Как един приключенски роман спасява писател в ГУЛАГ
Историята на основаването на „ Наследникът от Калкута “ от Роберт Щилмарк наподобява на сюжет на авантюристичен разказ.
XVIII век. Индийският океан. Пиратски транспортен съд отпред с едноок капитан отвлича кораб, на който се намира наследникът на графска купа, плаващ от Калкута до Англия дружно със своята булка. Един от пиратите прибира документите на рубрика и отпътува за Англия под неговото име – и с неговата булка.
Така стартира приключенският разказ „ Наследникът от Калукта “. Ще попитате – какво общо има Русия с това? Работата е там, че тази книга е написана от руски публицист и то в ГУЛАГ, а с изключение на всичко останало и му оказва помощ да оцелее. Но всичко по реда си.
Попада в ГУЛАГ „ за невъздържано говорене “
Архивна фотография
Роберт Щилмарк има немски и шведски корени, само че е роден в Москва през 1909 година. След като приключва един от първите руски литературни институти, той става журналист-международник, занимава се с културните връзки с Швеция, работи в огромни литературно-художествени списания.
По време на Втората международна война води война в разследваща рота на Червената войска и е тежко ранен, след което учи за боен топограф и стартира да служи в Генералния щаб. През април 1945 година, единствено месец преди края на войната, Роберт е задържан и наказан на 10 години в лагер по член 58-10 за „ контрареволюционна пропаганда “ или „ за невъздържано говорене “, както се я назовават хората. Щилмарк не одобрявал сталинската реорганизация на Москва – свалянето на Сухаревата кула и Червената врата, както и преименуването на градовете, подхванато от управляващите.
Роберт прекарва три години в затвори и лагери край Москва, след което е изместен на север. Там таман е почнало строителството на железопътната „ Трансполярна автомагистрала “ – един от най-грандиозните планове на ГУЛАГ. Очаква се тя да съедини северните региони на страната от Баренцово море до Чукотка през заблатените местности и тундрата.
Изоставени обекти от „ градеж 501 “
Щилмарк е пратен да строи северния сектор от този път – Салехард-Игарка. Този план по този начин и не е приключен – след гибелта на Сталин е консервиран, а пандизчиите всеобщо са амнистирани.
Пише романа, с цел да оцелее
В лагера политическите пандизчии лежат дружно с елементарни нарушители. Много от последните печелят благосклонността на началството и даже заемат „ управителни длъжности “ в йерархията на пандизчиите. Един от тях е Василий Василевски, който разпределя нарядите.
Василевски схваща, че Щилмарк има книжовен опит, и измисля взаимноизгодна „ скица “. Той освобождава новобранеца от тежка работа, а в подмяна желае от него да му напише исторически разказ. Василевски е чувал някъде, че Сталин обича сходни книги, и се надява да изпрати подобен „ подарък “ на вожда от свое име, с цел да получи прошка или да му съкратят присъдата.
Работата в полярния кръг не вещае нищо положително, с изключение на замръзнали пръсти, по тази причина Щилмарк се съгласява. Василевски го назначава на работа в лагерната баня и го доставя с хартия и мастило. Всеки ден в продължение на 14 месеца той работи над книгата по 20 часа.
Романът, който разказва приключенията на пиратите в Индийския океан, северноамериканските индианци, епохата на великите географски открития и испанската инквизиция, е основан „ на дизелова лампа, в глуха землянка, без страница бележки, без карта или книжки “, както написа създателят в писмо до сина си. Някои сведения за остаряла Англия той черпи от професор, който също лежи в лагера и е пътувал в чужбина.
Всяка нова глава Щилман чете на пандизчиите и те с неспокойствие чакат продължението. В лагера го почитат и го назовават „ батко романист “. В автобиографията си „ Шепа светлина “ Щилман написа, че Василевски решил да подкупи един от затворническите бандити да убие „ литературния му плебей “, когато романът е съвсем приключен. Но Щилмарк е заслужил уважението на пандизчиите и те се застъпват за него.
Съдбата на „ Наследникът от Калкута “
След освобождението от лагера през 1953 година Щилмарк прекарва още известно време, заточен в Сибир. Той към този момент съвсем е не запомнил за романа си, когато получава писмо от Василевски. Лъжеавторът му споделя, че са му иззели ръкописа и моли сина на Щилмарк в Москва да се обърне към органите, да му върне текста на романа и да му помогне той да бъде отпечатан. Щилмарк праща на сина си Феликс съответните разпоредби.
Както написа Феликс по-късно в предговора към автобиографията на татко си, той фактически получава ръкописа. Сътрудниците на спецслужбите даже му споделят, че това е добър разказ и би трябвало безусловно да бъде публикуван. Феликс предава текста на книгата на неговия прочут и публицист Иван Ефремов. Първоначално той е скептично надъхан към ръкописа, а и лагерното минало на писателя може да сътвори проблеми. Но откакто стартира да го чете, Ефремов просто не може да се откъсне от него. „ Защо, по дяволите, вашият Федя (Феликс) не ми носи… третия том! Пращайте го при мен по-скоро! От неспокойствие със фамилията ми си разбихме нервите. Мога и самичък да пратя при Федя сина Аллан: той би трябвало да потегля, само че не може, без да разбере по какъв начин ще свърши романът! “, цитира Щилмарк Ефремов в автобиографията си.
В последна сметка Ефремов предлага книгата за издаване. През 1958 година „ Наследникът от Калкута “ се появява в щемпел под две семейства: Р.А. Щилмарк и В.П. Василевски. В издателството карат писателя да махне името на самозванеца, само че Щилмарк го оставя „ поради другарска взаимност към някогашния лагерник “ и тъй като без него книгата нямало да съществува.
На корицата на първото издание има две семейства – Щилмарк И Василевски
Корица на първото издание на романа на Робърт Щилмарк „ Наследникът от Калкута “, 1958; „ Наследникът от Калкута “, 2019Детгиз; Издателство РуДа
Но внезапно Василевски желае от Щилман половината хонорар и стартира да заплашва „ съавтора “, че може още веднъж да помоли другарите си нарушители да се разплатят с него. В последна сметка посредством съда Щилмарк въпреки всичко е приет за едноличен създател и заплаща неголяма сума на „ създателя на концепцията “.
И тук излиза още една невероятна детайлност за тази история. За да потвърди своето авторство, „ батко романист “ шифрира в текста на „ Наследникът “ едно обръщение. В един от абзаците първите букви на всяка втора дума дружно образуват думите „ лъжеписател, апаш, плагиат “ и, несъмнено, това е отпратка към Василевски.
През 1959 година романът е публикуван единствено с семейството на същинския създател. А през 1989 г, по време на перстройката, е преиздаден. Тогава необятната аудитория получава достъп до доста книги, които по-рано са неразрешени – от Александър Солженицин до Борис Пастернак. Новата вълна на читателски интерес е провокирана и от излизането нескрито на лагерната история към основаването на „ Наследникът “, която по-рано е защитавана в загадка.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
XVIII век. Индийският океан. Пиратски транспортен съд отпред с едноок капитан отвлича кораб, на който се намира наследникът на графска купа, плаващ от Калкута до Англия дружно със своята булка. Един от пиратите прибира документите на рубрика и отпътува за Англия под неговото име – и с неговата булка.
Така стартира приключенският разказ „ Наследникът от Калукта “. Ще попитате – какво общо има Русия с това? Работата е там, че тази книга е написана от руски публицист и то в ГУЛАГ, а с изключение на всичко останало и му оказва помощ да оцелее. Но всичко по реда си.
Попада в ГУЛАГ „ за невъздържано говорене “
Архивна фотография
Роберт Щилмарк има немски и шведски корени, само че е роден в Москва през 1909 година. След като приключва един от първите руски литературни институти, той става журналист-международник, занимава се с културните връзки с Швеция, работи в огромни литературно-художествени списания.
По време на Втората международна война води война в разследваща рота на Червената войска и е тежко ранен, след което учи за боен топограф и стартира да служи в Генералния щаб. През април 1945 година, единствено месец преди края на войната, Роберт е задържан и наказан на 10 години в лагер по член 58-10 за „ контрареволюционна пропаганда “ или „ за невъздържано говорене “, както се я назовават хората. Щилмарк не одобрявал сталинската реорганизация на Москва – свалянето на Сухаревата кула и Червената врата, както и преименуването на градовете, подхванато от управляващите.
Роберт прекарва три години в затвори и лагери край Москва, след което е изместен на север. Там таман е почнало строителството на железопътната „ Трансполярна автомагистрала “ – един от най-грандиозните планове на ГУЛАГ. Очаква се тя да съедини северните региони на страната от Баренцово море до Чукотка през заблатените местности и тундрата.
Изоставени обекти от „ градеж 501 “
Щилмарк е пратен да строи северния сектор от този път – Салехард-Игарка. Този план по този начин и не е приключен – след гибелта на Сталин е консервиран, а пандизчиите всеобщо са амнистирани.
Пише романа, с цел да оцелее
В лагера политическите пандизчии лежат дружно с елементарни нарушители. Много от последните печелят благосклонността на началството и даже заемат „ управителни длъжности “ в йерархията на пандизчиите. Един от тях е Василий Василевски, който разпределя нарядите.
Василевски схваща, че Щилмарк има книжовен опит, и измисля взаимноизгодна „ скица “. Той освобождава новобранеца от тежка работа, а в подмяна желае от него да му напише исторически разказ. Василевски е чувал някъде, че Сталин обича сходни книги, и се надява да изпрати подобен „ подарък “ на вожда от свое име, с цел да получи прошка или да му съкратят присъдата.
Работата в полярния кръг не вещае нищо положително, с изключение на замръзнали пръсти, по тази причина Щилмарк се съгласява. Василевски го назначава на работа в лагерната баня и го доставя с хартия и мастило. Всеки ден в продължение на 14 месеца той работи над книгата по 20 часа.
Романът, който разказва приключенията на пиратите в Индийския океан, северноамериканските индианци, епохата на великите географски открития и испанската инквизиция, е основан „ на дизелова лампа, в глуха землянка, без страница бележки, без карта или книжки “, както написа създателят в писмо до сина си. Някои сведения за остаряла Англия той черпи от професор, който също лежи в лагера и е пътувал в чужбина.
Всяка нова глава Щилман чете на пандизчиите и те с неспокойствие чакат продължението. В лагера го почитат и го назовават „ батко романист “. В автобиографията си „ Шепа светлина “ Щилман написа, че Василевски решил да подкупи един от затворническите бандити да убие „ литературния му плебей “, когато романът е съвсем приключен. Но Щилмарк е заслужил уважението на пандизчиите и те се застъпват за него.
Съдбата на „ Наследникът от Калкута “
След освобождението от лагера през 1953 година Щилмарк прекарва още известно време, заточен в Сибир. Той към този момент съвсем е не запомнил за романа си, когато получава писмо от Василевски. Лъжеавторът му споделя, че са му иззели ръкописа и моли сина на Щилмарк в Москва да се обърне към органите, да му върне текста на романа и да му помогне той да бъде отпечатан. Щилмарк праща на сина си Феликс съответните разпоредби.
Както написа Феликс по-късно в предговора към автобиографията на татко си, той фактически получава ръкописа. Сътрудниците на спецслужбите даже му споделят, че това е добър разказ и би трябвало безусловно да бъде публикуван. Феликс предава текста на книгата на неговия прочут и публицист Иван Ефремов. Първоначално той е скептично надъхан към ръкописа, а и лагерното минало на писателя може да сътвори проблеми. Но откакто стартира да го чете, Ефремов просто не може да се откъсне от него. „ Защо, по дяволите, вашият Федя (Феликс) не ми носи… третия том! Пращайте го при мен по-скоро! От неспокойствие със фамилията ми си разбихме нервите. Мога и самичък да пратя при Федя сина Аллан: той би трябвало да потегля, само че не може, без да разбере по какъв начин ще свърши романът! “, цитира Щилмарк Ефремов в автобиографията си.
В последна сметка Ефремов предлага книгата за издаване. През 1958 година „ Наследникът от Калкута “ се появява в щемпел под две семейства: Р.А. Щилмарк и В.П. Василевски. В издателството карат писателя да махне името на самозванеца, само че Щилмарк го оставя „ поради другарска взаимност към някогашния лагерник “ и тъй като без него книгата нямало да съществува.
На корицата на първото издание има две семейства – Щилмарк И Василевски
Корица на първото издание на романа на Робърт Щилмарк „ Наследникът от Калкута “, 1958; „ Наследникът от Калкута “, 2019Детгиз; Издателство РуДа
Но внезапно Василевски желае от Щилман половината хонорар и стартира да заплашва „ съавтора “, че може още веднъж да помоли другарите си нарушители да се разплатят с него. В последна сметка посредством съда Щилмарк въпреки всичко е приет за едноличен създател и заплаща неголяма сума на „ създателя на концепцията “.
И тук излиза още една невероятна детайлност за тази история. За да потвърди своето авторство, „ батко романист “ шифрира в текста на „ Наследникът “ едно обръщение. В един от абзаците първите букви на всяка втора дума дружно образуват думите „ лъжеписател, апаш, плагиат “ и, несъмнено, това е отпратка към Василевски.
През 1959 година романът е публикуван единствено с семейството на същинския създател. А през 1989 г, по време на перстройката, е преиздаден. Тогава необятната аудитория получава достъп до доста книги, които по-рано са неразрешени – от Александър Солженицин до Борис Пастернак. Новата вълна на читателски интерес е провокирана и от излизането нескрито на лагерната история към основаването на „ Наследникът “, която по-рано е защитавана в загадка.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ