Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Великите авантюристи: Ахмад Шах Масуд – последният защитник на Афганистан

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Афганистан – дива и дивно красива земя, населявана от необработен, неотстъпчив и твърдоглав народ, който отхвърля да признае както властта на чужденците, по този начин и на своите лични ръководители. В продължение на епохи доста завоеватели са се опитвали да слагат Афганистан под собствен надзор, само че никой не е успявал да я завладее напълно или да се задържи за дълго. Още от времето на Александър Македонски, безчет генерации са се опитвали да опитомят планините и планинските долини и да сложат ръка на доходоносните търговски пътища, минаващи през тези земи. Перси, македонци, араби, китайци, турци, монголи, руснаци, британци – всички те идват, оставят костите си и си отиват. А Афганистан остава.

В разгара на Студената война, Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се борят за въздействие и превъзходство над света. Притеснени от продължителността на битката и търсещи пролуки в защитата на своя буржоазен конкурент, руските водачи вземат решение да се възползват от комплицираната политическа обстановка в Афганистан и да слагат там собствен марионетен режим. Контролът над планинските пътища към Пакистан и Индия е остаряла упоритост на Руската империя, наследена от нейните руски рожби и в този момент Кремъл вижда късмет да реализира това, което е убягвало от генерации на съветската и руска дипломация и военни.

Решението за интервенция на Съюз на съветските социалистически републики в делата на Афганистан ще има последствия, които отекват към този момент половин век освен в района, само че и в света. Насред хаоса и кръвопролитието на войната се демонстрират доста жестокости, само че също по този начин се раждат и мнозина герои. Сред тях, едно име изпъква с особена значимост, носейки славата на народен воин на Афганистан – Ахмад Шах Масуд.

Ахмад Шах Масуд се ражда през 1953 година в град Базарак, провинция Панджшир. Градът е антично комерсиално средище по пътя, прекосяващ Афганистан от североизток, носещ артикули от Китай към Индия и Иран. Долината Панджшир е именита измежду самите афгани, а нейните поданици са считани за най-независимите, свободолюбиви и непокорни от всички синове и дъщери на планинската страна. Самото й име – „ Долината на петте лъва “ е именито – петте лъва са в действителност великите индуски герои – Пандавите – петима братя, синове от една майка на пет разнообразни бога, чийто подвизи са разказани в фамозната „ Махабхарата “.

Бащата на Ахмад – Дост Мухамад Хан е полковник в кралската афганска войска и обезпечава на фамилията си разточителен живот. Полковникът се преселва в Кабул през 1960-те и точно в столицата протича детството на Ахмад, който получава устойчиво за времето обучение. Завършва френско-афганския колеж Естекуал, след което следва за инженер в Университета на Кабул. Освен родния си акцент „ подари “ (афгански вид на фарси), Ахмад приказва свободно урду, пущу, френски и британски. Като студент се възпламенява по писанията на Мао Дзедун и Че Гевара, въпреки да намира текстовете на втория за прекомерно простовати.

През 1973 година, в страната е осъществен държавен прелом, който издига на власт Мухамад Дауд Хан и неговата Народно-демократична партия на Афганистан (НДПА). Страната е оповестена за република, а дружно с новата власт идва и сериозна доза руско въздействие. Ахмад Шах отхвърля руското въздействие и към момента студент, се записва в младежкото крило на ислямската партия Джамият, която се бори за запазване на обичайните мюсюлмански полезности и налагане на подчинено на шари‘а-та ръководство.

През 1974 година, Ахмад Шах взема името „ Масуд “ като военен псевдоним и се причислява към това крило на Мюсюлманска юноша, което е готово да води въоръжени дейности против подкрепяното от Съюз на съветските социалистически републики държавно управление. Първият им опит за протест е проведен точно в долината Панджшир през 1975 година, само че организацията не съумява да сътвори съответна мрежа на място и самото локално население разрушава бунтовниците и ги прогонва високо в планините. Провалът води до разединение измежду ислямската юноша – по-умерените остават обединени към изгряващата звезда на Ахмад Шах Масуд, до момента в който по-радикалните се сплотяват в обособена организация – Хизб-а-Ислами, отпред с Гулбудин Хекматяр.

През 1978 година, в опит да се откъсне от руското въздействие, Мухамад Дауд Хан отстранява част от най-левите си министри и афишира разкъсване с някои от практиките на НДПА. Това води до ответен удар на партийните фрагменти, които дружно с част от армията правят прелом на 27-ми април, 1978 година, в който Дауд Хан и целият му жанр са избити. В страната е въведен непоколебим режим за сигурност, а новата власт стартира марксистко-ленински промени, с цел доближаване с Съюз на съветските социалистически републики.

Това провокира остра и всеобща реакция от страна на популацията. До пролетта на 1979 година, 24 от 28-те провинции на Афганистан са обхванати от брожения, а до 100 000 души са задържани от управляващите. В тази обстановка, 26-годишният Ахмад Шах Масуд взема решение да работи. В началото на юли, 1979 година той подвига протест чрез правилните си хора в родната си котловина Панджшир. В рамките на няколко седмици, бунтовниците поемат контрола над цялата котловина. Този и сходни актове на непокорство в останалите елементи на страната, предизвика почналата в края на декември, 1979 година руска намеса.

За да се оправи с намесата на едната от двете суперсили, Масуд създава проект от 4 стъпки, чиято дръзка цел е прогонването на Съветите и техните марионетки от страната. Първата стъпка е създаване на повсеместна мрежа от почитатели, правилни на Масуд и ползващи се с поддръжката на народа. Следващата цел е да се резервира долината Панджшир посредством поредност от отбранителни, партизански интервенции, а по едно и също време с това да се нападат противников цели в близките провинции. Третата стъпка е преодоляването на Северен Афганистан, а най-после идва и налагането на цялостен надзор над страната, паралелно с използване на идеологическите постулати, които сплотяват Масуд и хората му.

Събирайки към себе си дребна войска от бойци, провъзгласили се за бранители на исляма и мюсюлманите ( така наречен муджахидини), Масуд стартира да преследва своите цели. Войските му нанасят много вреди на руските войски и техните афгански съдружници и даже блокират доставките на гориво за столицата Кабул. Масуд е регистриран като първостепенна опасност от руското командване и през 1980 година Червената войска стартира интервенции против муджахидините. Между 1980 и 1985 година, Съюз на съветските социалистически републики организира девет поредни офанзиви против долината Панджшир. В тях са ангажирани сухопътни, десантни войски, Военновъздушни сили, както и специфичните ислямски елементи, образувани към Червената войска.

Въпреки упоритите офанзиви, силите на Масуд се съпротивляват сполучливо, а през 1983 година, Съветите са принудени да подпишат краткотрайно помирение. Масуд употребява момента с цел да се прояви като общественик. Той вкарва ново административно разделяне на долината Панджшир – 22 региона, ръководени от локални препоръки, ръководени от боен пълководец, граждански наместник, основен арбитър и основен юрист. Въведена е данъчна система за прехрана на муджахидините, както и работа, която да провежда образованието в провинцията, а също и здравна работа. Тъй като централното управление на личната му партия Джамият се опасява от известността му и не му оказва помощ, Масуд е заставен да търси средства и оръжие от различни източници. Той стартира да провежда мрежи за експорт на изумруди и ласпис лазури. Силите на Масуд получават сериозна логистична поддръжка от английските служби МИ6 и, въпреки много по-умерено, от Централно разузнавателно управление на САЩ в границите на „ Операция Циклон “.

След като съумява да извърши първите две стъпки от своята тактика, Ахмад Шах Масуд минава в нахлуване. През 1986 година, той съумява да завземе елементи от провинциите Тахрар и Баглан. Същевременно, от ден на ден локални отряди муджахидини се причисляват към неговата секта, приемайки постулатите и структурите, въведени от Масуд. Силите на Ахмад нарастват доста – от ок. 1000 бойци през 1980 година, до 4500 през 1984 година и над 13 000 през 1989 година „ Армията “ на Масуд е деликатно разпределена в няколко вида бойни групи – мобилни отряди за отбрана на селищата, военен запас и ударни групи от по 33-ма бойци, които оперират оттатък долината Панджшир, от време на време в радиус до 100 км.

С напредването на спора, фракцията на Масуд, дружно с другите размирен фракции, притеглят от ден на ден муджахидини, идващи от целия мюсюлмански свят, с цел да се борят против Съюз на съветските социалистически републики. В разгара на военните дейности, Съединени американски щати вършат избор да разпределят помощите за локалните бойци посредством Пакистан. Правителството в Исламабад избира да работи с по-крайния ислямист Хекматяр, а Масуд е наклеветен за „ нерешителен и мъчно контролируем “ съдружник.

Макар Съюз на съветските социалистически републики да се изтегля от Афганистан на 15-ти февруари, 1989 година, Кремъл продължава да поддържа държавното управление на НДПА още две години. Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, води до колапс на про-съветската власт в Афганистан. В края на март, 1992 година, Ахмад Шах Масуд и още двама водачи на огромни фракции в северен Афганистан – Абдул Рашид Достум и Саид Мансур, образуват единен фронт. Възползвайки се от окончателния колапс на НДПА през април, съюзените сили на муджахидините завзема основната Военновъздушни сили база Баграм, ситуирана на 70 км северно от столицата. Самият Масуд отхвърля предлагането на локалните управляващи в Кабул да оглави властта в страната а упорства за привикване на огромен съвет на всички водещи фигури, които дружно да реализират устойчиво политическо решение.

По-голямата част от водачите подписват така наречен Пешаварска конвенция, с която е оповестено основаване на Ислямска страна Афганистан – публично приета от Организация на обединените нации. Масуд поема контрола над министерство на защитата. Основният проблем е че Хекматяр, лидер на една от най-големите, войнствени и крайни фракции, отхвърля да признае съглашението. Срещу Масуд застава и авторитетния лидер и спонсор на непознатите бойци в Афганистан – саудитецът Осама бин Ладен.

Това напрежение ескалира още през 1992 година в почналата борба за Кабул. Пакистан, Саудитска Арабия, Иран и Узбекистан стартират да поддържат разнообразни фракции в страната. Силите на Масуд и Хекматяр се сблъскват за контрола над Кабул. През 1993 година, Масуд и Хекматяр договарят краткотрайно помирение и Ахмад се отдръпва от поста министър на защитата, давайки опция на Хекматяр да бъде разгласен за министър председател на Афганистан. Жестът на Масуд се оказва безрезултатен – фракциите възобновяват битката си, обилно финансирани от външни сили. Ахмад съумява да отвърна офанзивите на Хекматяр и Достум, само че битката в столицата отваря вратите за навлизането на нова секта, проведена в Пакистан – Талибаните. През 1994 година, те съумяват да завладяват Кандахар и южните елементи на Афганистан и да стартират акция за завземане на цялата страна.

Докато се бори с талибаните, които завладяват Херат и обсаждат столицата Кабул, Масуд се бори и за налагане на нов кротичък развой в страната и образуване на общи, демократични избори. В продължение на две тежки години, Ахмад договаря с водачите на разнообразни фракции в Северен и Централен Афганистан. През 1996 година, Масуд е на прага на постигането на споразумение.

В този основен миг, талибаните, получавайки милиони долари от Саудитска Арабия с посредничеството и на бин Ладен, съумяват да купят част от бойците, сражаващи се на страната на Северния съюз и получават на тепсия основния град Джалалабад, който държи подстъпите от Пакистан към столицата Кабул. С този акт, талибаните си обезпечават нов път за доставяне от своя главен външен съдружник – Пакистан и имат опция за отваряне на нов фронт към столицата Кабул. За да резервира силите си и да не рискува ненужно кръвопролитие на цивилни, Масуд взема решение да напусне Кабул и се изтегля към родната си котловина Панджшир. Талибаните влизат в опразнения Кабул на 27 септември, 1996 година и афишират основаването на „ Ислямски емират Афганистан “.

Битката е изгубена, само че войната продължава. В опит да спре настъплението на талибаните, неуморният Ахмад Шах Масуд образува нова коалиция от бойци в северните елементи на Афганистан – така наречен Северен Алианс. През 1998 година, талибаните съумяват да разбият силите на Достум в Мазар-и-Шариф и Масуд остава единствения важен водач на съпротивата против ислямския емират. В земите на Северния алианс – ок. 30% от територията на страната, идват нови и нови бежански талази афгани, бягащи от репресиите на талибаните. Също както и по време на битката със Съюз на съветските социалистически републики, Масуд се заема да устрои администрацията на земите под собствен надзор. Цивилното ръководство е поверено на комитет от няколко основни министерства. Въведена е и известна либералност при избора на локални водачи.

През 2000 година, Масуд ратифицира декларацията за правата на дамите в Афганистан, която постановява тъждество на двата пола пред закона – за първи път в историята на тази страна. Важни придобивки за дамите са правото да вървят на учебно заведение и да работят. Между 1997 и 2001 година, Талибаните вършат няколко оферти на Масуд да постави оръжие в подмяна на политическа власт в новия ред, само че той изрично отхвърля такива хрумвания. Съединени американски щати не престават да са настроени против Масуд и той търси поддръжка от „ безконечния зложелател “ на Пакистан – Индия. Индийското държавно управление обезпечава забележителна материална помощ – оръжие, униформи, боеприпаси, военна техника и даже хеликоптери. Същевременно, Европейският съюз се пробва да построи по-стабилни връзки с Масуд, за който тогавашния ръководител на Екологичен потенциал – Никол Фонтен споделя, че е „ дирек на свободата в Афганистан “.

В разгара на договаряния с Европейски Съюз, Масуд става жертва на гибелен атентат, проведен от Ал Кайда. Атаката е осъществена на 9-ти септември, 2001 година от двама тунизийци, представящи се за кореспонденти, които получават право на частна визита с Масуд за взимане на изявление. Смята се че офанзивата е проведена от Осама бин Ладен и е директно обвързана с поредицата от офанзиви от 11-ти септември, 2001 година против Ню Йорк и Пентагона. Парадоксално, Масуд предизвестява интернационалната общественост че Ал Кайда готви вълна от терористични офанзиви в Съединени американски щати няколко месеца по-рано по време на свое изказване. Съединени американски щати, постоянно подозрителни към него, вземат решение да подценен предизвестието.

Ахмад Шах Масуд още приживе си печели прякора „ Лъва от Панджшир “. Той е единствения от главните водачи на афганите, който в никакъв случай не напуща страната – нито по времето на Съветската окупация, нито в хода на битката с Талибаните. Скоро откакто Съединени американски щати нахлуват в Афганистан в съюз със Северния Алианс, стихотворец от политическите наследници на Масуд, Ахмад е разгласен за народен воин на страната от новоизбрания президент Хамид Карзай. В негова чест са издигнати редица паметници и са кръстени няколко булеварда.

Днес, когато талибаните още веднъж поемат властта над Афганистан, един от главните водачи на съпротивата във към момента неподчинената провинция Панджшир е Ахмад Масуд – наследник на Ахмад Шах Масуд. В чест на починалия лидер на муджахидините, новата съпротивителна войска е наречена Нов северен съюз или Втората опозиция.

Снимки: GettyImages, Wikipedia