Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Морето постоянно е раждало митове. Още от най-древните дни, голямата водна простор е пленявала сърцата и мозъците на хората. Най-дръзките са яхвали вълните в опит да укротят гнева на Посейдон или да пояздят „ конете от морска пяна “ паралелно с Мананан мак Лир, буйният наследник на келтския морски господ. Онези, които кръстосват шпага със стихиите постоянно са предизвиквали възхищението на своите съвременници и бъдните генерации. И през днешния ден, имената на великите адмирали от предишните епохи носят онази особена, мистична тежест и въздействие – Нелсън, Рьойтер, Хайредин Барбароса, Роже де Лаурия и Георги Антиохийски. Сред тези персони, записани със златни букви във военноморската история, би трябвало да наредим и името на един дръзновен авантюрист, чието дело променя вечно хода на най-великата военноморска мощ в историята – Англия. Неговото име е Франсис Дрейк.

Както мнозина от именитите герои в приказките, точната дата на раждане на бъдещия фамозен капер е незнайна. Съществуват разнообразни хипотези, поставящи годината на раждане сред 1539-та и 1544-та. За най-вероятна, само че никога изцяло сигурна, се счита 1541-ва. Родният му град е Тависток в графство Девън. Селището е антично миньорско и комерсиално средище, фамозно с добива на калай. Около него съществуват и голям брой огромни ферми на локалното свободно население. Като цяло, Девън и Корноуол са последните елементи на Англия, в които се резервира мощното етническо наличие на келти.

Формалното приобщаване на тези територии към британския език става едвам по времето, когато Дрейк се ражда, с въвеждането на британския като формален език на новата англиканска черква, завършена под надзора на Хенри VIII след 1549 година Всъщност точно това въвеждане на британския език посредством така наречен „ Молитвеник “ е и първият случай, в който има по-ясни сведения за семейство Дрейк. Бащата на Франсис – Едмънд Дрейк е локален състоятелен фермер, непосредствен другар на един от първенците в Девън – Франсис Ръсел, втори граф на Бедфърд. Именно на графът, който става кръстник на дребното момче, е наименуван и именият мореплавател. Семейство Дрейк е въвлечено в така наречен „ Бунт на молитвеника “ – опитът на популацията на Корнуол и Девън да отхвърлят налагането на англиканството и британския език за сметка на локалния гелски и изповядваното локално протестантство.

Семейството бяга в графство Кент, където Едмънд Дрейк става дякон и стартира да служи като духовник в локалната квартира на кралския флот. Там фамилията му се разраства доста – Франсис е един от общо 12 братя. Младежът се възползва от познанствата на татко си и се хваща на работа като моряк на един търговски съд, който транспортира артикули сред Англия и Франция през Ламанша. След няколко години работа, Дрейк се е потвърдил толкоз добре, че капитанът, който няма свои деца, му завещава кораба на смъртния си одър.

В добавка към издигането си в локалната търговия, Франсис Дрейк стартира да сътрудничи на своя втори братовчед – Джон Хокинс. Джон е към 10 години по-възрастен и към 1560 година към този момент е натрупал опит като деен снабдител на артикули и плебеи за разрастващите се карибски колонии на Испания. В следствие, Хокинс ще стане един от най-доверените военноморски специалисти в двора на кралица Елизабет I, ковчежник на кралския флот и проектант на британската тактика за нападения против испанските кораби, пренасящи златото от Новия свят в края на XVI и началото на XVII век.

След 1564 година, кариерата на Дрейк като моряк и пълководец на ръба на закона стартира с цялостна пара. Той взе участие в две експедиции към крайбрежията на Гвинея, където англичаните плячкосват португалски търговски пунктове и кораби, след което плават към Карибите и препродават стоката на локалните испански колонисти. При второто корабоплаване, през 1568 година, британските кораби  са прихванати и в по-голямата си част потопени от испанска бойна ескадра, преследваща пирати и трафиканти. Дрейк и братовчед му Джон Хокинс се измъкват на косъм, плувайки до близкия бряг под заревото на горящите им кораби. Смята се, че още тогава Франсис намразва испанците и се заклева да им отмъщава и вреди по всеки вероятен метод. През 1569 и 1570 година, той плава два пъти до така наречен Западни Индии (Карибите и крайбрежията на Мексико), най-много за да разузнае и събере информация за оборота на артикули и корабоплаването.

През 1572 година, Франсис Дрейк поема на своето първо независимо корабоплаване. Спечелил си име и самонадеян, той не счита просто да нападне коя да е цел в Карибите. Планът му е да се промъкне около крайбрежията на сегашен Белиз и да нападна градчето Номбре де Диос – мястото, където испанците товарят среброто и златото от Перу с цел да се транспорти към Европа. Съгласно настоящата процедура, испанците транспортирали скъпоценностите по море от Перу до град Панама, от където скъпия товар се прекарвал през джунглата с мулета до другия завършек на Панамския провлак. За насочна точка на корабите към Европа служело градчето Номбре де Диос (Името Божие) – най-старото, непрестанно населявано европейско населено място на Континентална Америка. Градчето има една сериозна уязвимост – ситуирано е край гигантско тресавище, а почвата и терена не разрешават да бъде укрепено по какъвто и да е съответен метод. Именно тази информация е придобил Дрейк през 1570 година

Франсис Дрейк потегля от Плимът отпред на два кораба и общо 73 души екипаж. Те доближават крайбрежията на Панама в края на 1572 година и правят експериментален набег против Номбре де Диос. Градът, който не се охранява съществено, е заловен неопитен и разграбен. Англичаните се отдръпват и локалните испански управляващи подозират, че пиратския набег е еднократен и хората на Дрейк са се изтеглили. Франсис обаче ги надхитря и се скрива дружно с екипажа си край девствените панамски крайбрежия, очаквайки появяването на кервана с перуанското злато и сребро.

Информацията, с която разполага се оказва точна и при започване на 1573 година, англичаните нападат сюрпризирания испански ескорт и отмъкват общо 20 тона злато и сребро. Подобно количество е оттатък опциите им за преместване и те заравят огромна част от него в джунглата, а каквото могат да носят със себе си качат на двата си кораба и бягат към Англия, където, въпреки и неофициално, са посрещнати като герои.

През 1577 година, Дрейк получава от кралица Елизабет I патент за капер – спонсориран от страната корсар, който да работи против корабите на тъкмо избрана вражеска мощ, в тази ситуация Испания.  Франсис застава отпред на флота от 6 кораба, която след поредност от проблеми, потегля от Плимът на 13-ти декември, 1577 година След тежко корабоплаване и проблеми, флотата доближава до Аржентина. По пътя, половината кораби се повреждат оттатък опциите на екипажа да ги поправи и са потопени. Изглежда че експедицията ще е цялостен неуспех, само че Дрейк не се отхвърля.

След като прекарва няколко седмици по брулените от вятъра крайбрежия на днешна Аржентина, англичанинът и неговите хора, измежду които има освободени африкански плебеи и пленени португалски моряци, които сменят своя стопанин, вземат решение да рискуват и да преминат през Магелановия пролив. Легендарната точка, в която Атлантическия и Тихия океан се срещат и до през днешния ден остава едно от най-трудните за навигиране водни пространства на планетата. В онази ера, когато корпусът на корабите не е от специфична железна сплав, а от дърво и тягата се обезпечава не от мотори, а от платна, прекосяването сред крайбрежията на Патагония и о. Огнена земя, се е считало за самоубийство.

Трите кораба щурмуват Магелановия проток през лятото на 1578 година Дрейк, отпред на своя флагман „ Пеликан “ съумява да премине, само че другите два съда нямат същия триумф. Единият транспортен съд – „ Мериголд “ потъва, а другият – „ Елизабет “, е заставен да обърне и да се върне в Англия. Така, в ранната есен на 1578 година, Франсис Дрейк навлиза в Тихия океан единствено с един единствен транспортен съд. Английските моряци прекарват известно време на един от локалните острови, който назовават о. Елизабет.

Тази земя и до през днешния ден не е тъкмо открита от историците и откривателите. Това, което се знае е, че на острова е имало питейна вода, а моряците откриват, че от кората на растящите канелови дървета, може да се подготвя запарка, която защищава организма им от скорбут – заболяването, породена от неналичието на задоволително витамини в организма на моряците. Това значимо изобретение кара европейците да се запасят с огромни количества кора, която да им послужи в по-нататъшното им корабоплаване.

Моряците одобряват кораба да бъде преименуван от „ Пеликан “ на „ Златната кошута “ по емблемата на един от водещите английски политици в онази ера – сър Кристофър Хатън, чийто фамилен герб е златна кошута на наследник декор. С ново име, само че със старите си упоритости за популярност и плячка, корабът потегля около крайбрежията на днешно Чили, грабейки испански и локални селища. Големият му удар идва край крайбрежията на Перу, където пленява два кораба, пренасящи испански съкровища от Лима за Манила във Филипините.

Испанците употребявали тези средства с цел да заплащат комерсиалните си разходи в Източна Азия, където среброто било търсено както от индонезийските търговци, по този начин и от китайците, които го ценели даже повече от златото. Средствата, които попадат в ръцете на Дрейк са равнозначни на ок. 27 тона сребро – еквивалента на 20 000 000 днешни $. Франсис, удовлетворен от плячката, третира испанските офицери с достолепие – кани ги на публична вечеря, а по-късно, когато ги оставя на перуанския бряг, подарява на всеки от непознатите екипажи сребро, чието количество е съобразено с ранга на моряците.

За да избегне повече конфликти с испанците, Дрейк води кораба си на север, заобикаляйки Мексико. „ Златната кошута “ доближава до крайбрежията на днешния щат Орегон, след което плава на юг и Дрейк заповядва на моряците си да потърсят комфортен залив за зимуване, където и да поправят своя съд.  Територията, на която стъпват е оповестена за притежание на британската корона под името „ Нов Албион “.

Макар тази рекламация да няма директни последствия, прецедентът се употребява от англичаните през идващите десетилетия с цел да претендират за въздействие по тихоокеанския бряг на Северна Америка. След сполучливия престой, Дрейк поема през Тихия океан и доближава след значително инциденти до днешна източна Индонезия. От там, претрупан с още съкровища и подправки, екипажът минава през Индийския океан, заобикаля нос Добра вяра и плавайки около крайбрежията на Африка се завръща в Европа в края на 1580 година, три години след отплаването си.

Товарът, който Дрейк донася със себе си му носи голямо персонално благосъстояние и авторитет. По силата на патента, който е получил през 1577 година, половината от всичко извоювано принадлежи на кралицата. След направения одит, се оказва, че този половин дял коства повече от всички останали персонални доходи на владетелката взети дружно. Кралицата афишира, че цялата информация към околосветското пътешестване на Дрейк е държавна загадка, а самият Франсис е награден с  рицарско звание. Ритуалът е осъществен от френският дипломат в Лондон – Маршомон, само че в по-късната именита версия от Викторианската ера, в името на налагащия се шовинизъм, е разказвано по какъв начин персонално Елизабет положила меча върху раменете на Дрейк.

Франсис получава и правото на собствен личен герб – Черен щит, върху който лежи вълнообразна линия, разделящи северна от южна полярни звезди. Част от извоюваното благосъстояние Дрейк влага в покупката на имението Бъклънд в Девън, което през идващите няколко генерации се предава по завещание в фамилията му. Самият той живее в него към 15 години. През идващото десетилетие, сходно на своя съвременник сър Уолтър Рали, Франсис Дрейк служи като народен представител в британския парламент и също така е за малко кмет на град Плимът. Въпреки тези влиятелни постове на уталожен благородник, Франсис си остава морски вълк и кралица Елизабет несъмнено не го оставя да скучае.

През 1585 година, Франсис застава отпред на най-мащабната си експедиция. 21 кораба и над 1800 бойци потеглят от Англия против владенията на испано-португалския крал Фелипе II. Дрейк завладява и оплячкосва град Виго в Галисия, след което плава на юг към островите Кабо Верде. Тяхната столица Сантяго следва ориста на Виго. От там, англичаните прекосяват Атлантика и доближават до остров Доминика, разграбвайки столицата Санто Доминго. Този сполучлив рейд е последван от оплячкосването на град Картахена в дн. Колумбия, след което опоскват град Сан Аугустин във Флорида.  От там, флотът се насочва към „ изчезналата колония Роанок “ – тогава към момента настояща в дн. Съединени американски щати. След ремонти и попълване на провизиите, Дрейк се завръща в Англия през лятото на 1589 година и за следващ път е посрещнат като воин.

Експедицията на Дрейк в Карибите се трансформира в директния мотив за свикването на Великата армада – голяма флотилия от кораби, чиято цел е да смаже британския флот и да разреши прехвърлянето на сухопътни сили от испанските владения в Белгия към Британските острови. Подготовката за тази армада стартира още през 1587 година и Дрейк е изпратен от кралица Елизабет със задачата да попречи на испанците до колкото е допустимо. Сър Франсис оправдава доверието й. С дръзновен рейд против Кадис, той съумява да потопи най-малко 35 испански кораба. През идващите месеци ограбва снабдителни съдове идващи от Атлантика и Средиземно море към Андалусия. Според разнообразни калкулации, англичаните пленяват близо 5 кубически тона муниции. Този ослепителен триумф е последван от дръзкото му показване в битката против Армадата в британски води през 1588 година

Победата над Армадата бележи върха в кариерата на Дрейк. След това, Фортуна като че ли отлита от рамото му. През 1589 година, англичаните, възгордели се от успеха, провеждат експедиция, отпред с Дрейк, против Испания. Тя остава в историята като „ Английската армада “ и ориста й е не по-различна от испанската. Иберийците нанасят поредност от провали на британския флот, опитът за завладяване на Ла Коруня в Галиция пропада и в последна сметка, Дрейк е заставен да се прибере в Англия с подвита опашка. За да измие срама от провалянето, през 1595 година, той потегля на нова експедиция в Карибите, чиято цел е да повтори сполучливия тур десетилетие по-рано. Този път испанските гарнизони по места са предизвестени за идването на англичаните. Дрейк не съумява да превземе нито едно огромно населено място, войските му са разрушени в поредност от несполучливи обсади, а корабите му са посрещнати от добре проведения локален испански флот. В последна сметка, фамозният британски корсар се разболява от дизентерия и умира на 28 януари, 1596 година

Легендата на Франсис Дрейк, именуван поради семейството си „ Дракона “ от испанците, продължава да живее и през днешния ден в имената на десетки географски обекти по целия свят. В Чили към момента описват приказки за популярния му набег през 1578 година През 1930-те години, фамозният американски шарлатанин Оскар Харцел подлъгва стотици хора с фамилно име Дрейк в Съединени американски щати да повярват че са наследници на грамадното у, срито имане, което английското държавно управление криело от тях. В резултат на финансовата пирамида,  Херцел натрупва цяло положение, получавайки пари от доверчиви американци с заричане да е техен юрист и сътрудник в договарянията с Лондон за хипотетичното завещание. Схемата, естествено е разкрита, а от Англия особено за правосъдния развой е донесено копие от същинското наследство на Дрейк. Самият Дрейк не оставя наследници – фамилното му благосъстояние и владения минават у неговите племенници, които няколко генерации носят купата „ баронет на Дрейк “.