По религии и култура Русия е без съмнение Европа - основно послание в книгата Руската култура
" Историята на народите не е история на техните територии, а история на културата ", споделя в книгата си " Руската просвета " акад. Дмитрий Лихачов. Луксозното, богато илюстрирано издание, дело на издателство „ Изток-Запад “ с близо 150 илюстрации е към този момент на българския хартиен пазар.
Дмитрий Лихачов е един исполин на духа, а наличието е многопластово. Книгата е синтез от неговия труд, траял съвсем век. Последното изречение в книгата е „ Писах тази книга цялостен живот “, описа в предаването " 12+3 " преводачът Мария Петкова, работила над книгата близо три години.
" Посланията са за висока нематериалност, по какъв начин да спасим нашата земя – и живата, и неживата природа, той приказва за нашия обединен дом и отговорността на индивида за това, което той основава, за спасяването на дребните градове, за дейностите на архитектите ", заключи част от концепциите на акад. Лихачов Мария Петкова:
„ Неговото мислене е нетрадиционно. Този човек, претърпял доста компликации в живота си, за мен е въплъщение по какъв начин може да бъде осъществена мисълта на Гьоте „ Ако няма положително – направи го от злото “. След всички свои тежки прекарвания не е останал озлобен, злобен. Той е бил подобен мислещ наблюдаващ, че е станал един от най-големите хуманисти и е стигнал до мисълта, че единствено посредством съзидание и обич може да се гради, да вървим напред. Това е главното обръщение на неговата книга: висока просвета, висока нематериалност, строеж и мисъл за другите. “
В книгата Лихачов развенчава доста легенди за съветската просвета, написа, че азиатското начало в съветската просвета едвам се мержелее и че в културата на Русия източното е прекомерно малко, разясни още преводачът:
" Характерно е, че даже у всечовека Пушкин (той боготвори Пушкин), претекстовете от Хафез или Корана са възприети от западни източници. За Русия и за Европа - Испания, Сърбия, Италия, Унгария - доста по-голямо значение има опълчването сред юга и севера, в сравнение с сред изтока и запада. И той приказва, че от юг, че от Византия и България, в Русия идва духовната европейска просвета, а от север - друга, езическа просвета: от варягите. И двете култури в никакъв случай не се съединяват. "
Дмитрий Сергеевич Лихачов (1906–1999) е руски филолог и културолог, откривател на средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор. Обект на негови изследвания са и византийската и славянска литература и изкуство. Изследванията му засягат и старобългарската литература и изкуство, в частност делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа и нейното въздействие върху съветската литература, което той дефинира като „ Второ южнославянско въздействие “, показват в записка към изданието от " Изток-Запад ".
Цялото изявление с Мария Петкова чуйте в звуковия файл.
Дмитрий Лихачов е един исполин на духа, а наличието е многопластово. Книгата е синтез от неговия труд, траял съвсем век. Последното изречение в книгата е „ Писах тази книга цялостен живот “, описа в предаването " 12+3 " преводачът Мария Петкова, работила над книгата близо три години.
" Посланията са за висока нематериалност, по какъв начин да спасим нашата земя – и живата, и неживата природа, той приказва за нашия обединен дом и отговорността на индивида за това, което той основава, за спасяването на дребните градове, за дейностите на архитектите ", заключи част от концепциите на акад. Лихачов Мария Петкова:
„ Неговото мислене е нетрадиционно. Този човек, претърпял доста компликации в живота си, за мен е въплъщение по какъв начин може да бъде осъществена мисълта на Гьоте „ Ако няма положително – направи го от злото “. След всички свои тежки прекарвания не е останал озлобен, злобен. Той е бил подобен мислещ наблюдаващ, че е станал един от най-големите хуманисти и е стигнал до мисълта, че единствено посредством съзидание и обич може да се гради, да вървим напред. Това е главното обръщение на неговата книга: висока просвета, висока нематериалност, строеж и мисъл за другите. “
В книгата Лихачов развенчава доста легенди за съветската просвета, написа, че азиатското начало в съветската просвета едвам се мержелее и че в културата на Русия източното е прекомерно малко, разясни още преводачът: " Характерно е, че даже у всечовека Пушкин (той боготвори Пушкин), претекстовете от Хафез или Корана са възприети от западни източници. За Русия и за Европа - Испания, Сърбия, Италия, Унгария - доста по-голямо значение има опълчването сред юга и севера, в сравнение с сред изтока и запада. И той приказва, че от юг, че от Византия и България, в Русия идва духовната европейска просвета, а от север - друга, езическа просвета: от варягите. И двете култури в никакъв случай не се съединяват. "
Дмитрий Сергеевич Лихачов (1906–1999) е руски филолог и културолог, откривател на средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор. Обект на негови изследвания са и византийската и славянска литература и изкуство. Изследванията му засягат и старобългарската литература и изкуство, в частност делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа и нейното въздействие върху съветската литература, което той дефинира като „ Второ южнославянско въздействие “, показват в записка към изданието от " Изток-Запад ".
Цялото изявление с Мария Петкова чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ