Д-р Филипова: Историята на монетите дава ценна информация
Историята на монетите преразказана по ексцентричен метод може да даде доста забавна информация. Това, което се вижда в нашата експозиция е една доста мъничка част от благосъстоянието, което се съхранява във фонда на музея. Монетите са показани хронологично и тематично. Основната концепция е да се показа циркулацията на монетите в Кюстендил и района.
Това съобщи пред БГНЕС основен помощник доктор Светослава Филипова от Регионалния музей в Кюстендил. С нея разговаряхме за изложбата в музея, която разкрива нумизматичното благосъстояние на Регионалния музей в Кюстендил.
Д-р Филипова изясни, че изложбата дава информация за най-ранните монети, които са намирани в района, за местонамиранията им и за процеса на самото развиване на сеченето на монетите.
Тя означи, че изложбата обгръща и показва разнообразни интервали на историята. „ Най-ранните монети, които са тук са от V век прочие Хр. като е забавна една монета от тракийското племе бизалти ”, разкри доктор Филипова.
Уредникът изясни, че изложбата наблюдава хронологичното идване на монетите. „ Има монети на македонските владетели, на тракийските градове, след което продължава към този момент с главното количество монети - на Римската империя. Това е напълно разумно - Пауталия е един от огромните центрове на Балканите, основан по времето на император Траян. При него една част от градовете в България получават правото да секат лични монети, един от тях е Пауталия ”, означи тя. Д-р Филипова изясни, че тези монети са бронзови като върху лицето на монетите е изобразен ликът на императора, а на гърба името на града. „ Интересни са, тъй като изобразяват с изключение на общоприетите божества на гръцко-римския мавзолей локални особености - има изображения на храмове и врати, които дават действителна визия какво се е случвало в самия град “, съобщи тя.
Монетите дават сведения и за комерсиалните връзки на Пауталия.
„ Преди идването на римляните, в региона на Кюстендил не е съществувал град. Имало е тракийски селища и контактите са били най-силни с Македония ”, разясни доктор Филипова и добави, че най-силни са били контактите с градовете от Мала Азия.
Велбъжд е значим център по време на Средновековна България.
„ Има регистрирани монети сечени във Велбъжд, само че ние нямаме във фонда. Почти липсват монети сечени от българските владетели ”, сподели тя и посочи, че най-характерното за монетосеченето е, че циркулират византийски монети. „ През XIV век стартират да се секат български емиративен вид монети - монети на Венеция. В края на втората българска страна контактите с Венецианската република са били доста мощни. С идването на османците, Велбъжд е един от последните градове, които падат ”, описа тя и уточни, че монетите се заместват с ранноосмански монети, които също се намират по време на разкопките.
По отношение на това кои са най-ценните и забавни експонати, които имат, тя означи, че за нея едни от най-интересните са монетите недодялан бронз. „ Всяка една монета сама по себе си е скъпа, изключително в случай че е открита при археологически изследвания, тя към този момент дава безпределно доста информация. Ранните монети са красиви - монетите на остров Тасос, римските монети и други “, сподели още доктор Филипова. /БГНЕС
