съображение да претендира, че е протестна партия - доколкото въобще е партия, както имат и от " Демократична България ". Но Има Такъв Народ и нейните ръководители и деятели в никакъв случай не са били част от митинга. Те седяха в малкия екран си, а задачите им единствено отчасти се припокриваха с задачите на митинга.

От друга страна, Българска социалистическа партия е политическият прототип на посткомунистическата олигархия и най-старият политически лобист на Кремъл в България. Човек в действителност би трябвало да си скрие доста дълбоко и доста старателно главата в пясъка, с цел да припознае в тази партия или в конфигурациите ѝ протестен индивид, разрушаващ статуквото, борещ се против корупцията и премахващ олигархията.

Именно в това функционално двуличие и самозалъгване на обединяването от протестни партии, към което по-рано принадлежеше и групировката на Мая Манолова и Хаджигенов, лежи и казусът. А в този момент идва сметката, която би трябвало да се заплати. Поне две от четирите партии във властта имат извънредно малко общо с политическата опция. Целта и на Има Такъв Народ, и на Българска социалистическа партия е да изтласкат партиите на статуквото от контрола им върху олигархичната пирамида, с цел да заемат и усвоят техните властови позиции.

Неизбежни ли са към този момент предварителните парламентарни избори? Каква е Вашата прогноза?

Огнян Минчев: Доста комплициран въпрос. В един миг може да се окаже, че изборите са неизбежни и ще би трябвало да се проведат през есента. Но преди този момент ще има поредност от опити те да бъдат отлагани. В момента нито една партия, с изключение на евентуално " Възраждане " няма интерес от ходенето до изборните урни. Ще бъде изработен опит за основаване на настройка, която да отсрочи нови избори с месеци, с цел да мине зимата и вероятно идващите пролет и лято, най-късно през есента на 2023 към този момент може да има нов избор.

При едно държавно управление на малцинството партиите в обединението ще бъдат подвластни на всекидневни подмолни съглашения и претенциите на политически и бизнес кръгове. Държавното ръководство тогава ще бъде реплика на ръководство поради надпреварата на тези лобистки ползи.

Вторият вид е да се стигне до ново програмно държавно управление. Това е остаряла фантазия на Движение за права и свободи, към която в този момент може да се причисли и ГЕРБ. Така ще се избегнат рискът и неудобството от обществени политически обединения сред партиите на митинга и тези на статуквото. Тогава би се формирало едно гъвкаво парламентарно болшинство, което преди всяко едно гласоподаване ще би трябвало да се договаря.

Третият вид, който обаче има дребни шансове за триумф, е партиите на статуквото дружно с Има Такъв Народ да се опитат да създадат държавно управление в този парламент. Смятам, че ГЕРБ към този момент би се въздържал от сходен вид. За Движение за права и свободи не съм толкоз сигурен.

***
Огнян Минчев е политолог, доцент, академични учител и лекар на социологическите науки. Роден е през 1958 година във Варна, където приключва британската гимназия. Учи социология в Софийския университет, специализира в Съединени американски щати, Русия и Португалия.