98 г. от най-големия атентат в българската история: Терорът с “Света Неделя”
Историята стартира още на 14-ти април 1925 година - два дни по-рано, когато националният представител от Демократическия сговор военачалник Константин Георгиев е погубен.
Погребението му е събрало на едно място представители на висшия държавен и боен хайлайф е употребявано от уредниците за реализирането на пъкления им проект.
Погребението на Георгиев е несъмнено за 15 ч. на 16 април в църквата, където се чакат с изключение на висши офицери и служители, и част от министрите на Негово величество цар Борис III. Атентатът плануван усърдно, а зад него стоят крайни течения, които набират скорост след подписването на Ньойския контракт.
През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) провежда въстание, потушено по кървясъл метод. В резултат държавното управление ускорява натиска и репресиите против дейци на комунистическата партия, както и против други леви среди и интелектуалци.
От своя страна през есента на 1924 година управлението на Военния център на партията (това е нейната военна организация) замисля организирането на акция, която да нанесе съдбоносен удар върху държавното управление и наказателен уред.
Атентатът е плануван усърдно, а основно настоящите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и Петър Задгорски - клисарят, внесъл 25-те кг взривни субстанции в църквата.
Задгорски се качва на тавана в 15.20 ч. и чука три пъти на вратата, където бил прикрит Никола Петров. Фитилът е разпален, а минути по-късно “Света Неделя ” е разтърсена от гърмеж. От храма се издигат гъсти облаци пушек, а под основния купол на църквата се намират голям брой почтени жертви - умират 213 души.
По случайност всички членове на държавното управление се отървават с не толкоз тежки пострадвания. А основната " цел “ Цар Борис III въобще не участва на опелото.
Делото за атентата стартира на 1 и приключва на 11 май. Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко още ден след самия атентат. Ръководителите на военното крило на Българска комунистическа партия са открити. Коста Янков е погубен, а Иван Минков се самоубива, преди да бъде хванат. Голямата част от уредниците получават смъртни присъди, изпълнени обществено на 27 май.
Погребението му е събрало на едно място представители на висшия държавен и боен хайлайф е употребявано от уредниците за реализирането на пъкления им проект.
Погребението на Георгиев е несъмнено за 15 ч. на 16 април в църквата, където се чакат с изключение на висши офицери и служители, и част от министрите на Негово величество цар Борис III. Атентатът плануван усърдно, а зад него стоят крайни течения, които набират скорост след подписването на Ньойския контракт.
През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) провежда въстание, потушено по кървясъл метод. В резултат държавното управление ускорява натиска и репресиите против дейци на комунистическата партия, както и против други леви среди и интелектуалци.
От своя страна през есента на 1924 година управлението на Военния център на партията (това е нейната военна организация) замисля организирането на акция, която да нанесе съдбоносен удар върху държавното управление и наказателен уред.
Атентатът е плануван усърдно, а основно настоящите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и Петър Задгорски - клисарят, внесъл 25-те кг взривни субстанции в църквата.
Задгорски се качва на тавана в 15.20 ч. и чука три пъти на вратата, където бил прикрит Никола Петров. Фитилът е разпален, а минути по-късно “Света Неделя ” е разтърсена от гърмеж. От храма се издигат гъсти облаци пушек, а под основния купол на църквата се намират голям брой почтени жертви - умират 213 души.
По случайност всички членове на държавното управление се отървават с не толкоз тежки пострадвания. А основната " цел “ Цар Борис III въобще не участва на опелото.
Делото за атентата стартира на 1 и приключва на 11 май. Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко още ден след самия атентат. Ръководителите на военното крило на Българска комунистическа партия са открити. Коста Янков е погубен, а Иван Минков се самоубива, преди да бъде хванат. Голямата част от уредниците получават смъртни присъди, изпълнени обществено на 27 май.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ