Как златната рибка се превърна в един от най-популярните домашни любимци в света
Историята на тази рибка като украсителен детайл стартира в Китай по времето на династията Тан.
Златните рибки – представители на семейство шаранови, което е семейство нормално от тъмни риби – в началото са отглеждани за ястие, а не като домашни любимци. По това време те нормално са били покрити с по-малко привлекателни сиви или зелени люспи, само че с времето, до момента в който се развъждат, стартират да се случват генетични разновидности. Така се появяват присъщите им златисти и жълти люспи.
Според Анна Мари Роос, историк на науката в Университета в Линкълн и създател на книгата „ Златната рибка “, не след дълго тези генетични вариации получават религиозно значение. Някъде от към IX в., хората към този момент виждали привлекателния им цвят и сметнали за по-подходящ метод да почетат рибките, като ги пуснат в будистки езера в обред, прочут като фангшенг (буквално от китайски език – освобождение от милост). След това рибите били опитомени от будистките монаси, които ги хранели и се грижели за тях.
Виждайки хубостта и уникалността им, монасите, както и учените и елитът, последователно стартират да развъждат селективно цветните създания в своите декоративни езера и водни градини.
Златните рибки напущат Китай и се озовават в Япония през XVI в., а по-късно попадат и в Европа. На всяко ново място те са представяни като домашни любимци и може да се видят във фонтани и изложения. Никой не може да каже сигурно по кое време тези рибки са дебютират в Новия свят, само че знаем, че стартират да се появяват в американската литература през XIX век.
Това, което в действителност ги изстрелва до статута им на емблематични домашни любимци в Съединени американски щати, е Комисията по риболовство. След като през 1878 година получава една златна рибка от Япония, Комисията се снабдява с още и стартира да ги развъжда в езеро във Вашингтон, окръг Колумбия. За да разпространява своята нова държавна организация, тя стартира да изпраща златна рибка в купа на всеки гражданин на окръг Колумбия, който напише писмо до Конгреса с молба за такава. Агенцията раздава близо 20 000 рибки годишно, преди акцията да бъде прекратена през 90-те години на XIX век.
Този елементарен акт евентуално е повода рибките бързо да се трансфорат в известна панорама на локалните панаири и в магазини за домашни любимци.
Златните рибки не са домакински любим, който може да вирее на минимални грижи и просто да се не помни. Като начало, тези рибки могат да доближат дължина от 10 до над 60 сантиметра според от породата.
Тъй като е невероятно да се знае тъкмо какъв брой ще порасне една рибка, се предлага да се вземе аквариум, който да побира най-малко 75 литра вода за всяка. А с цел да не изпадне вашият домакински любим в меланхолия, ще би трябвало да поставите аквариумни камъни, растения и места за криене из целия аквариум.
Някои родители харесват златните рибки като домашни любимци и тъй като се счита, че те живеят единствено една или две години, което ги прави по-малко ангажиращи за детето, което може да реши, че не се интересува от тях след няколко месеца.
За страдание, това е още едно неправилно разбиране: Здравите златни рибки, отглеждани в подобаваща среда, могат да живеят до 15 години. Тези, които са затворени в дребна купа, нормално умират след година или две, защото телата им не могат да продължат да порастват, което води до физически деформации и ранна гибел. Тези типове се нуждаят и от доста О2, който в дребните купички не циркулира вярно, което води до самобитно задушаване. Освен задоволително пространство, типът се нуждае и от доста чиста вода и висококачествена филтрираща система.
Поуката е една. Златните рибки могат да бъдат чудесни домашни любимци – само че те не са животни с ниска степен на поддръжка, които би трябвало да се дават на децата като тест дали ще могат да се оправят с „ същински домакински любим “. Ако детето ви въпреки всичко желае някоя от тези рибки, уверете се, че е наясно по какъв начин да се грижи вярно за нея.
