Развлеченията на Новото време
Историята на заниманията в свободното време след 1000 година не се развивала много динамично. Развлеченията на аристокрацията и заможните търговци претърпели обособени промени – но свободното време на елементарните хора чак до ХVІІІ век не се променило изключително във връзка с запълването му.
Благородниците все така обичали лова, разкошните пиршества, разходките и поезията. В същото време елементарният народ ходел по панаири, пеел песни и танцувал на светски и църковни празници. Но последователно в низшите пластове си пробили път театралната просвета и цирковите представления. Още през ХVІ век на градските празници и карнавали във Франция се появяват циркови актьори, фокусници и театрални трупи, които изнасяли разнообразни представления: мистерии, фаблио, сатири и т. н.
Игрите с топка все по този начин били популярни в Европа и през ХVІІ век макар, че играчите постоянно получавали контузии. Французите, да вземем за пример, отваряли зали за игра на топка и билярд. Пламенен почитател на тази игра бил самият кардинал Ришельо, по заповед на който възпитаниците на Кралската академия трябвало да поставят изпит по билярд.
В студентските среди възбраната за танци съществувала до средата на ХVІІ век. Студентите нямали право да присъстват на балове сред знатни лица. Алтернатива били танците в таверните. Именно там и отивали младежите – пък имало и алкохол. Студентите следвали простата и разбираема мъдрост на немския реформатор Мартин Лутер: „ Който не обича песните, виното и жените, е простак и ще почине “. Затова и танците в таверните завършвали с буйни гуляи и скандали. Но ситуацията последователно се променяла: хореографията и танцовите умения започнали да се включват в университетските образователни стратегии, с цел да могат студентите да се приобщят към светската просвета.
През ХІІІ век последователно стартират промени както в всеобщата, по този начин и в елитната отмора на европейското общество. През първата четвърт на ХVІІІ век в Париж гостите на френската столица се изненадват, че на безплатни представления необразованата навалица ръкопляска тъкмо на правилното място. Хазартните игри с карти също набират известност, последователно излизат на мода настолните игри. Английският картограф Джон Спилсбъри през 1760 година с помощта на карта и лепило изобретил пъзелите. Събирането на цялостна картина от малки детайли и частици се харесала на европейците – и скоро тази игра се трансформирала в развлечение за светските салони.
В Русия развлеченията получават висок статус по време на епохата на Петър Велики. На село, несъмнено, към момента съществували обичайните форми на свободно време за Русия: да вземем за пример, ходеното по посетители. Но откакто посетил европейските страни, Петър I сериозно се захванал да обнови свободното време на аристокрацията. Започнали да се провеждат „ асамблеи “ – вечери за знатните с танци и настолни игри. По-късно те се трансформират в дворянски балове.
Русия се приобщила също към карнавалите и маскарадите. Живописните шествия се съпровождали с танци и фойерверки. Първите сходни събития се случили през 1721 година в Санкт-Петербург и през 1722 година в Москва послучай сключването на Нищадския кротичък контракт
Дворяните бързо усвоявали новите форми на развлечение: танци, билярд, зарове и карти (които били неразрешени, само че никой не обръщал внимание на забраните). Век по-късно хазартът всеобщо превзел елитните кръгове на Русия. Аристократите постоянно губели свои крепостни селяни със фамилиите им.
До началото на ХХ-ти век в периферията на Руската империя, в градовете и селата светските и църковните празници били централните събития в културния и развлекателен живот. Те нормално били съпроводени с всеобщи тържества. Панаирите на градските площади радвали локалната общност с всевъзможни клоунади, куклени представления, спектакли с мечки, с люлки и въртележки.
Грамотността на популацията нараствала, а заедно с това и изискванията за отдих и забавления. Новото време приучило цяла Европа по какъв начин да запълва свободното си време.
–
