Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

От епохи една каста от популацията живее на ръба на цивилизования ред – наемниците. Готови да продадат живота и услугите си в подмяна на злато, почести и скъпоценности, тези мъже и дами пленяват въображението на историци и мислители от генерации. Добро ли е наемничеството? Вредно ли е? Имат ли чест бойците на Съдбата или думата им тежи колкото един продънен $? Митове и предубеждения нормално скриват истината за това какво съставлява наемническото съсловие. Както всяко друго общество, учредено на концепцията за физическо предимство и обмяна на привилегии и риск за живота, наемниците също живеят по свои кодекси на честа, разбирания за положително и зло, вярно и неверно, заслужено и безчестно.

Наемничеството е една от най-ранните форми на проведени бизнес връзки, познати на човечеството. От дълбока античност, групи хора се сплотяват към дадена концепция за замогване, влагат средствата си с цел да се екипират за идната задача, след което на правилото на акционерното сдружение разделят плячката при възможна победа. Колкото повече инвестираш първоначално – толкоз по-голям дял ти се поставя най-после.

Размерът на кесията несъмнено има значение и това бързо постанова разделяне вътре в ранговете на наемническото съсловие. Някои бойци на Съдбата имат шепа монети в джоба си, други от дълго време са не запомнили броя на нулите в своите сметки. Именно измежду последните се издига и елита на наемническото съсловие – топ предприемачите, военно-финансовите акули, които залагат живота на стотици, а от време на време и на хиляди свои подчинени в гонене на висшата победа и премия.

Историята познава неколцина забележителни наемнически главатари, които са изковали за себе си краткотрайни, а от време на време и дълготрайни финансови империи. Някои от тях са завладявали действителни тронове, други са откривали нови земи. Едни са приключили живота си в самодоволство и успокоение, други са починали, до момента в който „ уста проклина цяла галактика “. Всяка ера има своите наемнически принцове, само че в наши дни, ориста е решила да се пошегува и най-известният от тях е принц освен на каузи, само че и по мощ на личното си име – Ерик Принс.

Ерик Принс е роден на 6-ти юни, 1969 година в град Холанд, щата Мичиган. Баща му – Едгар Принс е най-богатият човек в щата. Започва кариерата си като машинен инженер и от нулата съумява да построи компания за произвеждане на разнообразни механични детайли и елементи, която след гибелта му е продадена за над 1 850 000 000 Щатски долар.

Едгар Принс има четири деца, като защото и той и брачната половинка му Елза имат имена, започващи с писмен знак „ е “, всичките им деца също са кръстени с имена, започващи със същата писмен знак – Елизабет, Елийн, Емили и Ерик. Момчето е и най-малкото от четирите деца, израствайки в устойчиво и добре обезпечено детство. Именно когато Ерик стартира да върви на учебно заведение в края на 1970-те, татко му Едгар стартира да печели първите по-сериозни суми в своята кариера, трансформирайки разрастващия се фамилен бизнес в „ Корпорация Принс “.

Ерик учи в локалната протестантска гимназия в Холанд. По време на ученическите му години, татко му го развежда из най-прочутите бойни полета в Европа, както и в някои от концентрационните лагери, останали след Втората международна война. Майката на Ерик – Елза, споделя в изявление, че пътуването оказва огромно въздействие върху бъдещето на младежа.

Като удостоверение на това, Ерик избира да кандидатства във Военноморската академия на Съединени американски щати. Оказва се че военното образование не е по усета му. Ерик прекъсва следването си след три семестъра, а по-късно изяснява в изявление, че обожава Флота, само че не понася Академията. След като напуща военноморското учебно заведение, Принс се записва в колежа Хилсайд в щата Мичиган, който приключва с бакалавърска степен по бизнес през 1992 година

Докато следва в Хилсайд, Ерик се хваща на работа като пожарникар-доброволец и гмуркач към локалната общинска работа за сигурност. През 1990 година за малко е на стаж в администрацията на Джордж Буш-Старши, след което заема позиция като асистент на калифорнийския конгресмен Дана Рохрабахер. След до момента си с политиката, Ерик Прис се записва доброволец за задача в Никарагуа, където взе участие в издирването на всеобщи гробове, свързани с репресиите на режима на Даниел Ортега.

През 1992 година, Принс постъпва още веднъж в ъв военноморските сили, като този път кандидатства и е признат в корпуса на Тюлените (SEALs), като част от 8-ми екип. В рамките на идващите три години, Ерик служи на поредност от задачи в Хаити, Близкия Изток и Балканите. Именно в разгара на Войната в Югославия, той осъзнава капацитета на основаването на частна военна компания, която да извършва контракти към американската войска. Напускайки дефинитивно държавната военна работа през 1995 година, Ерик се заема да осъществя своите бизнес проекти.

Използвайки парите, наследени от продажбата на фамилния бизнес на татко му Едгар, Ерик Принс финансира построяването на наемническа компания, проведена публично като център за подготовка и образование на фрагменти и подсигуряване на защита и военно-консултантски услуги. Закупува терен с повърхност 24 кв. км в Северна Каролина, ситуиран измежду огромните блата, известни като Грейт Дизмал (Голямото тъмно блато). Черните води на блатото дават и името на компанията – „ Блекуотър “. През първите три години от основаването на компанията, „ Блекуотър “ натрупва солидно портфолио от частни поръчки. Това дава основата за първите държавни поръчки, осъществени след 2000-та година.

Използвайки наученото от службата си при Тюлените и наемайки стабилен екип от някогашни военни, които да са гръбнак на кадровия състав, Ерик Принс бързо се издига в хранителната верига. Между 2000 и 2010 година, компанията му печели класифицирани и обществени контракти с армията на Съединени американски щати, държавното управление и Централно разузнавателно управление на САЩ на стойност над 3 000 000 000 Щатски долар. „ Блекуотър “ обезпечава на страната всичко от курсове и стажове за образование, до защита на посолства и стратегически обекти.

Принс поръчва особено стрелбище да бъде построено на негов терен в щата Вирджиния, с цел да предлага курсове по пукотевица за чиновниците на Централно разузнавателно управление на САЩ, позиционирани в Лангли. Компанията се оказва в играта навръх време – с началото на Войната против терора през 2001 година, „ Блекуотър “ стартира да играе все по-активна роля в интервенциите на Съединени американски щати в Ирак и Афганистан.

Участието в обществени и секрети интервенции циментира репутацията на „ Блекуотър “ като ефикасна, само че безкомпромисна конструкция, в която границите на морала са прекомерно условни и относителни. През годините се появяват редица обвинявания в трафик на оръжие, нерегламентирани интервенции против локални фигури, извършване на „ черни поръчки “ за държавното управление и така нататък Ерик Принс остава непреклонен и постоянно ухилен – вършим каквото, би трябвало когато би трябвало.

Въпреки това, публичният напън се ускорява, изключително след така наречен Клане от площад Нисур, в което чиновници на „ Блекуотър “ откриват огън по навалица иракчани, убивайки 17 души, до момента в който други над 20 са ранени. След идването на власт на Барак Обама през 2009 година, дните на „ Блекуотър “ като водеща контракторска компания за военните интервенции на Съединени американски щати завършват. Причината за това е твърдото обвързване на Принс и фамилията му с идеята на Републиканската партия. С оглед нестабилната конюнктура в Ирак и Афганистан, Ерик Принс съумява през 2010 година да завоюва още над 200 000 000 Щатски долар от контракти с държавното управление на Съединени американски щати.

Въпреки това, правилен на своя бизнес усет, контракторът-предприемач се отделя от председателската позиция в „ Белкуотър “, а по-късно публично продава компанията, която се ребрандира под името „ Академи “, плащайки близо 50 000 000 Щатски долар компенсации по всякакви каузи за трафик на оръжие и превишаване на пълномощията по време на задача.

Веднага откакто се отдръпва от „ Блекуотър “, Принс е нает от емира на Абу Даби да образува особено поделение от 800 бойци, което да образова силите на ОАЕ. Случайно или не, звеното влиза в деяние безусловно месеци преди експлоадирането на Арабската пролет. В следствие частите на ОАЕ вземат участие в голям брой от споровете, избухнали като разследване от вълната революции, включително и гражданските войни в Либия и Йемен.

След към година в Персийския залив, Принс се мести в Сомалия, където образува нов екип, който образова специфичен контингент от 2000 сомалийски бойци, предопределен за битка с пиратството в Аденския залив. Операцията е платена от няколко арабски страни с стопански ползи в района, включително ОАЕ и е импровизирано подкрепена от Съединени американски щати.

След сполучливата задача в Сомалия, от която извлича съществени финансови дивиденти, Ерик Принс взема решение да вдигне залозите. През януари 2014 година, Ерик Принс влиза във взаимоотношение с държавното управление на Китай за основаване на частна военна компания, която да обслужва ползите на Пекин в Африка. Официално, името на Принс не попада на никое място, а компанията е записана като логистична компания, осигуряваща материална поддръжка на стратегически стопански и икономически предприятия.

В реалност става дума за голяма мрежа от охранителни служби и трафик на оръжие, посредством които Китай стяга своя надзор върху държавните управления в Източна Африка. Именно в тези години, Си Дзинпин стартира да разпростира плана „ Един Път-Един Пръстен “ за основаване на „ нов Път на коприната “, който да свързва процъфтяващата китайска стопанска система с пазарите на Африка и Европа. Като част от тази самодейност, Китай стартира да обезпечава кредитиране за енергийни и минни планове в разнообразни африкански страни. Част от финансирането отива за поддръжка на политическите режими, контролиращи доста от тези страни.

Ерик Принс, натрупал скъп опит в Ирак и Афганистан, съумява да откри всичко от точните хора за защита на предприятия в разкъсвани от протести зони на Мозамбик, до маджарски наемници-пилоти, които да правят бойни полети против бунтовници и цивилни в Южен Судан. Трафик на оръжия, незаконна търговия с петрол и благородни метали, евентуално и допир с нарко мрежите – всички тези източници на благосъстояние текат през ръцете на Принс и той не се тревожи да се изцапа, стига законово всички възли да са крепко затегнати.

След като в Съединени американски щати президентският пост е стихотворец от Доналд Тръмп, с който Принс има голям брой персонални връзки (сестра му Елизабет става началник в департамента по образованието – б.а.), Принс пренасочва част от силата си в поддръжка на новата администрация. Разследвания на разнообразни медии, измежду които Уошингтън поуст, Ню Йорк Таймс и Роулинг Стоун демонстрират, че Ерик Принс употребява необятна палитра от услуги – шпионаж, кибер измами и следене, с цел да подкрепи Тръмп против възможните му политически съперници.

По същото време, през 2019 година, Принс влиза във връзка както с съветската частна войска „ Вагнер “, по този начин и с либийския военен лидер Халифа Хафтар. Американецът предлага на двете страни материална поддръжка за интервенции в Либия. Преговорите с Хафтар са свързани със съставяне на военен екип, който да извърши прелом против държавното управление на Либия, подкрепяно от Организация на обединените нации и позиционирано в Триполи.

Целта е Хафтар, който управлява Източна Либия, да поеме цялостен надзор над страната. Т. нар. Проект Опус е подсилен и от ОАЕ, само че интервенцията по доставка на нужната Военновъздушни сили техника и оръжие е прихваната от чиновници на американското разузнаване и пропада. Принс съумява да се измъкне от обвиняванията, които ФБР повдига против него, като сериозна заслуга за това има президентът Тръмп.

Личният живот на Принс е не по-малко лют и цялостен с превратности от неговата бизнес кариера. Първата му брачна половинка – Джоан Никол му ражда четири деца и съумява да го накара да смени религията си от протестантство на католицизъм. Въпреки това, през 2003 година, до момента в който тя умира от рак, Ерик стартира противозаконна връзка с една от бавачките на децата си. В следствие тази противозаконна връзка е за малко публична, след което Принс се дами за тори път за една от някогашните говорителки на „ Блекуотър “, която му ражда още три деца.

Днес, Ерик Принс е на 53 години. Работил е със Съединени американски щати, Китай, редица режими в Африка, поддържал е секрети бизнес връзки с администрацията на Путин. Участвал е във всички познати форми на трафик и шпионаж, свързани с военното дело, а евентуално и освен това. Частните му отряди са се сражавали по всички точки на земното кълбо, постоянно месейки се в много сенчести и скандални интервенции.

Едно е несъмнено, животът занапред ще открива нови и нови хоризонти за Ерик Принс – един човек, който като че ли се е родил в вярната ера на вярното място. Във време на войни, международни рецесии и пандемия, хора като Принс постоянно изплуват на повърхността с неналичието на угризения, целеустремеността си и готовността да създадат каквото би трябвало когато би трябвало.