ФАЦ: Не е ясно дали българското правителство, което е приятелско към Русия, няма да наруши санкциите на ЕС
Италианското държавно управление работи интензивно по проект за избавяне на втората по величина рафинерия в страната. Той се намира покрай Сиракуза на брега на Сицилия и е благосъстоятелност на съветската компания „ Лукойл “, написа в своя обява немският „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ (ФАЦ).
На 5 декември влизат в действие глобите на Европейски Съюз, съгласно които не може да се внася повече нефт от Русия. Въпреки това италианската рафинерия ISAB сега купува повече съветски нефт от всеки път, в някои случаи над 90%, а останалата част идва от Казахстан. Това е по този начин, тъй като след началото на войната италианските и други западни банки не желаят да подсигуряват покупки от западни снабдители, защото се притесняват, че по този метод ще нарушат глобите.
От друга страна, преди съветската нападателна война против Украйна ISAB в Сицилия купуваше недопечен нефт от петнадесет разнообразни страни. Италианското държавно управление е мощно изнервено и търси излаз, написа ФАЦ. Той назовава отхвърли на западните банки да сътрудничат „ превишаване “ на актуалните ограничавания.
В края на октомври страната издава писмо до рафинерията, в което акцентира законността на доставките за дъщерното сдружение на „ Лукойл “ в Италия. Но изказването нямаше резултат. ISAB продължава да купува съвсем единствено съветски нефт. До 5 декември часовникът тиктака, тъй като тогава обстановката ще се промени фрапантно: рафинерията в Сицилия е застрашена да пресъхне.
Понастоящем италианското държавно управление обмисля няколко разновидността, в това число национализация и ходатайство за продажба. Твърди се, че няколко евентуални купувачи към този момент са се свързали с „ Лукойл “. Преговорите с американския фонд за дялово присъединяване Crossbridge Energy Parners обаче се провалиха.
Обектът край Сиракуза се счита за петата по величина рафинерия в Европа. Трите индустриални уреди там са свързани с тръбопроводна система и разрешават пречистване, газификация и когенерация. През 2008 година италианската индустриална група ERG, която мина от изкопаеми горива към възобновими енергийни източници, продаде 49% от ISAB на „ Лукойл “. По това време рафинерията е оценена на 2,75 милиарда евро. През идващите години „ Лукойл “ придобива останалите акции посредством дъщерното си сдружение „ Литаско “ в Женева.
Миналата година ISAB генерира облага преди лихви, налози, обезценяване и обезценка в размер на към 615 млн. евро при оборот от 2,6 милиарда евро. Капацитетът на рафинерията е сред 10 и 14 милиона тона нефт годишно.
Италианското държавно управление в Рим също по този начин се пробва да разбере от европейските си сътрудници дали биха приели изключение за Италия в границите на режима на наказания, написа ФАЦ. Същевременно тя работи за увеличение на гаранциите по заеми посредством обществения кредитен осигурител Sace. Рафинерията на ISAB в Сиракуза е най-големият индустриален обект в Сицилия – остров, който по този начин или другояче има малко произвеждане. Около 1000 служащи работят директно в рафинерията, а 10 000 работни места в района ще бъдат индиректно наранени от затварянето, оповестяват профсъюзите.
На 18 ноември в Сиракуза се организира огромна проява с няколко хиляди участници, които приканиха държавното управление да предприеме дейности. Затварянето ще засегне и самата Италия: В последна сметка ISAB съставлява 20% от националния потенциал за пречистване.
Размирици и в България
Не единствено в Италия обаче петролното ембарго провокира обилни безредици от 5 декември нататък.
В България, където „ Лукойл “ също заплашваше да затвори рафинерията си поради протеста на Европейски Съюз на съветските петролни артикули, тази седмица държавното управление се съгласи с компромисното предложение на петролната компания, макар че не е ясно дали то не нарушава глобите на Европейски Съюз, написа ФАЦ.
Понастоящем съветският нефт, преработван в най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа в черноморското пристанище Бургас, се внася посредством швейцарския медиатор „ Литаско “, който е и мажоритарен акционер на „ Лукойл Нефтохим България “. Това значи, че налозите и облагите от този нефт към момента не са платени в България, което е бодил в очите на държавното управление в София.
Но това ще се промени с новия правилник, както заяви заместител министър-председателят на България по икономическата политика Христо Алексиев. Според него от 1 януари 2023 година Лукойл ще „ превежда всички доходи и налози в България, а не в Нидерландия или Швейцария, както до момента “. Очакват се спомагателни доходи в размер на 350 милиона евро.
В подмяна преходното (служебно, бел. ред) държавно управление, което е другарски настроено към Русия, дава обещание, че на „ Лукойл “ ще бъде разрешено да продължи да изнася продуктите си. Понастоящем това се отнася за към половината от 7,1 милиона нефтени артикули, които се рафинират всяка година.
Текстът е оповестен във „ „, негов създател е Christian Schubert (Кристиан Шуберт). Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
На 5 декември влизат в действие глобите на Европейски Съюз, съгласно които не може да се внася повече нефт от Русия. Въпреки това италианската рафинерия ISAB сега купува повече съветски нефт от всеки път, в някои случаи над 90%, а останалата част идва от Казахстан. Това е по този начин, тъй като след началото на войната италианските и други западни банки не желаят да подсигуряват покупки от западни снабдители, защото се притесняват, че по този метод ще нарушат глобите.
От друга страна, преди съветската нападателна война против Украйна ISAB в Сицилия купуваше недопечен нефт от петнадесет разнообразни страни. Италианското държавно управление е мощно изнервено и търси излаз, написа ФАЦ. Той назовава отхвърли на западните банки да сътрудничат „ превишаване “ на актуалните ограничавания.
В края на октомври страната издава писмо до рафинерията, в което акцентира законността на доставките за дъщерното сдружение на „ Лукойл “ в Италия. Но изказването нямаше резултат. ISAB продължава да купува съвсем единствено съветски нефт. До 5 декември часовникът тиктака, тъй като тогава обстановката ще се промени фрапантно: рафинерията в Сицилия е застрашена да пресъхне.
Понастоящем италианското държавно управление обмисля няколко разновидността, в това число национализация и ходатайство за продажба. Твърди се, че няколко евентуални купувачи към този момент са се свързали с „ Лукойл “. Преговорите с американския фонд за дялово присъединяване Crossbridge Energy Parners обаче се провалиха.
Обектът край Сиракуза се счита за петата по величина рафинерия в Европа. Трите индустриални уреди там са свързани с тръбопроводна система и разрешават пречистване, газификация и когенерация. През 2008 година италианската индустриална група ERG, която мина от изкопаеми горива към възобновими енергийни източници, продаде 49% от ISAB на „ Лукойл “. По това време рафинерията е оценена на 2,75 милиарда евро. През идващите години „ Лукойл “ придобива останалите акции посредством дъщерното си сдружение „ Литаско “ в Женева.
Миналата година ISAB генерира облага преди лихви, налози, обезценяване и обезценка в размер на към 615 млн. евро при оборот от 2,6 милиарда евро. Капацитетът на рафинерията е сред 10 и 14 милиона тона нефт годишно.
Италианското държавно управление в Рим също по този начин се пробва да разбере от европейските си сътрудници дали биха приели изключение за Италия в границите на режима на наказания, написа ФАЦ. Същевременно тя работи за увеличение на гаранциите по заеми посредством обществения кредитен осигурител Sace. Рафинерията на ISAB в Сиракуза е най-големият индустриален обект в Сицилия – остров, който по този начин или другояче има малко произвеждане. Около 1000 служащи работят директно в рафинерията, а 10 000 работни места в района ще бъдат индиректно наранени от затварянето, оповестяват профсъюзите.
На 18 ноември в Сиракуза се организира огромна проява с няколко хиляди участници, които приканиха държавното управление да предприеме дейности. Затварянето ще засегне и самата Италия: В последна сметка ISAB съставлява 20% от националния потенциал за пречистване.
Размирици и в България
Не единствено в Италия обаче петролното ембарго провокира обилни безредици от 5 декември нататък.
В България, където „ Лукойл “ също заплашваше да затвори рафинерията си поради протеста на Европейски Съюз на съветските петролни артикули, тази седмица държавното управление се съгласи с компромисното предложение на петролната компания, макар че не е ясно дали то не нарушава глобите на Европейски Съюз, написа ФАЦ.
Понастоящем съветският нефт, преработван в най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа в черноморското пристанище Бургас, се внася посредством швейцарския медиатор „ Литаско “, който е и мажоритарен акционер на „ Лукойл Нефтохим България “. Това значи, че налозите и облагите от този нефт към момента не са платени в България, което е бодил в очите на държавното управление в София.
Но това ще се промени с новия правилник, както заяви заместител министър-председателят на България по икономическата политика Христо Алексиев. Според него от 1 януари 2023 година Лукойл ще „ превежда всички доходи и налози в България, а не в Нидерландия или Швейцария, както до момента “. Очакват се спомагателни доходи в размер на 350 милиона евро.
В подмяна преходното (служебно, бел. ред) държавно управление, което е другарски настроено към Русия, дава обещание, че на „ Лукойл “ ще бъде разрешено да продължи да изнася продуктите си. Понастоящем това се отнася за към половината от 7,1 милиона нефтени артикули, които се рафинират всяка година.
Текстът е оповестен във „ „, негов създател е Christian Schubert (Кристиан Шуберт). Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ