Историята на лекаря, който вкарва водород в ануса си, за да спаси хиляди
Историята на медицината е цялостна с герои, които вършат доста повече от нужното в името на науката и човечеството. Крайните резултати, несъмнено, варират.
Да вземем за образец американския доктор Стъбинс Фирт от XIX век, който бил уверен, че жълтата тресчица не е инфекциозно заболяване и решил да го потвърди по допустимо най-нелицеприятния метод, който можете да си визиите.
Първо, той събира най-разнообразни течности от инфектираните. Впоследствие сам наранява ръката си, с цел да може да излее част от тях върху раната. Не стопира дотук. По-късно излива малко количество върху очите си, а най-после даже пие от събрания материал. След като излиза наяве, че не се е заразил, той продължава с опитите си и взема от болните кръв, слюнка и урина. Разбира се, след това се оказва, че жълтата тресчица в действителност е инфекциозна болест. Причината Фърт да не прояви признаци е, че той събира течностите от пациенти в последна фаза, когато вирусният товар е прекомерно невисок и те към този момент не могат да заразяват близките. Накратко, жертвите от негова страна се оказват изцяло непотребни, само че други образци се оказват животоспасяващи.
Каква е връзката сред водорода и перфориралото черво?
Друг доктор, който ползва ексцентрични способи, е доктор Никълъс Сен, който вкарва огромно количество водород през… ануса си в името на медицината.
Сен е американски хирург, работил по време на Испано-американската война през 1898 година Тогава образната диагностика към момента не е публикувана, което затруднява доста диагностицирането и откриването на перфорирано черво или корем вследствие на огнестрелна рана. Перфорацията на тънките вътрешности след прострелване е извънредно рискова и без навременно и бързо лекуване постоянно приключва със гибел.
Д-р Сен става очевидец на доста изгубени животи, преди да му хрумне небивала концепция: да издува стомаха и червата на смъртно ранения с газ. В исторически документ казусът е разказан по следния метод: „ Рана в стомаха или червата може да бъде открита по този начин, както водопроводчик открива от къде идва теч. “
Много от нас биха определили хрумването като ненормално. Разликата сред актуалния човек и експериментиращия Сен е, че той е имал напредничаво мислене и предпочитание да ползва налудничавите си хрумвания. Оказва се, че тези две условия му носят триумф.
В документа написа още: „ Първата задача е била да се ревизира пропускливостта на стомашно-чревния тракт, само че благодарение на газ.
Резултатите от предходни опити демонстрират, че издуването им с вода е неприятна концепция, а в един от случаите „ тънкото черво на дете, подложено на рисково разпъване с течност на вътрешностите, се раздира в резултат на полученото налягане. “
