Слънчевата система – началото. Какво се е случило
Историята на Слънчевата система умерено може да бъде съпоставена с математическа задача с няколко незнайни. Проведените през годините проучвания демонстрират, че обектите, от които тя е формирана – освен Слънцето и планетите, само че и спътниците, метеоритите, кометите, планетите-джуджета, както и междупланетния прахуляк и газ, са формирани при разпадането на молекулярен облак. Това се случило преди почти 4,6 милиарда години. Процесът по образуването им повдига доста въпроси, на някои от които учените към момента не могат да дадат приемливи отговори. Ново проучване на един от най-старите обекти в Слънчевата система – Веста, се пробва да хвърли повече светлина върху тази тематика.
[Image of the Day] Capturing the Surface of Asteroid Vesta
— NASA (@NASA)
Астероид или планета-джудже?
Веста е вторият по величина обект в астероидния пояс, намиращ се сред Марс и Юпитер (по-голяма от него е само планетата-джудже Церера). Открит е първоначално XIX в. от немския астроном Хайнрих Вилхелм Матиас Олберс и носи името на римската богиня на домашното огнище. Проведените проучвания разкриват, че в него са съсредоточени към 9% от общата маса на целия астероиден пояс. Освен това, Веста е доста ослепителен обект, който от време на време е забележим даже с невъоръжено око.
Но какво в действителност съставлява Веста? Въпреки че е с съвсем сферична форма и в доста връзки наподобява на планета-джудже, той в действителност е метеорит. Интересното при него е, че структурата му е сходна с тази на Земята, Луната и Марс. В предишното Веста е претърпял редица конфликти с други галактически обекти, вследствие на което от повърхността на огромния метеорит са били изхвърлени обилни количества скални парчета. Някои от тези парчета, наричани от учените „ Вестоиди “, паднали на Земята и през днешния ден съставляват скъп източник на информация за градежа на Веста. „ Този метеорит, който някои назовават протопланета, бил подложен на интензивни бомбардировки в своето минало. „ Освен това е значимо да се означи, че той е един от най-старите обекти в Слънчевата система “, отбелязва проф. Кристофър Ръсел от Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Важна роля за опознаването на Веста изигра задачата на НАСА „ Доун “. Въпросният уред обикаля към метеорита в интервала 16 юли 2011 година – 5 септември 2012 г, след което се насочи към планетата-джудже Церера. Благодарение на него учените откриха, че по повърхността на Веста има редица по-тъмни региони, които се състоят от материали, донесени от други метеорити. Изчисленията на специалистите сочат, че през последните 3,5 милиарда години с Веста са се сблъскали минимум 300 сходни галактически тела, диаметърът на които е сред 1 и 10 км.
JUST IN: It's! Our spacecraft has gone silent, ending a historic mission that launched 11 years ago to visit dwarf planets Vesta and Ceres. Dawn will remain in the orbit around Ceres for decades. Learn more:
— NASA (@NASA)
Проблемът на изчезналата тога
Данните, с които разполагат учените, демонстрират, че Веста е каменист обект, историята на който евентуално припомня извънредно доста на тази на множеството планети, в това число и Земята. Всеизвестен факт е, че при започване на своето битие тя представлявала кълбо от разтопени скали, които се нагрявали от непрекъснатите конфликти с други галактически тела. Постепенно желязото, както и други по-плътни детайли като рений, осмий, иридий и паладий, почнали да „ потъват “ към центъра на Земята, образувайки по този метод железно ядро. В резултат, относително малко количество от въпросните детайли останали в мантията – пластът, намиращ се сред ядрото и земната кора, който запълва над две трети от планетата ни.
С охлаждането на Земята, над мантията се образувала твърда кора, а метеоритите, които падали върху нея, донесли още желязо, както и други детайли. Описаният дотук градеж, състоящ се от ядро, тога и кора, е присъщ за планетите, само че не и за метеоритите. „ При тях има кора, има и ядро, само че няма тога “, изяснява проф. Чин-Зю Ин от Калифорнийския университет – Дейвис, който е един от създателите на новото проучване. Учените назовават това „ казусът на изчезналата тога “. В рамките на самото изследване били оценени данните, събрани от три астероида, за които се знае, че са пристигнали или от Веста, или от различен сходен обект със сходни характерности. Изненадващото при тях е, че в състава им били открити следи от мантийни скали.
Rocky Residuals: Objects that orbit closer to the sun are mostly small and rocky. Jupiter’s gravity likely prevented the formation of a planet in the main asteroid belt and caused early protoplanets to collide and break apart.
— National Geographic (@NatGeo)
Какво в действителност знаем за най-ранната история на Слънчевата система?
Заради относително дребните си размери, метеоритът Веста се сдобил със солидна кора доста по-бързо от някои други, по-големи обекти – като Земята, Марс и Луната, да вземем за пример. „ Тъй като метеоритът е формиран доста от дълго време, детайлите, натрупали се в неговия външен пласт, разкриват редица любопитни елементи за един от най-ранните стадии в историята на Слънчевата система – към два милиона години след образуването ѝ “, изяснява проф. Чин-Зю Ин.
Според някои учени, както Веста, по този начин и вътрешните планети (тези, които се намират сред Слънцето и астероидния пояс – т.е. Меркурий, Венера, Земята и Марс) са получили огромна част от своите градивни материали от астероидния пояс. Новото проучване, обаче, разкрива нещо доста забавно. Според заключенията на неговите създатели, в ранните години на Слънчевата система вътрешните планети са се сблъсквали неведнъж с други огромни обекти, които били разтопени и към момента не разполагали с твърда кора. Освен това съществува огромна възможност самият астероиден пояс да съставлява остатъчен материал от процеса по образуването на планетите, прибавят учените.
[Image of the Day] Capturing the Surface of Asteroid Vesta
— NASA (@NASA)
Астероид или планета-джудже?
Веста е вторият по величина обект в астероидния пояс, намиращ се сред Марс и Юпитер (по-голяма от него е само планетата-джудже Церера). Открит е първоначално XIX в. от немския астроном Хайнрих Вилхелм Матиас Олберс и носи името на римската богиня на домашното огнище. Проведените проучвания разкриват, че в него са съсредоточени към 9% от общата маса на целия астероиден пояс. Освен това, Веста е доста ослепителен обект, който от време на време е забележим даже с невъоръжено око.
Но какво в действителност съставлява Веста? Въпреки че е с съвсем сферична форма и в доста връзки наподобява на планета-джудже, той в действителност е метеорит. Интересното при него е, че структурата му е сходна с тази на Земята, Луната и Марс. В предишното Веста е претърпял редица конфликти с други галактически обекти, вследствие на което от повърхността на огромния метеорит са били изхвърлени обилни количества скални парчета. Някои от тези парчета, наричани от учените „ Вестоиди “, паднали на Земята и през днешния ден съставляват скъп източник на информация за градежа на Веста. „ Този метеорит, който някои назовават протопланета, бил подложен на интензивни бомбардировки в своето минало. „ Освен това е значимо да се означи, че той е един от най-старите обекти в Слънчевата система “, отбелязва проф. Кристофър Ръсел от Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Важна роля за опознаването на Веста изигра задачата на НАСА „ Доун “. Въпросният уред обикаля към метеорита в интервала 16 юли 2011 година – 5 септември 2012 г, след което се насочи към планетата-джудже Церера. Благодарение на него учените откриха, че по повърхността на Веста има редица по-тъмни региони, които се състоят от материали, донесени от други метеорити. Изчисленията на специалистите сочат, че през последните 3,5 милиарда години с Веста са се сблъскали минимум 300 сходни галактически тела, диаметърът на които е сред 1 и 10 км.
JUST IN: It's! Our spacecraft has gone silent, ending a historic mission that launched 11 years ago to visit dwarf planets Vesta and Ceres. Dawn will remain in the orbit around Ceres for decades. Learn more:
— NASA (@NASA)
Проблемът на изчезналата тога
Данните, с които разполагат учените, демонстрират, че Веста е каменист обект, историята на който евентуално припомня извънредно доста на тази на множеството планети, в това число и Земята. Всеизвестен факт е, че при започване на своето битие тя представлявала кълбо от разтопени скали, които се нагрявали от непрекъснатите конфликти с други галактически тела. Постепенно желязото, както и други по-плътни детайли като рений, осмий, иридий и паладий, почнали да „ потъват “ към центъра на Земята, образувайки по този метод железно ядро. В резултат, относително малко количество от въпросните детайли останали в мантията – пластът, намиращ се сред ядрото и земната кора, който запълва над две трети от планетата ни.
С охлаждането на Земята, над мантията се образувала твърда кора, а метеоритите, които падали върху нея, донесли още желязо, както и други детайли. Описаният дотук градеж, състоящ се от ядро, тога и кора, е присъщ за планетите, само че не и за метеоритите. „ При тях има кора, има и ядро, само че няма тога “, изяснява проф. Чин-Зю Ин от Калифорнийския университет – Дейвис, който е един от създателите на новото проучване. Учените назовават това „ казусът на изчезналата тога “. В рамките на самото изследване били оценени данните, събрани от три астероида, за които се знае, че са пристигнали или от Веста, или от различен сходен обект със сходни характерности. Изненадващото при тях е, че в състава им били открити следи от мантийни скали.
Rocky Residuals: Objects that orbit closer to the sun are mostly small and rocky. Jupiter’s gravity likely prevented the formation of a planet in the main asteroid belt and caused early protoplanets to collide and break apart.
— National Geographic (@NatGeo)
Какво в действителност знаем за най-ранната история на Слънчевата система?
Заради относително дребните си размери, метеоритът Веста се сдобил със солидна кора доста по-бързо от някои други, по-големи обекти – като Земята, Марс и Луната, да вземем за пример. „ Тъй като метеоритът е формиран доста от дълго време, детайлите, натрупали се в неговия външен пласт, разкриват редица любопитни елементи за един от най-ранните стадии в историята на Слънчевата система – към два милиона години след образуването ѝ “, изяснява проф. Чин-Зю Ин.
Според някои учени, както Веста, по този начин и вътрешните планети (тези, които се намират сред Слънцето и астероидния пояс – т.е. Меркурий, Венера, Земята и Марс) са получили огромна част от своите градивни материали от астероидния пояс. Новото проучване, обаче, разкрива нещо доста забавно. Според заключенията на неговите създатели, в ранните години на Слънчевата система вътрешните планети са се сблъсквали неведнъж с други огромни обекти, които били разтопени и към момента не разполагали с твърда кора. Освен това съществува огромна възможност самият астероиден пояс да съставлява остатъчен материал от процеса по образуването на планетите, прибавят учените.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ