10 от безценните мъдрости на Умберто Еко
Италианският публицист и мъдрец Умберто Еко, създател на световноизвестния разказ „ Името на розата “, преведен на 43 езика, умря на 19 февруари 2016 година на 84-годишна възраст. Земният път на Еко завърши в дома му в Милано. Писателят от дълго време страдаше от рак.
Умберто Еко имаше значимо наличие в италианския културен живот през последните 50 години, само че името му неизбежно остава обвързвано, на интернационално ниво, с изключителния триумф на неговите романи „ Името на розата “, „ Махалото на Фуко “ и ”Пражкото гробище ”. Последният му разказ „ Нулев брой “ излезе през 2015 година.
„ Той беше извънреден образец за европейски интелектуалец, сплотяващ неповторими знания за предишното с неизтощима дарба да планува бъдещето “, сподели италианският министър председател Матео Ренци.
Умберто Еко е роден през 1932 година в град Алесандрия в северозападната част на Италия. Самият Еко споделяше за себе си, че е мъдрец, който написа романи единствено през уикендите. 
Известен е с университетските си писания и есета в полетата на семиотиката, теологията, медийната и литературна доктрина, а наред с това написа и детски книги. Фамилното му име е абревиатура на латинската фраза „ ex caelis oblatus ” – „ подарък от небесата ”.
Младият Умберто бива учтив в католически учебни заведения. Следва висше обучение по средновековна философия и литература в Торинския университет. През 1956 година разгласява първата си книга „ Естетиката на Тома Аквински ”, която е уголемен вид на докторантурата му. По същото време Еко изоставя католицизма.
„ Най-важното качество на честния човек е непоносимостта към религията, която ни кара да се опасяваме от най-естественото нещо на този свят, гибелта, и ни кара да ненавиждаме единственият хубав подарък на ориста – живота ”, казва Еко.
От 1956 година до 1964 година работи като културен редактор в държавните радио и телевизия RAI. По същото време чете лекции в Торинския унивеситет. През 1959 година става съветник в издателство, където стартира да създава концепциите си в семиотиката.
В трактата „ Отворената творба ” от 1962 година излага своята фундаментална доктрина, че всяка творба се състои от безконечен набор от знаци и поради това е отворена за безчет вероятни тълкования.
„ На книгите не би трябвало да се има вяра, а би трябвало да бъдат изследвани. Когато приказваме за една книга не трябва да се питаме какво ни споделя, а какво значи ”, пише Еко в уеб страницата си.
През 1963 година Умберто Еко се причислява към „ Gruppo 63″ – италианско авангардно придвижване на художници, музиканти и писатели, които търсят нови форми на литературно и естетично изложение.
През 1975 година става професор в Болонския университет и разгласява „ Теория на семиотиката ”.
В края на 70-те години към този момент е различим специалист и мъдрец, само че едвам с първия му разказ, „ Името на розата ” от 1980 година, става прочут отвън университетските среди. Историческата мистична творба, в която са вплетени обичаните научни сфери и теории на Еко, през 1986г. е превърната във филм с присъединяване на Шон Конъри и Крисчън Слейтър, който усилва известността на писателя.
Умберто Еко е лекар хонорис идея на над 30 университета по света, почетен президент на Международния център по семиотика и когнитивни науки в Университета в Сан Марино и член на Международният конгрес на UNESCO.
Еко е женен от 1962 година за немския изкуствовед Ренате Еко, с която имат наследник и щерка. В последните години на живота си разделя времето си сред апартамент в Милано и вила край Римини.
В памет на Умберто Еко през днешния ден ви предлагаме 10 от най-безценните мъдрости, които и до през днешния ден човечеството споделя и помни.
1. „ Вярвам, че това, което ние ставаме зависи от това, което нашите татковци ни учат в разнообразни моменти, в които не се пробват да ни научат. Ние се формираме от дребни парченца мъдрост. “
2. „ Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цялостен живот – да са щастливи. “
3. „ Истинският воин е постоянно един воин по простъпка. “
4. „ Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; в случай че я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи. “ 
5. „ Книгата е нежно създание, което страда от разрухата на времето, опасява се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите освен от човечеството, само че също по този начин и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението. ”
6. „ Като въздигате разсъдъка в кумир, пропускате да забележите очевидното. ”
7. „ Смелостта е това, което те трансформира от съзерцател в участник. “
8. „ Всеки факт става значим, когато е обвързван с различен. “
От „ Махалото на Фуко “
9. „ Колко прекрасен беше спектакълът на природата към момента непокътнат от постоянно извратена мъдрост на човек! “
От „ Името на розата “
10. „ Колко спокоен би бил животът без обич! Колко безвреден, безбурен… и какъв брой отегчителен! ”
