Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

През 2021 година, се навършват 200 години от едно от най-важните събития в историята на Балканите – Гръцката война за самостоятелност. Надигането на гръцкия народ води до прекрояване на политическата карта и появяването на първата самостоятелна балканска страна, изтръгнала се от властта на Османската империя след епохи на непозната власт. Не е загадка, че българите не са огромни фенове на гърците, въпреки всяка година десетки хиляди сънародници да заливат егейските крайбрежия като туристи.

Част от тази злост се дължи на събитията, разиграли се през първата половина на XX век. Други се връщат още по-назад във времето към Византия. Тези отрицателни страсти пречат да се отдаде заслуженото на гръцката битка за независимост, в която, прочее, вземат участие значително българи. Има обаче едно име, което се е трансформирало в нарицателно за воинската смелост на гръцките въстаници. Примерът му въодушевява цяло потомство балкански бунтари, а статуята му и до през днешния ден се издига пред остарялата постройка на гръцкия парламент. Този човек е именитият Теодорос Колокотронис.

За да разберете що за човек е Колокотронис, би трябвало първо да се потопите в духа на неговия роден край – Месения. Древната югозападна част на Пелопонес още от дълбоката Античност, е дом на горди и непокорни хора. Именно там, измежду скалистите хълмове, брулени от морски стихии и разпукани от жарещото средиземноморско слънце, се ражда именитата Спарта. Пак там се издига средновековното притежание на рицарите – княжество Ахея и още веднъж в тези земи се води последната, обезверена опозиция на гърците против османското настъпление. От незапомнени времена, по тези територии живеят сурови хора, привикнали на необщителен живот, изпълнен с ограничения. Бърз взор към „ Зорбас Гъркът “ и селцето, в което се развива действието, би ни дало концепция за това какви са хората, населяващи тези земи. Консервативни, свободолюбиви, фенове на патриархалния ред. Мъжете са дръзки, честолюбиви кибритлии, а дамите им са горди, тихи и способни да прекършат и канара с волята си.

Когато османците най-накрая превземат Морея, те бързо схващат че не ще покорят просто по този начин популацията. За д аги завоюва на своя страна, Мехмед II Завоевателя им дава привилегии. Позволява им да носят оръжия и да живеят в села, в които „ турчин не замръква “. В подмяна, месенците би трябвало да си заплащат налозите и да пазят крайбрежията на Пелопонес от пирати. Така, на границата сред морето и сушата се ражда прослойката на арматолите.

Еквиваленти по дух и умения на българските войнуци и на сръбските пандури, арматолите генерации наред се развиват като гордо и независимо население. Техните данъчни привилегии и неналичието на османско вмешателство, оказва помощ за относителното им замогване. Именно към един от тези заможни родове принадлежи и фамилията на Колокотронис. Според легендата, името на рода значи „ Здрав тил “ – прякор, даден на един от предците на Теодор.

Още от раждането си, Теодорос е предопределен от Тюхе да бъде обвързван за цялостен живот с битката на гръцкия народ. Теодорос идва на бял свят през април, 1770 година Ражда се в разгара на Орловия протест – всеобщо гръцко въстание, въодушевено от идването на мощен съветски флот, отпред с любимеца на императрица Екатерина II – адмирал Фьодор Орлов. Именно на Фьодор е кръстено и дребното, едвам проплакало дете – Теодорос. Баща му – Константинос, служи като арматол в родната им земя. Първоначално се съюзява с бунтовниците и се бори против нахлуващите албански наемници, пратени от Портата да потушат протеста. Когато руснаците се изтеглят през 1774 година, изоставяйки гърците, Константинос става част от гръцките войски, наети от султана с цел да прогонят от Пелопонес своенравните албански разбойници, излезли отвън контрола на Портата. Парадоксално, бунтовните гърци свършват работата на страната, против която са се борили, само че по този начин е на Балканите.

След края на протеста и прогонването на албанците, локалните османски управляващи вземат решение да се разправят с водачите на въстаналите гърци. Един от тях е бащата на Теодорос. Според записките на Колокотронис, татко му умира след дванадесет дневни боеве с османска потеря. Легендата несъмнено е украсена типично в стила на месенския юначен епос. При всяко състояние, след гибелта му, Теодорос, още ненавършил 18, е определен за лидер на клана Колокотронис. Тук е значимо да кажем, че тогавашното гръцко общество било родово-общинно.

Всеки кан се състоял от един главен жанр и по-малки, обвързани фамилии от почитатели. Кланът Колокотронис разполагал с дузина мъже и още над 100 следовници в 1785 година, когато се счита, че Теодорос поема водачеството. Тези кланове влизали в съюзи или вражди едни с други, тъкмо както албанските им неприятели на север. Освен с други кланове, гърците враждували очевидно или прикрито с османските управляващи. Краят на XVIII век бил към този момент време на осъзнатото гръцко Просвещение и наследниците на античните елини все по ясно се еманципирали от своите османски господари.

Смъртта на татко му предиздвикала Теодорос да стане клефт, или както е прочут този термин в България – бунтовник. Заедно със своите сродници, Теодорос основава чета, с която почва да нападна османски позиции, локални първенци, правилни на Портата, търговци, села и паланки и така нататък Дейността му съвпаднала с разразяването на най-голямата социално-политическа рецесия в историята си – Кърджалийските времена (1780-1820 г.) Липсата на постоянна османска власт и следващата война с Русия (1787-1792 г.), дава опция на Теодорос да забогатее. Същевременно, той се дами за Икатерини Карусу – представителка на различен състоятелен локален клан. Този съюз укрепва позициите на Теодорос и той се трансформира в незаобиколим фактор в локалната политика. Достатъчно е да се означи, че през 1802 година, султан Селим III оповестил премия – селото, което съобщи Колокотронис, ще получи 4 години цялостно опрощаване на налозите.

Късметът на Теодорос му изневерява през 1806 година Османска потеря съумява да приклещи него и огромна част от клана му в манастира Панагиа край Димицана в Аркадия. Теодорос съумява да избяга дружно със фамилията си, само че четирима от братята и братовчедите му, както и огромна част от следовниците му са избити. Колокотронис търси избавление на о. Закинтос, който по това време е окупиран от Русия. Там за малко служи като корсар на съветска работа, обикаляйки Егейско море с една бригантина. Година по-късно, през 1807 година, Закинтос е окупиран от Франция. Именно по това време, Теодорос се среща с концепциите на Френската гражданска война. За нея той споделя – Революцията ни отвори очите. До тогава вярвахме че кралете са богове спуснати на земята да господстват над нас без да дават сметка никому. След тази гражданска война, към този момент никой народ не ще бъде ръководен просто по този начин “. Думите му се оказват оракулски.

След французите, Йонийските острови попадат в ръцете на Англия. Колокотронис се записва на английска работа като част от локалния лек пехотен гръцки полк. В рамките на три години се издига до чин майор. Натрупва скъп опит, който ще му е от употребява в бъдеще. Теодорос остава на Закинтос и през второто десетилетие на XIX век. Именно там е притеглен в сформиращото се „ Общество на приятелите “ (Филики Етериа), където влиза под кодовото наименование „ номер 118 “.

Още по предварителни проекти, „ Обществото “ отрежда на Колокотронис основна роля в Пелопонес. Поради своите връзки и познанства, той е претрупан със задачата да активизира клефтите и арматолите в Месина и да образува от тях ударна армия, която да пречупи локалната османска опозиция. Колкокотронис идва в Пелопонес при започване на януари, 1821 година и незабавно се захваща за работа. Пише писма, намира се с главатари, убеждава всички да се причислят към идеята. В последна сметка, въстанието избухва на 17-ти март, 1821 година, а няколко дни по-късно, отряд от няколко стотин гърци, отпред с Теодорос, разрушава едни 1700-ен османски отряд в две поредни борби, печелейки първите открити сражения в хода на протеста.

Победите му носят заслужена популярност и локалното заседание на старейшините, което поема надзор над освободените области, го назначава за главнокомандващ (архистратигос) със задачата да превземе главния османски град в Пеопонес – Триполица. Когато Теодорос идва край обсаденото населено място, той заварва разпасана команда от 6000 гърци, разграничени на кланове, родове и фамилии, които нямат никаква съгласуваност между тях, а значително от тях имат зле прикрити кръвни вражди. Колокотронис бързо вкарва в деяние опита си от английската войска. С поредност писмени заповеди и предопределение, образува офицерски състав от главите на обособените кланове и преразпределя бойците във военни формирования.

Промените дават резултат и през лятото, гърците съумяват да сразят няколко опита на османския гарнизон да реализира пробив. Докато обсадата тече, от Влахия идва Деметриос Ипсилантис – един от водачите на Филики Етериа, който упорства да бъде назначен за глава на гръцкото държавно управление в освободените земи. Част от локалните го поддържат и скоро назрява действителен късмет за конфликт сред Ипсилантис и Колокотронис. Избегнат е посредством компромис, а Ипсилантис се отдръпва от обсадата на Триполица няколко дни преди нейния свършек, пропускайки шанса да подели популярност с Колокотронис.

Теодорос завладява града инцидентно на 5-ти октомври. Отряд гърци, отишли да търгуват с гарнизона, заварват една от портите на крепостта изоставена и я завладяват, след което пускат вътре останалата гръцка армия. Колокотронис хитро завладява основната крепост персонално и поставя ръка върху съкровищата на пелопонеския паша, като по този метод си подсигурява цялостна финансова самостоятелност до самия завършек на войната за самостоятелност. През идващите няколко месеца, Колокотронис съумява да превземе Коринт и обсажда Патрас, само че е заставен да се изтегли, поради избухнали разногласия сред фракцията на обществения хайлайф (еквивалента на чорбаджиите) и водачите на въоръжените групи клефти.

Тези неразбории дават време на османските войски да се реорганизират и през юли 1822 година, да завземат Коринт и Аргос. Бунтът в Пелопонес е изправен пред погром. Отново Колокотронис избавя ситуацията, печелейки блестяща победа над османците при Дервенакия. Възседнал своя бял кон, Колокотронис води мъжете си персонално, окичен в най-бляскавата носия на арматол и носещ на главата са кавалерийски шлем, останал му от английската войска. Съчетанието ще се трансформира в негова запазена марка, дружно с обилните му бели мустаци и дългата коса.

За страдание, победили първичните турски нашествия, гърците скоро се хващат за гушите. Между 1822 и 1825 година се водят две братоубийствени, цивилен войни, които подкопават идеята на протеста у заплашват с неговия цялостен провал. Колкокотронис е в разгара на събитията, съюзявайки се ту с фракцията на търговците и земевладелците, ту с тази на клефтите. В последна сметка, гражданските войни дават късмет на османския султан Махмуд II да докара от Египет Мохамед Али и неговата професионална войска. За разлика от нередовните османски наемници, които се употребяват дотогава, египтяните са постоянна армия, тренирана от ветерани от наполеоновата войска, наети от Мохамед Али. Докато египтяните, водени от Ибрахим паша, наследник на Мохамед Али, напредват в Пелопонес, Колкокотронис и най-верните му хора лежи в затвор на о. Хидрия, упрекнат в държавна измяна. Тежката обстановка му печели прошка, само че Теодорос се заклева, че повече в никакъв случай няма да стъпи на остров. Тази негова клетва ще попречи на свикването на няколко поредни национални събрания на гърците – като главнокомандващ той би трябвало да участва, само че отхвърля да напусне континентална Гърция, а съвещанията се насрочват единствено по острови.

Ситуацията за гърците наподобява безнадеждна. Дори с идването на британски военни специалисти, бунтовниците не съумяват да реализират освен това от това да бранят последните си бастиони, опрели тил в морето. Едва през 1827 година, след борбата при Наварино, обстановката се трансформира. Англия (която към този момент е отпуснала над 1.5 милиона лири – тогавашни пари – заем на гърците ) се намесва, дружно с Франция и Русия, която афишира нова война на Османската империя (1828-29 г.). В последна сметка, през 1831 година, Великите сили принуждават Портата да признае независимостта на Гърция и да я разгласи за самостоятелна страна със столица Атина.

Това не поставя завършек на битките. Само в границите на година и половина, сред 1832 и 1833 година, гърците привикват шест разнообразни национални събрания, постоянно едно срещу друго. Борбите, почнали десетилетие по-рано в първите цивилен войни продълбават. В последна сметка, обстановката се позволява с идването на власт на баварския принц Ото Вителсбах, коронясан като Отон I Гръцки. Отон афишира обща прошка, само че скоро властта му е застрашена от опит за прелом, проведен от Колокотронис, който ненавижда обстоятелството, че страната му се ръководи още веднъж от чужденци.

Заговорът е оголен, а Теодорос е наказан на гибел. Помилван е в последния миг и изпратен в затвор за период от 20 години. Лежи единствено 4, след което баварското държавно управление пада от власт и Отон е заставен да назначи кабинет от гръцки първенци. Колкокотронис е изцяло опрощение и влиза в държавното управление. В следствие е повдигнат в чин генерал-лейтенант. Умира на 74 години на 15-ти февруари, 1843 година По време на формалното заравяне, съпроводен с почетен часовой, останките му са тържествено пренесени по улиците на Атина и заровени в локалното основно гробище. Посмъртно е създаден в чин маршал.

Въпреки многото заприказва, несъгласия и вътрешни битки, в които се замесва, Теодорос Колокотронис остава в гръцката история като знак на храбростта, решимостта и устрема към налагане на лична, гръцка власт за сметка на всякакво непознато вмешателство.

Снимки: Wikipedia