Христо Иванов за спора с РСМ: Историята не може да се тика под килима, трябва да се отворят архивите
Историята не може да бъде натикана под килима. Присъединяването към Европейския съюз значи България и районен съд Македония да станат част от общо семейство, само че това не може да се случи, до момента в който ти поддържаш еднаквост, основаваща се на отрицанието на другия. Македонските управляващи би трябвало да убедят българското общество, че могат да извършват поетите задължения. Трябва да се отворят архивите и да се оправдават почтено избитите от югославските служби. Това съобщи в извънредно изявление за БГНЕС Христо Иванов, водач на „ Демократична България “.
Той е безапелационен, че България не може да си разреши да остави районен съд Македония в орбитата на Белград, тъй като това би било голям удар върху нашите национални ползи.
Според него е доста значимо да се каже на държавното управление в Скопие две неща:
Първото, историята не е нещо, което би трябвало да бъде натикано под килима.
„ Не може да има същинска взаимна принадлежност към общото европейско семейство, тъй като това е смисълът на участието, без да сме провели почтен диалог вътре в обществата и посред ни по тази причина какво ни свързва и какво ни е разделило. Защото когато приказваме за присъединение към Европейски Съюз, ние приказваме за това България и РСМ да станат част от един общ дом на едно общо семейство. Не става това да се случи, до момента в който ти поддържаш еднаквост учредена на отрицанието на другия “, сподели водачът на „ Демократична България и акцентира, че това е фундаментално противоположно на самата логичност на интеграционния развой.
Второто, има огромен проблем с доверието.
„ Властите в районен съд Македония би трябвало да убедят освен едно или друго българско държавни управления, а българското общество, че са способни, поемайки избрани задължения за добросъседски дейности, дейности на доближаване и дейности на демократизация вътре в тях, да ги изпълнят. Защото, за жалост, миналите години оставиха известна база за подозрения в добросъвестността на обещанията, които се дават в Скопие “, сподели Христо Иванов.
Той уточни, че българското общество не е склонно да се откаже от инструмента да си подсигурява избрани свои ползи предплатено на база на обещания, тъй като не сме сигурни, че тези обещания ще се изпълнят.
Христо Иванов прикани и за отваряне на архивите и издание на документите, „ с цел да имаме цялостна изясненост за предишното, за комунистическия гнет в тогавашната югославска република Македония “.
Трябва да се подхващат дейности за реабилитацията на хората, които тогава са били подлагани на гнет без съображение на това. Да се отворят досиетата и да се освети ролята на тайните югославски служби на македонска територия. И ние също би трябвало да си свършим лустрацията, тъй като това ще даде доста отговори от единствено себе си “, сподели той.
Лидерът на „ Демократична България “ също по този начин прикани държавните управления на двете страни да се откажат да употребяват разногласието за трупане на вътрешнополитически дивиденти. Вместо това би трябвало бързо да се създаде амбициозна стратегия за общи дейности, която да не включва единствено инфраструктурата, а също по този начин разкриване на общ университет, по-голямо взаимно медийно навлизане, основаване на фонд за културни планове, хората от двете страни на границата да познават в оригинал създателите, които пишат за българо-македонските връзки.
„ Тогава проблемите ще отпаднат от единствено себе си и ще открием, че това не е проблем. Нашата непосредственост не е проблем, тя е залог за бъдещо развиване в границите на Европейски Съюз. Ще установим, че това е огромен капитал, а не нещо, за което да спорим. Искам да завърша с едно обръщение на вярата – дружно можем да сме в Европейски Съюз и да осъществяваме големи изгоди от участието си там, в случай че стартираме да гледаме на това, което ни свързва като на капитал, а не като на нещо, за което би трябвало да се караме истерично “, сподели водачът на „ Демократична България “. /БГНЕС
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Той е безапелационен, че България не може да си разреши да остави районен съд Македония в орбитата на Белград, тъй като това би било голям удар върху нашите национални ползи.
Според него е доста значимо да се каже на държавното управление в Скопие две неща:
Първото, историята не е нещо, което би трябвало да бъде натикано под килима.
„ Не може да има същинска взаимна принадлежност към общото европейско семейство, тъй като това е смисълът на участието, без да сме провели почтен диалог вътре в обществата и посред ни по тази причина какво ни свързва и какво ни е разделило. Защото когато приказваме за присъединение към Европейски Съюз, ние приказваме за това България и РСМ да станат част от един общ дом на едно общо семейство. Не става това да се случи, до момента в който ти поддържаш еднаквост учредена на отрицанието на другия “, сподели водачът на „ Демократична България и акцентира, че това е фундаментално противоположно на самата логичност на интеграционния развой.
Второто, има огромен проблем с доверието.
„ Властите в районен съд Македония би трябвало да убедят освен едно или друго българско държавни управления, а българското общество, че са способни, поемайки избрани задължения за добросъседски дейности, дейности на доближаване и дейности на демократизация вътре в тях, да ги изпълнят. Защото, за жалост, миналите години оставиха известна база за подозрения в добросъвестността на обещанията, които се дават в Скопие “, сподели Христо Иванов.
Той уточни, че българското общество не е склонно да се откаже от инструмента да си подсигурява избрани свои ползи предплатено на база на обещания, тъй като не сме сигурни, че тези обещания ще се изпълнят.
Христо Иванов прикани и за отваряне на архивите и издание на документите, „ с цел да имаме цялостна изясненост за предишното, за комунистическия гнет в тогавашната югославска република Македония “.
Трябва да се подхващат дейности за реабилитацията на хората, които тогава са били подлагани на гнет без съображение на това. Да се отворят досиетата и да се освети ролята на тайните югославски служби на македонска територия. И ние също би трябвало да си свършим лустрацията, тъй като това ще даде доста отговори от единствено себе си “, сподели той.
Лидерът на „ Демократична България “ също по този начин прикани държавните управления на двете страни да се откажат да употребяват разногласието за трупане на вътрешнополитически дивиденти. Вместо това би трябвало бързо да се създаде амбициозна стратегия за общи дейности, която да не включва единствено инфраструктурата, а също по този начин разкриване на общ университет, по-голямо взаимно медийно навлизане, основаване на фонд за културни планове, хората от двете страни на границата да познават в оригинал създателите, които пишат за българо-македонските връзки.
„ Тогава проблемите ще отпаднат от единствено себе си и ще открием, че това не е проблем. Нашата непосредственост не е проблем, тя е залог за бъдещо развиване в границите на Европейски Съюз. Ще установим, че това е огромен капитал, а не нещо, за което да спорим. Искам да завърша с едно обръщение на вярата – дружно можем да сме в Европейски Съюз и да осъществяваме големи изгоди от участието си там, в случай че стартираме да гледаме на това, което ни свързва като на капитал, а не като на нещо, за което би трябвало да се караме истерично “, сподели водачът на „ Демократична България “. /БГНЕС
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ