Италия може да мине и през тази криза без да се вгледа в собствените си икономически провали
Италия може още веднъж да успее да се отърси от тежка рецесия, без да се вгледа в личните си стопански провали. Страната, чиито стопански проблеми са надвиснали като буреносен облак над района, е на път да получи най-големия дял от възстановителния проект на Европейския съюз, който може да се трансформира в образцов модел за бъдещи планове за общи заеми и фискални прехвърляния.
Този проект, в композиция с пакета от тласъци на Европейската централна банка, дава време на мощно задлъжнялата Италия да овладее епидемията от коронаривурс и да адресира слабия си стопански напредък през последните години по собствен личен метод, написа Блумбърг.
Третата най-голяма стопанска система на Еврозоната минава през сложен стопански интервал от началото на века. През последните 20 година страната регистрира вял стопански напредък, смесен със спорадични рецесии, които политиците в страната избират да пренебрегват, вместо да приказват намерено за структурните й проблеми. Ако Италия продължи с този си метод, тя рискува да подложи на съществено тестване търпението на европейските си сътрудници.
„ Всичко това крие и честен риск. Не упреквам т.нар „ спестовни страни “, че подхождат деликатно към обстановката “„ разяснява Розамария Битети, икономист и преподавател в университета Luiss в Рим. „ Съществува чувството, че Европейската фискална политика е подложена на „ Романизация “, прибавя тя.
Това, което Бинети желае да каже, е че Италия и другите по-слаби страни членки на Еврозоната рискуват да не оползотворят дейно предоставените им средства и време, като отсрочват вземането на значими решения за стимулиране на икономическия напредък.
Италианският министър председател Джузепе Конте съобщи предходната седмица, че европейската помощ ще сложи под тестване „ силата и надеждността освен на държавното управление, само че и на италианската система като цяло “.
„ Това може да се трансформира в повратна точка за Италия “, разяснява Патрик Кризан, икономист от Allianz SE в Мюнхен. „ Страната може най-сетне да направи нужните вложения и структурни промени, с цел да усили капацитета си за напредък “, прибавя той.
Ако Италия не се възползва от този си късмет, тя ще даде нова почва на рецензиите, които са отправяни към нея от влизането ù в Еврозоната. За разлика от Германия, Италия не се възползва от спокойните години при започване на века, с цел да трансформира стопанската система си с ограничения за стимулиране на растежа.
През последните години италианската стопанска система е подкрепяна от огромната стратегия на Европейската централна банка, основана от някогашния президент на ЕЦБ Марио Драги. Тази помощ обаче също не бе употребена за започване на нужната промяна, макар апелите на италианският началник на финансовата институция.
През последните годините нито международната финансова рецесия, нито дълговата рецесия в Еврозоната, или пък проблемите с дефлацията в района, бяха задоволителни, с цел да сигнализират италианските политици и да ги накарат да подхващат ограничения, като тези, съдействали за икономическото знамение в страната след Втората международна война.
Причината за това обаче не е в неналичието на оферти. Европейската комисия и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) непрекъснато излизат с цели описи препоръки за промени в Италия, с които да се усили успеваемостта на обществената администрация, събирането на налози, вложенията и образованието.
„ Италианският народ е този, който страда най-вече от неналичието на промени “, разяснява Карстен Джуниус, основен икономист в Bank J. Safra Sarasin. „ Не бива да забравяме това “.
В народен проект обаче апетитът към предприемане на ограничения за промяна става все пo-слаб на фона на фрагментираната политическа сцена и бавният законодателен развой.
Тук обаче би трябвало да се оцени триумфът на италианските финансови министри в управлението на дефицитите на страната. Липсата на постоянен стопански напредък през последните 20 година, изключително в доста по-бедните южни региони на страната, обаче основава провокации пред фискалните вероятности на Италия.
Пакетите за стимулиране на стопанската система, признати от италианското държавно управление в битката против следствията от пандемията, евентуално ще доведат до покачване на държавния дълг на страната до 155% от брутния вътрешен артикул.
Европейските сътрудници на Италия наподобява са подготвени да поддържат страната посредством фонда за възобновяване, макар че някои северни страни като Холандия не са склонни да отпускат средства без условия. Същевременно с това програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации поддържа разноските за заемите на Италия на търпими равнища.
Макар че през години Италия сполучливо заобикаля ориста на Гърция, която бе принудена да одобри изискванията на кредиторите, с цел да се оправя с финансовата си рецесия, способността ù да продължи по този път, зависи от дейностите, които ще предприеме през днешния ден.
„ Ако бъдещо популистко държавно управление употребява избавителните пари от Европейски Съюз за политически цели, терзанията на спестовните страни към пакета от тласъци за стопанската система ще бъдат оправдани “, разяснява Кризан. „ Те най-вероятно няма да се съгласят да оказват помощ още веднъж при бъдеща криза “.
Този проект, в композиция с пакета от тласъци на Европейската централна банка, дава време на мощно задлъжнялата Италия да овладее епидемията от коронаривурс и да адресира слабия си стопански напредък през последните години по собствен личен метод, написа Блумбърг.
Третата най-голяма стопанска система на Еврозоната минава през сложен стопански интервал от началото на века. През последните 20 година страната регистрира вял стопански напредък, смесен със спорадични рецесии, които политиците в страната избират да пренебрегват, вместо да приказват намерено за структурните й проблеми. Ако Италия продължи с този си метод, тя рискува да подложи на съществено тестване търпението на европейските си сътрудници.
„ Всичко това крие и честен риск. Не упреквам т.нар „ спестовни страни “, че подхождат деликатно към обстановката “„ разяснява Розамария Битети, икономист и преподавател в университета Luiss в Рим. „ Съществува чувството, че Европейската фискална политика е подложена на „ Романизация “, прибавя тя.
Това, което Бинети желае да каже, е че Италия и другите по-слаби страни членки на Еврозоната рискуват да не оползотворят дейно предоставените им средства и време, като отсрочват вземането на значими решения за стимулиране на икономическия напредък.
Италианският министър председател Джузепе Конте съобщи предходната седмица, че европейската помощ ще сложи под тестване „ силата и надеждността освен на държавното управление, само че и на италианската система като цяло “.
„ Това може да се трансформира в повратна точка за Италия “, разяснява Патрик Кризан, икономист от Allianz SE в Мюнхен. „ Страната може най-сетне да направи нужните вложения и структурни промени, с цел да усили капацитета си за напредък “, прибавя той.
Ако Италия не се възползва от този си късмет, тя ще даде нова почва на рецензиите, които са отправяни към нея от влизането ù в Еврозоната. За разлика от Германия, Италия не се възползва от спокойните години при започване на века, с цел да трансформира стопанската система си с ограничения за стимулиране на растежа.
През последните години италианската стопанска система е подкрепяна от огромната стратегия на Европейската централна банка, основана от някогашния президент на ЕЦБ Марио Драги. Тази помощ обаче също не бе употребена за започване на нужната промяна, макар апелите на италианският началник на финансовата институция.
През последните годините нито международната финансова рецесия, нито дълговата рецесия в Еврозоната, или пък проблемите с дефлацията в района, бяха задоволителни, с цел да сигнализират италианските политици и да ги накарат да подхващат ограничения, като тези, съдействали за икономическото знамение в страната след Втората международна война.
Причината за това обаче не е в неналичието на оферти. Европейската комисия и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) непрекъснато излизат с цели описи препоръки за промени в Италия, с които да се усили успеваемостта на обществената администрация, събирането на налози, вложенията и образованието.
„ Италианският народ е този, който страда най-вече от неналичието на промени “, разяснява Карстен Джуниус, основен икономист в Bank J. Safra Sarasin. „ Не бива да забравяме това “.
В народен проект обаче апетитът към предприемане на ограничения за промяна става все пo-слаб на фона на фрагментираната политическа сцена и бавният законодателен развой.
Тук обаче би трябвало да се оцени триумфът на италианските финансови министри в управлението на дефицитите на страната. Липсата на постоянен стопански напредък през последните 20 година, изключително в доста по-бедните южни региони на страната, обаче основава провокации пред фискалните вероятности на Италия.
Пакетите за стимулиране на стопанската система, признати от италианското държавно управление в битката против следствията от пандемията, евентуално ще доведат до покачване на държавния дълг на страната до 155% от брутния вътрешен артикул.
Европейските сътрудници на Италия наподобява са подготвени да поддържат страната посредством фонда за възобновяване, макар че някои северни страни като Холандия не са склонни да отпускат средства без условия. Същевременно с това програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации поддържа разноските за заемите на Италия на търпими равнища.
Макар че през години Италия сполучливо заобикаля ориста на Гърция, която бе принудена да одобри изискванията на кредиторите, с цел да се оправя с финансовата си рецесия, способността ù да продължи по този път, зависи от дейностите, които ще предприеме през днешния ден.
„ Ако бъдещо популистко държавно управление употребява избавителните пари от Европейски Съюз за политически цели, терзанията на спестовните страни към пакета от тласъци за стопанската система ще бъдат оправдани “, разяснява Кризан. „ Те най-вероятно няма да се съгласят да оказват помощ още веднъж при бъдеща криза “.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ