Историята на монаха и търговеца започва в скромно село. Всички

Историята на монаха и търговеца стартира в непретенциозно село. Всички поданици на селото живееха в естетика макар оскъдните си запаси. Селяните били положителни един към различен и имали мощно възприятие за общественост. В непосредственост до селището се намирал манастир и монасите, които живеели там, постоянно се грижели за своите съседи.

Тъй като жителите на манастира произвели добра годишна продукция от пшеница през тази година, игуменът помолил един от братята си да събере положително количество от нея и да я закара до селото с фургон. Монасите споделяли цялата си храна, тъй като вярвали, че единствено посредством шерване ще изпитат насладата от изобилието.

Монахът извършил незабавно заръката на учителя си. Със личните си ръце той събрал доста снопове пшеница и ги сложил един по един в фургон. Когато приключил, единствената му мисъл била какъв брой щастливи ще са селяните, когато им даде житото.

На идващия ден монахът станал доста рано, с цел да закара фургона до селото. Въпреки че забелязал, че е много тежък, той махнал с ръка и решил, че това надали би бил проблем. Монахът бил ангажиран с това да закара допустимо най-голямо количество пшеница на селяните, по тази причина впрегнал трите най-силни коня.

Монахът тръгнал по пътеката към селото, което било на 5 км разстояние. Сутринта била красива, а той бил изпълнен с наслада. Представял си лицата на гладните хора, които щели да получат житото.

Вглъбен в мислите си, той не усетил, че нещо смущава конете. Преди да успее да реагира, той изгубил надзор над фургона.

Опитал се да овладее животните, само че било невероятно. Фургонът се търкулнал надолу по хълма. Точно в този миг по пътя минавал търговец.

Всичко се случило доста бързо. Монахът не знаел по какъв начин каруцата е блъснала търговеца. Когато го видял на земята, оцапан с кръв и в безсъзнание, той хукнал да търси помощ колкото се може по-бързо, само че на вятъра. Търговецът бил умрял. От този миг нататък все едно монахът и търговецът се трансформирали в един човек.

Скоро след случаят няколко селяни се притекли на помощ. Той им дал житото и се насочил назад към манастира. Чувствал, че душата му е разрушена на части. От този ден нататък той виждал лицето на търговеца на всички места, където отивал. Когато спял, го сънувал. Когато се събуждал, не можел да мисли за нищо друго. Образът на мъртвия го преследвал на всички места.

Накрая монахът изискал съвет от учителя си. Игуменът му споделил, че не може да продължи да живее по този начин и че би трябвало да си елементарни. Монахът му споделил, че това е невероятно. Чувствал се извънредно отговорен за случилото се. Може би, в случай че фургонът не бил толкоз тежък, той щял да може да го управлява и да избегне блъскането на търговеца.

Историята споделя, че монахът не можел да се отърси от възприятието си на надълбоко страдание в продължение на месеци. Колкото повече се замислял, толкоз по-виновен се чувствал. След като видял това, учителят го посъветвал да отнеме живота си. Монахът бил сюрпризиран, само че бързо схванал, че може би това е единственият му излаз. Въпреки това той нямал смелостта да го направи самичък. Игуменът му споделил да не се тревожи. Щял собственоръчно да отреже главата на своя подопечен. Монахът, безропотен със ориста си, приел.

Учителят наточил меча си и по-късно помолил монаха да коленичи и да постави главата си върху камък. Монахът направил каквото му било казано. Игуменът вдигнал меча над главата си и монахът стартира да се тресе. Избила го студена пот. Бил ужасяващ. След това учителят замахвал с меча към врата му, само че спрял единствено на сантиметър от кожата.

Монахът бил неподвижен от боязън. Тогава учителят му го попитал: „ През последните няколко мига мислил ли си за търговеца? “ Монахът отговори, че не е. Единственото нещо, за което можел да мисли, е за меча, прорязващ врата му. След това учителят споделил: „ Това значи, че мозъкът ти е в положение да се дистанцира от този неприятен спомен. Ако си го направил един път, може да го направиш още веднъж. "