Историята не просто се повтаря – тя често остава неразбрана,

Историята не просто се повтаря – тя постоянно остава неразбрана, а в празнотите, които оставя, се раждат легенди, комфортни заблуди и политически операции. Това разяснява пред bTV историкът Александър Стоянов, основен помощник в Института за исторически проучвания при Българска академия на науките и учител в НГДЕК.

Стоянов набира известност с онлайн лекциите си за историята. Той очерта някои от най-големите заблуди в публичното схващане за предишното и изясни за какво познанията ни постоянно стопират на равнището, което сме достигнали в 10. клас.

" Масово хората работят с знания по история, които са придобили до 16-годишна възраст – и това остава вечно “, споделя историкът.

По думите му казусът надалеч не е единствено в учебниците, а в неналичието на мотивация и следващо надграждане.

Историкът счита, че учебниците са " рамка “, а не цялостна енциклопедия, а действителният проблем е неналичието на налично и известно обяснено познание за възрастни.

Той добави, че историците би трябвало да пишат за необятна аудитория, по метод, сходен на известната просвета.

" Стивън Хокинг съумя да изясни черните дупки без човек да е физик. Защо ние да не можем да разбираем историята без тежка терминология? “, пита Стоянов.

Историкът акцентира, че една от главните изкривени показа е използването на термина " турско иго “.

" Българската просвета от 50 години е потвърдила, че терминът е неакуратен. Османската империя не е турска страна, а българите не са били плебеи. Българите са имали права, плащали са налози, имали са благосъстоятелност. Те са били унизени. Но казусът не е бил страната, а слабата ѝ дарба да ползва закони. Имало е " мутри “ и в Османската империя “, разяснява той.

Населението постоянно е попадало под произвола на локални силови групировки – аяните.

" Аяните са били нещо като мутрите на Османската империя – въоръжени групировки, които държат райони като персонални владения. Те водят вътрешни войни между тях и в същото време се борят и с страната. Но също по този начин се борят и да бъдат легитимирани от страната “, споделя Стоянов.

Историкът счита, че желанието към митологизирани версии на предишното идва от потребността да разбираем неуспехите си посредством външни аргументи.

" Тоест тяхната последна цел е била да получат действителни трофеи от страната,  с цел да може това, което е също " сивия бранш “ в Османската империя, да бъде превърнато в норма. Това основава доста аналогии със съвремието. И по този начин обяснено звучи по друг метод. Но когато продължаваме да приказваме за тази илюзия - турско иго, Османско господство, се появява този миг, в който на теб просто повече ти харесва да приемаш, че е това, за което си мислиш, е било турско иго. Този негативизъм. По-лесно е, тъй като по този начин си измиваме ръцете от отговорността за личното ни минало, за това, че българите са единственият народ, който не е съумял да вдигне сполучливо въстание против Османската империя на Балканите. Буквално всички други балкански нации съумяват по някакъв начин  да създадат огромно всеобщо въстание, което по един или различен метод да реализира някакви резултати “, сподели той.

Стоянов продължава в разбора си с още въпроси:

" Ние сме единствени от всички балкански нации, които не го вършат. И доста елементарно да го обясняваш, когато смяташ, че българите са просто някакви безправни плебеи, без никаква самодейност. Обаче по какъв начин да разбираем, в случай че българите са били плебеи, по какъв начин сътворяваме мрежа от учебни заведения, по какъв начин сътворяваме екзархията сами от нищото, по какъв начин имаме учени, църкви се строят,  хората живеят в къщи на по два-три етажа. Как по този начин?  Означава ли това, че историята се чете, кой както му е комфортно да чете? “