Историята не е точна наука. Съществуват редица примери за твърдения,

...
Историята не е точна наука. Съществуват редица примери за твърдения,
Коментари Харесай

Прословутите събития, които никога не са се случвали

Историята не е точна просвета. Съществуват редица образци за изказвания, считани в продължение на дълги години за неоспорими обстоятелства, които след това се оказват погрешни. В други случаи, митове се преплитат с изцяло действителни събития, а слагането на граница посред им постоянно се оказва извънредно комплицирана задача. В идващите редове може да се запознаете с някои любопитни детайлности за едни от най-известните исторически заблуди:

On Nov 18th, 1307 - Swiss folk hero William Tell is said to have shot an apple off his son's head, demonstrating his marksmanship and defiance against Austrian authority.
— Rare History Stories (@RareHistory_) Кой е Вилхелм Тел?
Всяко дете в Швейцария знае легендата за смелия воин Вилхелм Тел, който се опълчил против владичеството на Хабсбургите. Според преданията, когато Херман Геслер бил назначен за шеф на кантона Ури, той издигнал прът на площада в Алтдорф, на който закачил шапката си. Всеки, който минавал около него, трябвало да се поклони в символ на почитание. Тел, обаче, отказал да го стори, заради което бил задържан. Малко по-късно, Геслер решил да го накаже по изключително нечовечен метод – наредил му да стреля с арбалет по ябълка, сложена върху глава на неговия наследник. Ако успеел да я улучи, двамата щели да бъдат освободени, а в противоположен случай щели да бъдат екзекутирани. Тел извършил заповедта на Геслер, като изстреляната от него стрела пронизала ябълката (по-късно, самият Геслер бил погубен от Тел). Неговата смелост въодушевила жителите на Ури, които се разбунтували против Хабсбургите. Въпреки статута му на народен воин, няма никакви доказателства, че Вилхелм Тел фактически е съществувал. По тази причина, множеството историци са на мнение, че той е именит персонаж, трансформирал се в въплъщение на освободителната война на швейцарския народ.

Archiduchesse Marie-Antoinette d'Autriche, reine de France et de Navarre

Martin van Meytens
— Histoire de France (@HistoiredeFran7) „ Като няма самун, да ядат пасти “
Когато френската кралица Мария Антоанета, брачна половинка на Луи XVI, схванала, че хората в страната гладуват и нямат самун, тя предложила да се хранят с пасти. Въпросното изказване, което и до през днешния ден се радва на огромна известност, в действителност не дава отговор на истината. Тези думи се появяват за пръв път в автобиографията на известния политически мъдрец Жан-Жак Русо. По това време Мария-Антоанета била едвам 10-годишна и към момента живеела в Австрия. Русо употребявал емблематичното изречение и в писмо, написано цели 18 години преди раждането ѝ. Някои допускат, че самият той измислил фразата, до момента в който други са на мнение, че тя в действителност била произнесена от брачната половинка на Луи XIV Мария-Тереза. Каквато и да е истината, предлагането „ Като няма самун, да ядат пасти “ целяло да показва изключителния нарцисизъм на френската аристокрация и прекратена връзка сред благородниците и елементарните хора. Що се отнася до Мария-Антоанета, съществуват сведения, че тя била мощно загрижена за проблемите на народа. В свое писмо до фамилията ѝ в Австрия, написано през 1775 година (по това време дефицитът на самун довел до експлоадирането на серия от протести във Франция), тя декларирала следното: „ Виждайки хората, които се отнасят с нас толкоз добре, макар личното си злощастие, ние сме по-задължени от всеки път да работим интензивно за това да живеят по-добре “ .

Източник: vesti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР