Историята на Второто българско царство е изпълнена с битки за

Историята на Второто българско царство е изпълнена с борби за власт, заприказва и изменничества. Един от най-спорните и постоянно забравяни владетели е – цар, който губи освен трона си, само че и доверието на болярите.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин след несполучливи военни акции и революция против Константин Тих Асен, Мицо се оказва без съдружници и търси леговище във Византия. В подмяна на своята сигурност той предава значими български територии, с което дефинитивно заличава възможностите си за завръщане. Как един държател с царска кръв стига до тази орис?

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ Мицо Асен, като шурей на цар Иван Асен II, взема присъединяване в основаното през 1241 година регентство на малолетния Калиман I Асен. Женен е за Мария Асенина и от този брак има наследник и щерка. Иван Асен III – предстоящ български цар, и Кира-Мария Асенина, която пък ще бъде омъжена за бъдещия български държател Георги I ТертерВ края на 1256 година Мицо получава поддръжката на търновската аристокрация и при започване на 1257 година бива провъзгласен за цар.

Първоначално стартира да ръководи от Търново, събира армия и подхваща една недомислена и не добре готова военна акция против Никейската империя, която още в зародиш претърпява крах. В Търново се прибира надвит и незабавно изгубва уважението на болярите. Причината е, че те виждат в новия държател, неспособността да ръководи. Така доста боляри предявяват искания да отделят владенията си, като самостоятелни феодали.

Претендентът за короната Скопският болярин Константин Тих Асен вижда опция да притегли селското население на своя страна. Като употребява за претекст високата данъчната тежест над елементарните поданици. Той съществено подкопава основите на трона на Мицо с обещанията, че ще усъвършенства материалното им положение. Мицо Асен схваща, че против него се приготвя скрит план и се отдръпва в остарялата столица Преслав, откъдето продължава да ръководи. Започва да сече и лични монети с надпис „ Миче цар “.

В Търново болярите издигат различен държател, само че под властта на Мицо Асен е към момента огромна част от Източна България. Избухва революция, която в началото дава превес на остарелия държател. Константин Тих Асен се обръща за помощ към ромейския гарнизон в крепостта Станимака /дн. Асеновград/. С тяхна помощ последователно Мицо губи надмощието си.

През пролетта на 1260 година в Търново идва никейска делегация, която подписва съглашение против Мицо. Останал изцяло изолиран, Мицо Асен е заставен да бяга от Преслав в Месемврия. Оттам той оспорва властта на новия цар Константин Тих Асен и даже подхваща боен поход за възвръщане на трона. В продължение на няколко години се води война сред двамата и най-после Мицо Асен претърпява цялостен крах.

За да резервира аристократическите си позиции, Мицо Асен прави изменничество на българските ползи. Той поисква политическо леговище от новия византийски император Михаил VІІІ Палеолог, който още през лятото на 1261 година е освободил Константинопол от латинците и е възстановил Византийската империя. През пролетта на 1263 година молбата му е задоволена и той получава имение в Мала Азия, край река Скамандър – наоколо до античната Троя. В подмяна предава във византийско притежание град Месемврия и българските територии на юг.

В престъпената му територия този български цар прекарва остатъка от живота си и последователно бива пропуснат. “

Очаквайте идната неделя още исторически обстоятелства, свързани с българската история, показани от доктор Румен Петков.

За още вести вижте

Присъединете се към нашия 

Българската историята с Румен Петков: Кървавият прелом на Коломан II Асен