Пол Ердьош: Как един скитник в света на науката създаде 1500 математически шедьовъра
Историята на Пол Ердьош – геният, който в никакъв случай не се е спирал.
Пол Ердьош, един от най-изтъкнатите математици на XX век, е прочут освен с научните си достижения, само че и с неповторимия си метод на живот, който мъчно може да се назова елементарен. Роден в Будапеща през 1913 година, Ердьош показва невероятни математически качества още от дете. Още на четиригодишна възраст той е можел да пресметна на разум броя на секундите, през които живее един човек, а на 21-годишна възраст пази докторска дисертация по математика. Но пътят му към научните върхове надалеч не е общоприет.
След като приключва следването си и след къс престой в Принстънския университет, който той напуща, тъй като сътрудниците му считат, че държанието му е прекомерно ексцентрично, Ердьош стартира да води бездомнически живот. Той няма непрекъснато местопребиваване, в никакъв случай не се дами и не основава семейство и се посвещава напълно на математиката. Негов „ дом “ стават къщите на сътрудниците му, където може да остава за неопределен срок. В подмяна на гостоприемството той предложил своите математически хрумвания и съдействие, което постоянно водело до взаимни изявления.
Но Ердьош надалеч не е бил съвършен посетител. Посещенията му са можели да бъдат същинско предизвикателство за домакините. Работейки до късно през нощта, той постоянно е събуждал сътрудниците си рано сутринта, с цел да обсъдят идващия математически проблем. Така да вземем за пример един път почнал да дрънчи с тенджери в кухнята в 4:30 ч. сутринта, с цел да разсъни собствен сътрудник, с който да продължат да разискват математически проблем, започвайки диалога с фразата: „ Нека n е цяло число “, което добре отразява неговата фикс идея за научна активност.
Тази фикс идея му е донесла необикновен триумф. Ердьош е създател на над 1500 научни изявления, което го прави най-продуктивния математик в историята. Арсеналът му включва доста значими открития, измежду които се откроява създаването на вероятностния способ. Този способ направи допустимо решаването на най-сложните математически задания посредством смяна на формулировката им във вероятностни въпроси, което постоянно опростява търсенето на решения. Благодарение на този способ Ердьош съумява да потвърди съществуването на разнообразни математически обекти, без даже да знае по какъв начин наподобяват те на процедура.
Ердьош има вяра, че математиката е освен персонално занятие, само че и обществен развой. Той си е сътрудничил с голям брой учени и в негова чест е основано „ цифрата на Ердьош “ – мярка за „ дистанцията “ сред учените посредством взаимни изявления. Всеки, който е работил директно с Ердьош, има число на Ердьош, равно на единица. Това число се е трансформирало в знак на принадлежност към математическия хайлайф и е необятно известно в научните среди. Интересно е, че освен математиците имат цифрата на Ердьош, само че и представителите на други области: да вземем за пример Стивън Хокинг, Ангела Меркел и даже актрисата Натали Портман, която е взела участие в редица научни изявления.
Освен това Ердьош е прочут със своя алтруизъм. Въпреки че самият той е живял доста непретенциозно, постоянно даже без личен дом, той е дарявал хонорарите и паричните си награди за щедрост, като е подпомагал млади учени и нуждаещи се. Веднъж оказал помощ на надарен студент да заплати образованието си в Харвард и когато студентът предложил да върне парите 10 години по-късно, Ердьош го помолил да ги похарчи, с цел да помогне на някой различен нуждаещ се.
Ердьош не се интересувал от всемирски удоволствия. Той нямал семейство, нямал непрекъснато жилище и нямал други занимания с изключение на математиката. Умира през 1996 година на математическа конференция във Варшава, като продължава да се занимава с просвета до последния си мирис. Ердьош е въплъщение на всеотдайността, а научното му завещание и въздействието му върху идващите генерации учени не могат да бъдат надценени.
