Историята на раждането на Исус се празнува с яслата и

Историята на раждането на Исус се чества с яслата и всичко останало. Но историческите текстове сочат, че ражданията по това време са били изненадващо хигиенични.

Всяка година християните по света означават обичайна история за раждането на Исус с пиеси за Рождество Христово и коледни тържества. Празнуваното събитие е разказано в Евангелието на Лука, където се споделя, че Мария " роди първородния си наследник, уви го в платнени ремъци и го постави в ясли, тъй като нямаше място за тях в гостилницата ". Въпреки това в библейския роман липсват съответни детайлности за раждането на Спасителя, тъй че учените би трябвало да ги търсят другаде. Документираните раждания в Древен Рим, от този интервал, дават някои завладяващи сведения за практиките на епохата - в това число някои изненадващо хигиенични практики, които остават нормални и през днешния ден, заяви “National Geographic ”.

Обадете се на акушерките

Библейските учени слагат раждането на Исус някъде сред 6 и 4 година пр.н.е., когато Юдея и Витлеем са част от Римската империя. В Древен Рим на самото раждане са участвали дами - съседи, родственици, другари и плебеи са помагали на раждащата жена според от нейните благоприятни условия и обществен статус, споделя Анна Бонел Фрейдин, историк в Мичиганския университет и създател на идната книга.

" Ако разгледате нашите няколко изображения на раждане от Римската империя, ще забележите, че сцените постоянно акцентират общността на дамите и мисля, че тази позиция е безусловно основна за разбирането на обществения темперамент на раждането в римския свят ", споделя Фрейдин.

Акушерките от епохата, в случай че фамилията е можело да си ги разреши, постоянно са били дами, които са оказвали рутинна здравна помощ на дамите и децата, макар че в градовете на Римската империя е имало и елитни, образовани акушерки, добави тя.

Древната Римска империя е била голяма и макар че всяка провинция е била длъжна да се придържа към римското право, характерни културни или религиозни практики нормално не са били налагани на общностите. В резултат на това е допустимо практиките за раждане и обичаите преди раждането да са се различавали. Преди раждането бъдещите родители може да са се покланяли на разнообразни божества или да са принасяли разнообразни жертви според от религията си. Еврейските майки, като Мария, също биха потърсили еврейска акушерка, в случай че фамилията е имало пари, заради антисемитизма през този интервал и обвързваните с него опасения за сигурността на майката и бебето, споделя историкът от Университета на Британска Колумбия Тара Мълдър.

Акушерките даже са били обсъждани като специалисти в римската правна система, макар че не е имало публично узаконяване или контрол над лекари или акушерки, споделя Мълдър.

Нареждания на лекаря

Акушерките от този интервал са били съветвани да поддържат ноктите си къси, да мият ръцете си и да ползват някои родилни практики, които към момента са общоприети за лечебните заведения и домашните раждания.

Голяма част от това, което историците знаят, идва от погребалното изкуство и епиграфските знаци, както и от кореспонденцията и медицинските текстове от това време. „ Гинекологията “, най-изчерпателният алманах за раждането по това време, е написана от лекаря и медицински създател Соран от Ефес, който е събрал съществуващите познания на акушерките и е добавил свои лични прозрения. Остава неразбираемо дали акушерките са били създатели на лични писания, защото към момента не е открит нито един от тези текстове, в случай че са съществували.

Някои от пренаталните грижи се характеризират с хигиенични практики, само че има и други, които излагат на риск както майката, по този начин и плода. В напътствията на Соран да вземем за пример се показва, че през осмия месец от бременността акушерките би трябвало да оказват помощ за " отпущането на интимните елементи " на бъдещите майки с " вагинални свещички от гъша мехлем и мозък ". За актуалното око може би е малко утешително, че в текста е маркирано, че маслата, употребявани върху бъдещата майка, би трябвало да са чисти, а не наново употребявани за готвене.

Като цяло, означи Мълдър, има доста оферти за проникване на материали и принадлежности, които биха нараснали риска от зараза, и макар че Соран загатва миенето на ръцете в текста, не се разисква съответно какво значи това - да речем, просто изплакване, сапун или нанасяне на пяна с масло и по-късно изстъргване на мръсотията.

Родилни зали

Идеалната акушерка, написа Соран, би трябвало да бъде: грамотна, с добра памет, честна, здрава и " талантлива с дълги тънки пръсти и къси нокти по върховете на пръстите ".

В идеалния случай по време на раждането щели да оказват помощ " три помощнички " - две от двете страни на родилката и една откъм гърба, която да я държи и да я направлява през болката.

Всички те изпълнявали задания, включващи ориентиране на дишането ѝ и поддържане на допустимо максимален комфорт. Писанието на Соран поучава, че за " обикновено раждане " акушерката би трябвало да има на разположение предмети, включващи: зехтин, топла вода, превръзки и миризливи субстанции за възкръсване на раждащата жена. По време на раждането той предлага на майките да седят на акушерски стол - специфичен стол с високи крайници и отвор в седалката за раждане на новороденото.

Ако обаче по време на раждането нещо доста се обърка, трябвало да се извика доктор - нормално мъж. И въпреки всичко сега на повикването на лекаря, сподели Мълдър, плодът евентуално не е можел да бъде избавен, а лекарят просто се е опитвал да резервира живота на майката. " Всичко, което се е случвало преди този момент, с цел да се подкрепи сложното раждане, най-вероятно е било осъществявано от акушерката ", добави тя.

Грижа за новороденото

Соран също по този начин разказва в детайли по какъв начин да се преглеждат и да се грижат за новородените след раждането им, като практиките наподобяват доста актуалните. Първо се определял полът на бебето, по-късно се оценявала неговата " жизнеспособност " по силата на първите му крясъци, а след това се изследвали крайниците и ставите му и цялостната му форма. Накрая акушерката прерязвала пъпната шнур " на разстояние четири пръста от корема ".

След това бебето се почиства, като се поръсва с фина сол (като се внимава да се избегнат очите и устата) и се изплаква с хладка вода. Меки вълнени кърпи завивали новороденото, което Соран препоръчвал да се сложи върху издълбан матрак ( " като канал " ), с цел да не се прекатурва, а под главата му се поставяла твърда възглавница от сено. Соран написа, че главичката би трябвало да бъде леко повдигната и отбелязва, че някои хора са поставяли " постелки в корита " за тази цел - процедура, която може би е намерила отражение в описанието на детската стая на Исус в Евангелието на Лука.

Смъртни случаи и рискове

Детската смъртност е висока в цялата антична Римска империя, а децата, които акушерките и фамилиите смятат за нездрави, от време на време са оставяни на открито, с цел да умрат или да бъдат осиновени. Майчината смъртност се прави оценка като може би повече от 20 пъти по-висока от сегашните индикатори в Съединени американски щати, като оценките варират от 500 до 2000 смъртни случая на 100 000 живородени деца. Недостигът на витамини и минерали е изключително обезпокоителен - и гибелен - проблем по това време. " Виждаме това в биоархеологическите изследвания, проучванията на остатъци от кости, зъби и коса на дами, които преди малко са родили ", споделя Мълдър.

Освен това дамите забременяват и раждат прекомерно рано и прекомерно постоянно, споделя тя. Проблемът се изостря от необятно публикуваната процедура да се употребяват кърмачки, вместо майките да кърмят децата си. Въпреки че някой към момента може да забременее, до момента в който кърми, когато майката кърми извънредно, това понижава шанса за зачеване, тъй като тялото може да спре овулацията през това време. Повтарящите се бременности с малко време за възобновяване са извънредно натоварващи за организма.

Въпреки че историците разполагат с текста на Соран като препоръка, остава мъчно да се разграничат инструкциите за най-хубавите практики на деня от това, което в действителност се е случвало в доста фамилии в Римската империя. Малкият брой непокътнати климатични кореспонденции от това време и античните епитафии рисуват мрачна картина на това какъв брой рисковано е било раждането, както за майките, по този начин и за бебетата, както е разказано в книгата на Фрейдин, която ще бъде оповестена напролет на 2024 година Една от дамите, на които тя се стопира в книгата, е била омъжена на 11 години и е умряла на 27 години. Тя е родила шест деца, само че когато умира, единствено едно от тях остава живо. При такива тревожни данни по времето на Мария дълготрайното оцеляване на което и да е дете е било мотив за празнуване./БГНЕС