Ако знаехте историята на чоукъра, никога нямаше да го сложите
Историята на модата може да наблюдава доста забавни обрати. Както всичко останало и тук можем да видим една доста специфична и постоянно настояща наклонност – всичко ново е добре забравено остаряло. Ако погледнем статистическото пояснение на думата е ясно – най-дълго повтарящата се особеност, деяние или събитие в една група.
С други думи, следването на модата не е демонстрация на автентичност, а на повтаряемост. Жестът на козируване идва от времената, в които рицарите е трябвало да повдигат шлема си, с цел да покажат лицата си и да бъде ясно дали ще бъдат другари или врагове. Именно това придвижване на китката претърпява редица промени, само че като цяло се предава в годините, с което показва боен чин и статут в армията. Легендарната вратовръзка има няколко истории за възникването си.
Първите следи в историчеки проект са дело на хърватските наемници. Самият крал Луи XIII бил задоволително благополучен от визията и бързо приел концепцията да се вкара за някои по-високи постове в армията, както и за по-сериозните благородници. Има и една малко по-различна история за колекция в кралския двор, където всички благородници пристигнали със специфична примка на врата си. Същата била възприета като знак, че властта е била единствено във владетеля и самият той избира по кое време да стегне възела.
Снимка: By Надар – http://www.stellaweb.ch/nadar/pg/manet.htmhttp://i.imgur.com/OC7D9.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21593
Вратовръзката по-късно ще стане формален знак на модерното облекло, само че корените явно са наемнически или просто символичната примка на бесилото. Ръкостискането като жест е още една такава антична традиция. Ритуалът не е просто положително отношение и посрещане на събеседник, само че и гаранция, че индивидът против вас не носи оръжие. За жал точно те доближават пазара и прекатурват модата с краката нагоре. Историята на по този начин наречения чоукър (душач в дословен превод бел. ред.) е доста античен признак.
Неговата първа поява е към 2500 година прочие Хр. и е бил направен от злато. Това е наличието му в най-ранните цивилизации. Може да бъде видян в Древен Египет, шумерите също са го избирали като специфичен аксесоар и сходна атракция се вижда даже в Месопотамия. Собственикът на този признак има вяра в неговата мистична мощ и защита. Въпросният аксесоар участва в юдейските религиозни учения и още веднъж се показва за женски аксесоар. Балерините получават този аксесоар в края на 19-и век. По същото време е намерено и още едно особено приложение. Жените с тънки червени или черни чоукъри са били познати на мъжкото съсловие като проститутки.
Снимка: By Édouard Manet – ywFEI4rxgCSO1Q at Гугъл Cultural Institute maximum zoom level, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21856196
В исторически проект има редица способи за откриването и разпознаването на най-древната специалност в света. И в случай че въпреки всичко не вярвате, тогава можем да погледнем към единствената форма за обработване на историята – изкуството. През 1863 година френският художник Едуар Мане рисува една малко по-провокативна картина. Творбата „ Олимпия “ има някои съществени и забавни хрумвания за изкуството. Дамата с нищожно до никакво облекло е известната Викторин Меран – прочут модел и художник.
Според Антонин Пруст има единствено една причина да се пощади тази картина, когато е показана през въпросната година – сериозната защита, която не разрешавала на гостите да посегнат на парчето изкуство. Колективното мнение е, че по този начин или другояче това е картина без никакъв морал, само че с голяма доза циничност. Мане съумял да събере всички скандални детайли за индикация на проституцията в една картина. Освен голотата на Олимпия участва и орхидеята в косата, лявата ѝ ръка е сложена върху слабините, демонстрирайки полова самостоятелност, врата ѝ има толкоз познатия аксесоар и черна котка, която затвърждава концепцията за проституцията.
Аудиторията била изключително смутена от погледа на Олимпия (също постоянно срещано име измежду френските жрици), който до този миг в никакъв случай не бил толкоз пряк в нито една художествена творба. И по този начин след близо век и половина започваме да ставаме очевидци на завръщането на този аксесоар и никакво внимание към историята и произхода му. И макар отрицателното мнение и неприятната популярност на чоукъра ще би трябвало да признаем, че в миналото кралица Александра е носила подобен, само че единствено с цел да скрие дребен белег. Исторически видяно не е рационално да се употребява подобен продукт, колкото и съвременен да е той, коренът е притеснителитен.
