Италия може да вкара ЕС в голяма финансова криза
Италия може да вкара Европейски Съюз в огромна финансова рецесия
“Втора Гърция “ няма да има, Европейският съюз не може и няма да желае да избавя популистите в Рим.
Обратите от време на време стартират с на пръв взор незначителни събития. В средата на октомври новото италианско държавно управление показа своя първи план на годишен бюджет, а Европейският съюз го разкритикува и върна за преправяне. Съобщението за тази техническа процедура не провокира огромен публичен интерес на фона на потока от гръмки интернационалните вести.
Това е пропуск, тъй като става дума за фундаментален спор, който в близко бъдеще може да има съдбовни последствия за Италия и да въвлече еврозоната и целия Евросъюз в остра рецесия. Съществува действителна заплаха, че развиването на събитията може даже да затъмни дългогодишната епопея по финансовото избавление на Гърция и евентуалните последствия от Брекзит.
[b]Италия и Гърция с най-голямото дългово бреме[/b]
Оглавяваното от Джузепе Конте ново италианско държавно управление, което беше формирано на 1 юни 2018 година от придвижването „ Пет звезди “ и Лигата, е определяно като популистко. Една от присъщите черти на всички популисти: те или пренебрегват сложните сложни проблеми, или дават обещание на гласоподавателите бързо и елементарно да ги решат.
Най-големият и мъчно решим проблем на днешна Италия е гигантският държавен дълг: 2,3 трилиона евро. Страната в продължение на десетилетия живееше не по джоба си. В резултат на това нейните задължения доста надвишиха общата стойност на всички създавани артикули и услуги за една година /БВП/ и сега надвишават 130% от Брутният вътрешен продукт. Единствено Гърция има по-лоши индикатори /около 180%/. В същото време маастрихтските критерии за финансова непоклатимост в еврозоната изискват да не се надвишават 60% от Брутният вътрешен продукт, другояче стартира бързо да пораства заплахата от фалит на страната.
[b]Два кардинално значими индикатора: 0,8% и 2,4%[/b]
Далеч не всички страни членки на Европейски Съюз, употребяващи еврото, извършват през днешния ден това условие, само че всички те са поели ангажимент да понижат дълговото задължение или най-малко да спрат неговия напредък. С тази цел те преди всичко се пробват да понижат бюджетния недостиг, с други думи – да съкратят размерите на новите задължения. Този развой се следи от Европейската комисия, която ревизира осъществяването на уговорките, съгласувани с всяка страна.
С предходното италианско държавно управление беше реализирано съглашение, че през 2019 година бюджетният недостиг няма да надвишава 0,8% от Брутният вътрешен продукт. И ето, че новото държавно управление предлага тази цифра да бъде увеличена тройно до 2,4%. Формално това не нарушава маастрихтските критерии /дефицит до 3% от БВП/, въпреки в основата на бюджета да е заложена извънредно оптимистична прогноза за развиването на италианската стопанска система. Но в действителност това значи, че Рим ще изтегли дълг с 25 милиарда евро повече, в сравнение с в началото беше контрактувано.
[b]„ Съзнателно и предумишлено “ нарушаване на своите ангажименти[/b]
Това е демарш, показателен отвод от курса на Европейски Съюз за последователно излекуване на държавните финанси, съществена смяна на политиката. Именно това обещаваха на своите гласоподаватели популистите от придвижването „ Пет звезди “ и Лига. Именно за това те бяха определени от италианците, изтощени от бездействието или неефективните промени на предходните консервативни или социалдемократически държавни управления. Новата власт раздава великодушни дарове, надявайки се на икономическото раздвижване и без да си прави труда да се обременява с такава комплицирана задача, като основаването на икономическа политика.
Реакцията на Брюксел беше предстояща. „ Съзнателно и предумишлено “ нарушение на поетите от Италия задължения във финансовата област. На демарша на Рим Брюксел отговори със собствен демарш: за пръв път в историята Европейски Съюз изцяло отхвърли проектобюджета на една страна, давайки й период от три седмици, с цел да създаде нов.
Реакцията на Рим беше остра. Тя дефинира европейските забележки като „ глупави правила на Европейски Съюз “. Така че няма нищо чудно, че три седмици по-късно Брюксел публично отхвърли бюджета и наложи наказания. А те могат да костват на италианската хазна няколко милиарда евро санкция.
Главният проблем, с който можем да се сблъскаме в околните месеци, е по какъв начин вложителите ще погледнат на италианските държавни облигации. Страните от еврозоната взимат дълг като емитират свои скъпи бумаги на финансовия пазар. Те се радват на положително търсене от националните и интернационалните вложители, тъй като задълженията на индустриално развитите страни се считат за доста надеждни.
Тук въпросът е: дали вложителите ще продължат и отсега нататък да купуват облигациите на страна, продължаваща бързо да усилва своята така и така гигантска задлъжнялост, която в това време няма явен проект за нейното редуциране. Същата тази страна е в изострен спор с останалите сътрудници от икономическия и валутен съюз, а рейтингът й е непосредствен до „ отпадък “.
Ако стартира всеобщо бягство на капитала, Италия може доста бързо да изпадне в ситуацията, в което се оказаха Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър: или ще й се наложи да разгласи банкрут, или да моли Европейски Съюз и МВФ за финансова помощ, съгласявайки се с техните претенции за промени и сурови икономии, които ще се управляват от кредиторите. Атина, Дъблин, Лисабон и Никозия рано или късно се съгласяваха с това. За момента не наподобява, че актуалното държавно управление в Рим е готово за това.
[b]Какво ни чака?[/b]
Европейският съюз дружно с Европейската централна банка нямат толкоз пари за финансовото избавление на Италия. ЕЦБ не може безпределно да купува италианските облигации, още повече, в случай че те имат рейтинг „ отпадък “, а Рим продължава да показва непокорство по отношение на разпоредбите на Европейски Съюз. Така че „ втора Гърция “ няма да има. За това няма нито пари, нито политическа поддръжка от европейските данъкоплатци.
Ако неопитните водачи от придвижването „ Пет звезди “ и Лига не вземат на съществено казуса с задълженията и бюджетния недостиг, отказвайки се от своите нереалистични предизборни обещания, и изгубят надзор над обстановката, тогава може да се чака невиждано в историята на Европейски Съюз събития – банкрут.
Ако популистите си спомнят за своите предходни проекти за отвод от еврото и се опитат да ги осъществят, Италия я чака още по-сериозна неволя. И в двата случая Европейският съюз няма да може да избегне огромна финансова и икономическа рецесия. /ДВ и БГНЕС
“Втора Гърция “ няма да има, Европейският съюз не може и няма да желае да избавя популистите в Рим.
Обратите от време на време стартират с на пръв взор незначителни събития. В средата на октомври новото италианско държавно управление показа своя първи план на годишен бюджет, а Европейският съюз го разкритикува и върна за преправяне. Съобщението за тази техническа процедура не провокира огромен публичен интерес на фона на потока от гръмки интернационалните вести.
Това е пропуск, тъй като става дума за фундаментален спор, който в близко бъдеще може да има съдбовни последствия за Италия и да въвлече еврозоната и целия Евросъюз в остра рецесия. Съществува действителна заплаха, че развиването на събитията може даже да затъмни дългогодишната епопея по финансовото избавление на Гърция и евентуалните последствия от Брекзит.
[b]Италия и Гърция с най-голямото дългово бреме[/b]
Оглавяваното от Джузепе Конте ново италианско държавно управление, което беше формирано на 1 юни 2018 година от придвижването „ Пет звезди “ и Лигата, е определяно като популистко. Една от присъщите черти на всички популисти: те или пренебрегват сложните сложни проблеми, или дават обещание на гласоподавателите бързо и елементарно да ги решат.
Най-големият и мъчно решим проблем на днешна Италия е гигантският държавен дълг: 2,3 трилиона евро. Страната в продължение на десетилетия живееше не по джоба си. В резултат на това нейните задължения доста надвишиха общата стойност на всички създавани артикули и услуги за една година /БВП/ и сега надвишават 130% от Брутният вътрешен продукт. Единствено Гърция има по-лоши индикатори /около 180%/. В същото време маастрихтските критерии за финансова непоклатимост в еврозоната изискват да не се надвишават 60% от Брутният вътрешен продукт, другояче стартира бързо да пораства заплахата от фалит на страната.
[b]Два кардинално значими индикатора: 0,8% и 2,4%[/b]
Далеч не всички страни членки на Европейски Съюз, употребяващи еврото, извършват през днешния ден това условие, само че всички те са поели ангажимент да понижат дълговото задължение или най-малко да спрат неговия напредък. С тази цел те преди всичко се пробват да понижат бюджетния недостиг, с други думи – да съкратят размерите на новите задължения. Този развой се следи от Европейската комисия, която ревизира осъществяването на уговорките, съгласувани с всяка страна.
С предходното италианско държавно управление беше реализирано съглашение, че през 2019 година бюджетният недостиг няма да надвишава 0,8% от Брутният вътрешен продукт. И ето, че новото държавно управление предлага тази цифра да бъде увеличена тройно до 2,4%. Формално това не нарушава маастрихтските критерии /дефицит до 3% от БВП/, въпреки в основата на бюджета да е заложена извънредно оптимистична прогноза за развиването на италианската стопанска система. Но в действителност това значи, че Рим ще изтегли дълг с 25 милиарда евро повече, в сравнение с в началото беше контрактувано.
[b]„ Съзнателно и предумишлено “ нарушаване на своите ангажименти[/b]
Това е демарш, показателен отвод от курса на Европейски Съюз за последователно излекуване на държавните финанси, съществена смяна на политиката. Именно това обещаваха на своите гласоподаватели популистите от придвижването „ Пет звезди “ и Лига. Именно за това те бяха определени от италианците, изтощени от бездействието или неефективните промени на предходните консервативни или социалдемократически държавни управления. Новата власт раздава великодушни дарове, надявайки се на икономическото раздвижване и без да си прави труда да се обременява с такава комплицирана задача, като основаването на икономическа политика.
Реакцията на Брюксел беше предстояща. „ Съзнателно и предумишлено “ нарушение на поетите от Италия задължения във финансовата област. На демарша на Рим Брюксел отговори със собствен демарш: за пръв път в историята Европейски Съюз изцяло отхвърли проектобюджета на една страна, давайки й период от три седмици, с цел да създаде нов.
Реакцията на Рим беше остра. Тя дефинира европейските забележки като „ глупави правила на Европейски Съюз “. Така че няма нищо чудно, че три седмици по-късно Брюксел публично отхвърли бюджета и наложи наказания. А те могат да костват на италианската хазна няколко милиарда евро санкция.
Главният проблем, с който можем да се сблъскаме в околните месеци, е по какъв начин вложителите ще погледнат на италианските държавни облигации. Страните от еврозоната взимат дълг като емитират свои скъпи бумаги на финансовия пазар. Те се радват на положително търсене от националните и интернационалните вложители, тъй като задълженията на индустриално развитите страни се считат за доста надеждни.
Тук въпросът е: дали вложителите ще продължат и отсега нататък да купуват облигациите на страна, продължаваща бързо да усилва своята така и така гигантска задлъжнялост, която в това време няма явен проект за нейното редуциране. Същата тази страна е в изострен спор с останалите сътрудници от икономическия и валутен съюз, а рейтингът й е непосредствен до „ отпадък “.
Ако стартира всеобщо бягство на капитала, Италия може доста бързо да изпадне в ситуацията, в което се оказаха Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър: или ще й се наложи да разгласи банкрут, или да моли Европейски Съюз и МВФ за финансова помощ, съгласявайки се с техните претенции за промени и сурови икономии, които ще се управляват от кредиторите. Атина, Дъблин, Лисабон и Никозия рано или късно се съгласяваха с това. За момента не наподобява, че актуалното държавно управление в Рим е готово за това.
[b]Какво ни чака?[/b]
Европейският съюз дружно с Европейската централна банка нямат толкоз пари за финансовото избавление на Италия. ЕЦБ не може безпределно да купува италианските облигации, още повече, в случай че те имат рейтинг „ отпадък “, а Рим продължава да показва непокорство по отношение на разпоредбите на Европейски Съюз. Така че „ втора Гърция “ няма да има. За това няма нито пари, нито политическа поддръжка от европейските данъкоплатци.
Ако неопитните водачи от придвижването „ Пет звезди “ и Лига не вземат на съществено казуса с задълженията и бюджетния недостиг, отказвайки се от своите нереалистични предизборни обещания, и изгубят надзор над обстановката, тогава може да се чака невиждано в историята на Европейски Съюз събития – банкрут.
Ако популистите си спомнят за своите предходни проекти за отвод от еврото и се опитат да ги осъществят, Италия я чака още по-сериозна неволя. И в двата случая Европейският съюз няма да може да избегне огромна финансова и икономическа рецесия. /ДВ и БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ