Давид Сасоли - от телевизионен журналист до председател на Европейския парламент
Италианецът Давид Сасоли, умрял през нощта против 11 януари на 65-годишна възраст, от 2019 година бе ръководител на Европейския парламент - мандат, извоюван за общо удивление от някогашния публицист, навлязъл в политиката преди 10 години преди този момент под знамената на левоцентристите, който работи безрезервно на този пост.
Не прекомерно податлив към блестящи изяви, само че управлявал с твърда ръка дебатите в залата, някогашният италиански ефирен водещ пое председателството на Европейския парламент след договаряния сред огромни политически сили и държавни управления за председателските постове в трите европейски институции.
Европейската комисия се падна на Европейската национална партия (проевропейската десница) с Урсула фон дер Лайен, Европейският съвет - на либералите с Шарл Мишел, а Европарламентът - на социалистите с Давид Сасоли.
Уважение
Неговата народност, партията му - втори член на групата на социалдемократите, и познанията му за институцията, един от чийто заместник-председатели бе той в предходния й състав, в последния миг го направиха точния човек за справяне със обстановката.
Две и половина годишният му престой на поста бе засенчен от здравната рецесия. Но с деликатно отношение към личния състав, минал на отдалечена работа, с организационните си умения и способността да устоява на френския напън, целящ депутатите да се върнат в Страсбург, седалището на Народното събрание, той си завоюва уважението на институцията.
Като знак на взаимност в разгара на пандемията той даде опустелите офиси на Народното събрание и в Страсбург, и в Брюксел, с цел да се готви там храна за фамилии в потребност, също и да бъде ситуиран център за тестване за COVID-19.
След възобновяване от левкемия здравето бе негова слабост. Страстен пушач, човек на живота и удоволствията, през септември той бе приет в болница в съществено положение с пневмония, която към този момент седмици го държеше надалеч от Народното събрание.
На 26 декември той още веднъж бе настанен в болница "поради тежко затруднение, провокирано от разстройство на имунната система ", както сподели неговият представител.
Роден на 30 май 1956 година във Флоренция, Тоскана, Давид Сасоли следва политически науки, след това избира за занятие публицистиката. Започва да сътрудничи на дребни вестници и осведомителни организации, по-късно - през 1992 година, постъпва на работа в РАИ, националната радиотелевизионна корпорация, и се подрежда измежду звездите на нейния първи канал.
Любовта му към политиката пламва ненадейно през 2009 година, когато някогашният кмет на Рим - левичарят Валтер Велтрони, провежда сливането на две огромни партии от левицата и от левия център; Давид Сасоли се включва в работата по плана, който води до основаването на Демократическата партия (ДП).
Той се кандидатира в европейските избори и е определен с листа на Директива за птиците, получавайки над 400 000 гласа - триумф, който дефинитивно го отдалечава от екраните и дава подтик на политическата му кариера в Европарламента.
Неуспех в Рим
Оглавил депутатите от Директива за птиците в тази институция, през 2013 година той прави опит да пробие на националната политическа сцена, представяйки се на първичните избори на тази партия за длъжността кмет на Рим, само че губи от Иняцио Марино, който поема след това кметството.
След този несполучлив опит Сасоли, татко на две деца, се посвещава на европейската асамблея. Преизбран през 2014 година, той става замeстник-председател на Народното събрание, където дава отговор за бюджета и европейско-средиземноморската политика.
Представя се като основател на "най-значимата железопътна промяна в Европейския съюз - европейския закон Сасоли-Дийксма, признат през 2017 година след три години комплицирани договаряния " и отворил за конкуренция национални пазари за пътнически транспорти. Казва, че не е "изоставил дефинитивно кариерата си на публицист ", и към момента сътрудничи с разнообразни всекидневници и списания, за които написа публикации.
През 2013 година издава написана в съавторство с Франческо Саверио Романо книга за държавните съвещания по време на отвличането на Алдо Моро напролет на 1978 година
"Нищо не е допустимо без хората, нищо не е трайно без институциите ", декларира той, преди да бъде определен, пред своите сътрудници депутати, като цитира фраза на Жан Моне - един от бащите създатели на Европейския съюз.
Не прекомерно податлив към блестящи изяви, само че управлявал с твърда ръка дебатите в залата, някогашният италиански ефирен водещ пое председателството на Европейския парламент след договаряния сред огромни политически сили и държавни управления за председателските постове в трите европейски институции.
Европейската комисия се падна на Европейската национална партия (проевропейската десница) с Урсула фон дер Лайен, Европейският съвет - на либералите с Шарл Мишел, а Европарламентът - на социалистите с Давид Сасоли.
Уважение
Неговата народност, партията му - втори член на групата на социалдемократите, и познанията му за институцията, един от чийто заместник-председатели бе той в предходния й състав, в последния миг го направиха точния човек за справяне със обстановката.
Две и половина годишният му престой на поста бе засенчен от здравната рецесия. Но с деликатно отношение към личния състав, минал на отдалечена работа, с организационните си умения и способността да устоява на френския напън, целящ депутатите да се върнат в Страсбург, седалището на Народното събрание, той си завоюва уважението на институцията.
Като знак на взаимност в разгара на пандемията той даде опустелите офиси на Народното събрание и в Страсбург, и в Брюксел, с цел да се готви там храна за фамилии в потребност, също и да бъде ситуиран център за тестване за COVID-19.
След възобновяване от левкемия здравето бе негова слабост. Страстен пушач, човек на живота и удоволствията, през септември той бе приет в болница в съществено положение с пневмония, която към този момент седмици го държеше надалеч от Народното събрание.
На 26 декември той още веднъж бе настанен в болница "поради тежко затруднение, провокирано от разстройство на имунната система ", както сподели неговият представител.
Роден на 30 май 1956 година във Флоренция, Тоскана, Давид Сасоли следва политически науки, след това избира за занятие публицистиката. Започва да сътрудничи на дребни вестници и осведомителни организации, по-късно - през 1992 година, постъпва на работа в РАИ, националната радиотелевизионна корпорация, и се подрежда измежду звездите на нейния първи канал.
Любовта му към политиката пламва ненадейно през 2009 година, когато някогашният кмет на Рим - левичарят Валтер Велтрони, провежда сливането на две огромни партии от левицата и от левия център; Давид Сасоли се включва в работата по плана, който води до основаването на Демократическата партия (ДП).
Той се кандидатира в европейските избори и е определен с листа на Директива за птиците, получавайки над 400 000 гласа - триумф, който дефинитивно го отдалечава от екраните и дава подтик на политическата му кариера в Европарламента.
Неуспех в Рим
Оглавил депутатите от Директива за птиците в тази институция, през 2013 година той прави опит да пробие на националната политическа сцена, представяйки се на първичните избори на тази партия за длъжността кмет на Рим, само че губи от Иняцио Марино, който поема след това кметството.
След този несполучлив опит Сасоли, татко на две деца, се посвещава на европейската асамблея. Преизбран през 2014 година, той става замeстник-председател на Народното събрание, където дава отговор за бюджета и европейско-средиземноморската политика.
Представя се като основател на "най-значимата железопътна промяна в Европейския съюз - европейския закон Сасоли-Дийксма, признат през 2017 година след три години комплицирани договаряния " и отворил за конкуренция национални пазари за пътнически транспорти. Казва, че не е "изоставил дефинитивно кариерата си на публицист ", и към момента сътрудничи с разнообразни всекидневници и списания, за които написа публикации.
През 2013 година издава написана в съавторство с Франческо Саверио Романо книга за държавните съвещания по време на отвличането на Алдо Моро напролет на 1978 година
"Нищо не е допустимо без хората, нищо не е трайно без институциите ", декларира той, преди да бъде определен, пред своите сътрудници депутати, като цитира фраза на Жан Моне - един от бащите създатели на Европейския съюз.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ