Историята на раждането ми е странна. Преди много време баща

Историята на раждането ми е странна. Преди доста време татко ми „ откупил “ майка ми от нейните небогати родители. Той заречен, че ще се ожени за нея, в случай че тя го подари с руса щерка. Няколко години по-късно съм се родила аз и татко ми решил да ме трансформира в „ супер човек “. До 18-годишната си възраст живеех надалеч от цивилизацията и не общувах със своите връстници. Изминаха четиридесет години от деня, в който напуснах оня дом на ужасите и в този момент съм подготвена да ви опиша по какъв начин живях в непрекъснати мъчения.

Баща ми не обичаше да ме вижда да заставам без работа. Когато бях още доста дребна, той ми позволяваше да играя в градината, стига да се изучавам на градинарство. С придвижване на годините, все по-малко свободно време ми оставаше. Бях длъжна да потвърдя, че съм почтена за дилемите, които той ми даваше, само че колкото и да се стараех, мъчно отговарях на условията му. Пред него се усещах тромава и прекомерно глупава. И доста мощно се опасявах от наличието му. Масивната му фигура, огромната глава, стоманените очи – всякога коленете ми трепереха от боязън, когато се приближавах до татко си.

Майка ми считаше брачна половинка си за господ и в никакъв случай не се осмеляваше да му възрази. А той вярваше, че в случай че ме тренира вярно, някой ден ще стана супермен. Затова татко ми купи къща надалеч от цивилизацията и ме принуждаваше да дремя на твърдо легло, а заран, в най-големия мраз, да се окъпвам с ледена вода. 18 години бях затворничка на татко си. Неговата педагогика предполагаше, че би трябвало да привикна със спартанските условия, които ми постановяваше. Всяко похищение на вниманието ми от дилемите, беше неразрешено. Трябваше да се науча да дремя колкото е допустимо по-малко, тъй като сънят е загуба на време. След това трябваше да се откажа от всички мои обичани удоволствия, започвайки от вкусната храна, тъй като съгласно него, това е пътят към слабостта. Не можех да хапвам плодове, кисело мляко, шоколад – а от детството си не съм опитвала свеж самун.

По мнение на татко ми, имаше възможност някой ден животът ми да се промени и да попадна в пандиза, по тази причина от дребна ме научи да пия алкохол. Всяко хранене беше съпроводено от уиски или вино. Последиците от интоксикацията в детството ми към момента оказват въздействие върху здравето ми. Знаейки, че се опасявам от плъхове, родителите ми ме затваряха по цяла нощ в мазето. До ден сегашен ненавиждам тези животни. Баща ми искаше при никакви условия да не демонстрирам страсти. Принуждаваше ме да се държа за ограда, по която минаваше ток, само че всеки намек, че чувствам болежка, беше твърдо неразрешен. А от време на време ми забраняваше да приказвам или ме заставяше да недояждам по цели седмици. Също по този начин трябваше да бъда първокласна гимнастичка, да яхвам кон, да плавам в студена вода и да изсвирвам на музикални принадлежности.

Но освен той издевателстваше над мен. Многократно бях насилвана от градинаря ни, само че от боязън не смеех да споделя с родителите си. Единствената ми разтуха бяха домашните ни животинки. Имах пони, куче и патица и напълно чистосърдечно признавам, че те ме научиха на съчувствие и обич. Когато поотраснах, започнах да нарушавам разпоредбите. Често се разхождах нощем, а един ден, в магазин за музикални принадлежности, срещнах бъдещия си брачен партньор Ричард. Баща ми ми разреши да се омъжа за него, при изискване, че след сватбата заживеем в дома на родителите ми. Но аз се ожених и в никакъв случай повече не пристъпих прага на онази ужасна къща. Дълго време не се осмелявах да споделя предишното си с никого, в това число със брачна половинка ми, приятелите и терапевта ми. Трябваше да стартира живота си от нулата: да се науча да пазаря в магазин, да поддържам връзка с хора, да бъда спокойна на непознати места.

Изминаха повече от 40 години. Днес съм психотерапевт и работя с деца, жертви на родителите си. Баща ми от дълго време е мъртвец, само че даже и след гибелта му, не спирам да виждам в кошмарите си омразното му лице.