Историята на мостовете на Пловдив
Историята на мостовете на Пловдив, оживели или разрушени, стартира на 23 април 1879 година. Тогава хората на занаятчия Васил Юрговеца възстановили изцяло опожарения от турците мост на река Марица. На формалното му разкриване участва даже генерал-губернаторът на Източна Румелия Аркадий Столипин. В негова чест нарекли моста " Столипинов ". Ала пловдивчани траяли да му споделят Стария мост - рухнал от придошлата Марица, която подкопава една от колоните му през 1971 година.
Пловдивчани научават, че „ ще се прави нов мост над река Марица “. Той щял да опира в местността Ландос - преди време това е така наречен „ Циганско село “, през днешния ден - „ Столипиново”. На 11 януари 1907 година локалната администрация пуснала нова публикация във вестниците: " Дава се на търг изработката на мост под Пловдив, до махала “Столипиново”, който ще бъде с 28 отвора, дървен и ще коства 86 000 лева”. Самото строителство обаче стартира едвам на 10 април 1923 година и това е вторият мост над реката, при местността Адата - един далечен край, източно от града.
Катастрофалното Чирпанско земетресение от април 1928 година става мотив да стартира градежът на още един мост. Тогава с помощите на стотици донори от целия свят образуват специфичен фонд за подкрепяне на потърпевшите. Именно от този фонд били отделени парите за нов мост в Пловдив. И по този начин слагат първия камък на 23 ноември 1930 година - мостът трябвало да поеме придвижването от Централна гара към другата в квартал Филипово, открита още на 25 май 1915 година Затова решили да го изградят по бул. “Цар Освободител” (днес “Руски”). Пловдивчани и в този момент минават по него и го назовават Моста на Герджика. Завършили го за по-малко от година - на 31 май 1931 година В началото на предишния век мостът е дълъг 165 метра, с 5 свода по 30 метра. Пътните платна са необятни по 6.50 метра, а от двете страни има тротоари, необятни по 2.50. И е рекордно безценен за времето си - строителството коства цели 19 милиона лв..
Около ноември 1948 година стартират да пробиват скалите, с цел да прокарат тунел. Той ще носи името „ Георги Димитров”, а камъните и чакълът от градежа ще се употребяват за изработката на нов мост над Марица - този път при панаирните покои. Започват моста през 1959 година Съоръжението продължава един от централните булеварди „ Г. Димитров” и е дълъг 165 метра.
През 1972-а стартират моста при бул. „ Йорданка Николова” (днес ”Васил Априлов”) - до УХТ (бивше ВИХВП). Друг мост е стартират на бул. „ Димитър Благоев” (днес „ Източен”) при местността Адата, като проектите за него са още по-амбициозни. Островът би трябвало да стане място за почивка и развлечения, с увеселителни заведения и воден спорт.
На 9 януари 1982 година идва времето на настоящия Пешеходен мост. Започнали да го строят източно от падналия Стар мост и го пускат в употреба през 1986-а. Новата облага на града носи името „ Съединение” и свързва основната улица с Каршияка. Оразмерили Пешеходния мост по този начин, че да понесе товара от 50 спрели от горната страна му танка. Така, при положение на бомбардировки, в случай че били взривени останалите мостове над реката, Пешеходният щял да остане цялостен. И по него пловдивчани да се спасят, бягайки с колите си.
Според днешните инженери обаче мостът си е чисто стратегически. „ Ние сме го тествали не с танкове, а с коли, описват от екипа-проектанти. Така изпитваме моста какъв брой тежест може да носи. И това сме го пресметнали предварително”.
Източник: " Марица "
Пловдивчани научават, че „ ще се прави нов мост над река Марица “. Той щял да опира в местността Ландос - преди време това е така наречен „ Циганско село “, през днешния ден - „ Столипиново”. На 11 януари 1907 година локалната администрация пуснала нова публикация във вестниците: " Дава се на търг изработката на мост под Пловдив, до махала “Столипиново”, който ще бъде с 28 отвора, дървен и ще коства 86 000 лева”. Самото строителство обаче стартира едвам на 10 април 1923 година и това е вторият мост над реката, при местността Адата - един далечен край, източно от града.
Катастрофалното Чирпанско земетресение от април 1928 година става мотив да стартира градежът на още един мост. Тогава с помощите на стотици донори от целия свят образуват специфичен фонд за подкрепяне на потърпевшите. Именно от този фонд били отделени парите за нов мост в Пловдив. И по този начин слагат първия камък на 23 ноември 1930 година - мостът трябвало да поеме придвижването от Централна гара към другата в квартал Филипово, открита още на 25 май 1915 година Затова решили да го изградят по бул. “Цар Освободител” (днес “Руски”). Пловдивчани и в този момент минават по него и го назовават Моста на Герджика. Завършили го за по-малко от година - на 31 май 1931 година В началото на предишния век мостът е дълъг 165 метра, с 5 свода по 30 метра. Пътните платна са необятни по 6.50 метра, а от двете страни има тротоари, необятни по 2.50. И е рекордно безценен за времето си - строителството коства цели 19 милиона лв..
Около ноември 1948 година стартират да пробиват скалите, с цел да прокарат тунел. Той ще носи името „ Георги Димитров”, а камъните и чакълът от градежа ще се употребяват за изработката на нов мост над Марица - този път при панаирните покои. Започват моста през 1959 година Съоръжението продължава един от централните булеварди „ Г. Димитров” и е дълъг 165 метра.
През 1972-а стартират моста при бул. „ Йорданка Николова” (днес ”Васил Априлов”) - до УХТ (бивше ВИХВП). Друг мост е стартират на бул. „ Димитър Благоев” (днес „ Източен”) при местността Адата, като проектите за него са още по-амбициозни. Островът би трябвало да стане място за почивка и развлечения, с увеселителни заведения и воден спорт.
На 9 януари 1982 година идва времето на настоящия Пешеходен мост. Започнали да го строят източно от падналия Стар мост и го пускат в употреба през 1986-а. Новата облага на града носи името „ Съединение” и свързва основната улица с Каршияка. Оразмерили Пешеходния мост по този начин, че да понесе товара от 50 спрели от горната страна му танка. Така, при положение на бомбардировки, в случай че били взривени останалите мостове над реката, Пешеходният щял да остане цялостен. И по него пловдивчани да се спасят, бягайки с колите си.
Според днешните инженери обаче мостът си е чисто стратегически. „ Ние сме го тествали не с танкове, а с коли, описват от екипа-проектанти. Така изпитваме моста какъв брой тежест може да носи. И това сме го пресметнали предварително”.
Източник: " Марица "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ