Италия е древна държава с богато минало и култура. Някои

Италия е антична страна с богато минало и просвета. Някои от историите й са познати на целия свят като вълчицата, кърмеща двамата близнаци Ромул и Рем, или докосването до Бог, изрисувано на купола на Сикстинската шапка. В други случаи нейните секрети са скрити в криволичещите дребни улички, в старите здания и в преданията. Модена обаче става известна по света с нещо радикално друго. Наричат я „ Столицата на моторите “, тъй като на територията на града са се помещавали и към момента действат едни от най-известните фабрики за произвеждане на коли, като Ламборджини, Де „ Томасо “, „ Пагани “ и „ Мазерати “. Марката, чиито корени и развиване са неразривно свързани с Модена, обаче е „ Ферари “. Нейният основател е освен родом от този град, само че през годините става част от градската митология. Той

в никакъв случай не е пътувал със аероплан
нито се е возил на асансьор, само че е бил фен на високите скорости и се е състезавал за „ Алфа Ромео “.

Повече от 2 часа вадиха водача на падналия автовоз, той умря (ВИДЕО)
Малкото пъти, когато някой публицист е успявал да вземе изявление от него, той постоянно го е посрещал с тъмни очила, поставяйки по този метод заслон сред себе си и публичността. Друга негова чудноватост е, че от 50-те години нататък стартира да се подписва единствено с лилаво мастило, в памет на татко си, който правел копия на всички свои писма с влажен щемпел в блестящо лилаво. Това са единствено част от привичките на Енцо Ферари, за които си спомнят неговите подчинени. Описват го още като придирчив, неотстъпчив

даже леко манипулативен
Поддържал е близки връзки със своите състезатели, само че във компанията му е имало ясна подчиненост и отговорности - в края на деня негова е била последната дума.
Енцо Ферари (първият от ляво на дясно) с сътрудници от Alfa Romeo. Сн. Wikipedia
Енцо Ферари (първият от ляво на дясно) с сътрудници от Alfa Romeo. Сн. Wikipedia
Енцо Ферари, за чийто живот Майкъл Ман прави биографичен филм, беше един от най-известните автомобилисти на всички времена и създател на автомобилната империя Ferrari, а поради бурния си живот беше любим на таблоидите.

Енцо е роден на 18 февруари, в един снеговит ден, през далечната 1898 година в италианския град Модена. От дребен той е удивен от света на колите и обича скоростта и адреналина, които изпитва, до момента в който кара. На 16 години е свикан да служи в Първата международна война, където е автомонтьор. През 1916 година бащата и братът на Ферари
умират от разразилия се италиански грип
до момента в който се борят като част от екипа на военновъздушните сили. Самият Енцо също се разболява и едвам оцелява, само че заради тежкото му положение е освободен от военна работа. Голямата война му лишава брата и бащата, а когато се завръща вкъщи, схваща, че със фамилния бизнес е свършено. След войната той се завръща в Торино и постъпва на работа във Fiat, само че скоро е уволнен. Започва да се движи в компанията на хора, свързани със света на автомобилните надпревари. Следващата му работа е в Alfa Romeo. Започва да се състезава в ралита и да печели трофеи и надпревари, само че желае да стане търговски представител на Alfa Romeo.

По това време той среща и първата си брачна половинка Лаура Доменика Гарело, член на богато семейство от Торино, и вижда в нея опция да

осъществя своите бизнес благоприятни условия
Въпреки че има спекулации, че тя е продажница, двойката се дами през 1923 година, а Енцо един път споделя, че не го интересува какво прави Лаура, стига да има жена до себе си, която да му оказва помощ да успее в бизнеса. Бракът е проблематичен през цялото време и защото майката на Доменика и Енцо не се схващат добре, нещата се утежняват, когато тя стартира да живее с тях. Енцо обаче се заема с работата си и скоро проектира първия спортен звяр за Alfa Romeo – моделът P1, предшественикът на Формула 1.

С течение на времето Енцо Ферари става водач на тима от водачи, основавайки тима Scuderia Ferrari за Alfa Romeo. През 1923 година Енцо печели първото си Гран При в Равена. Именно тогава той среща родителите на именития италиански ас, воин от Първата международна война – Франческо Барака. Впечатлени от куража и дързостта, с които се състезава, те му оферират
да вземе герба на семейството им
черен кон, изправен на задните си копита, който да му носи триумфи и да го води към челните места.
Енцо Ферари: Жени се за продажница, води успореден живот и прави едни от най-хубавите коли

Оригиналното изображение е на избухлив червен мустанг върху бял облак, Ферари обаче взема решение конят да е черен, както са го рисували върху самолетите си бойните приятели на Барака в символ на респект след преждевременната му гибел. Така Енцо се снабдява с бъдещата си емблема, която изпъква на яркия жълт декор, който е цветът на град Модена. Той напуща Alfa през 1937 година и основава лична компания Auto Avio Costruzioni, която създава елементи за държавното управление на Мусолини по време на Втората международна война и проектира първата кола Ferrari - Auto Avio Costruzioni 815. Той построява фабрика в град Маранело, близо до Модена, и по този начин среща Лина Ларди, с която влиза в буйна връзка и

има извънбрачно дете, синът му Пиеро
Тъй като разводът е бил противозаконен в Италия, той остава нелегално дете до гибелта на Лаура, когато Ферари го признава, а по-късно му остава и % от компанията. Именно в персонален проект Енцо понася вторият огромен удар в живота си, когато първородното му дете – Алфредо - умира от мускулна дистрофия едвам на 24 години. Многообещаващ инженер и предстоящ правоприемник на татко си, Дино си отива прекомерно рано и оставя голяма празнота в сърцето на Ферари.

Прочети още
Схема за $500 000: Как българи източиха парите на студенти в Съединени американски щати

Така Енцо стартира да води успореден живот - има две фамилии в един град, а Доменика и Лина не се познават. Енцо прекарва от ден на ден време с другото си семейство. Той напуща Доминика.
Двойката обаче по този начин и не се развежда
а дългият и печален брак от повече от 50 години завършва със гибелта на Доменика през 1978 година

Енцо в никакъв случай не се пенсионира, до гибелта си той е основният човек на Ferrari. Той умря през 1988 година, заобиколен от семейство и другари на 90-годишна възраст, оставяйки след себе си една от най-големите автомобилни империи. Кариерата на Енцо е най-добре систематизирана от самия него: „ Ако можеш да мечтаеш за нещо, значи можеш да го постигнеш “. Така и стартира всичко – с един детски идеал и обич към високите скорости, с цел да стигне до черния мустанг върху лъскава алена ризница. В ера, когато колите не са били изключително привлекателни, Енцо е новаторът, който демонстрира, че автомобилът може да е съвършената композиция от технология и грациозност.