УЖАСЯВАЩАТА ИСТОРИЯ на Лейси Флетчър! Сраснала се с дивана
Историята на Лейси Флетчър разкрива ужасяващата действителност на пренебрежението и изолацията зад затворени порти. Детайлите към живота и гибелта й провокираха голям брой въпроси за родителската отговорност и публичния контрол. Случаят на Лейси, сходно на нещастието с Кейли Титфорд, илюстрира по какъв начин обществената изолираност и неналичието на интервенция могат да доведат до съдбовни последствия. Как едно дете може да бъде забравено в личния си дом?
Семейство Флетчър – Уважавани членове на обществото
Клей и Шийла Флетчър са родени надлежно на 4 март 1961 година и 12 май 1962 година Те се женят през 1983 година и скоро по-късно се откриват в Слотър, малко градче в Луизиана. С времето двамата построяват известност на стълбове на локалната общественост. Клей заема обилни позиции в обществото – той е деен член на групата „ Кръгла маса за Гражданската война в Батон Руж “ (Baton Rouge Civil War Round Table), където образова хората за значимостта на Гражданската война. Освен това е част от градския комитет по обмисляне и зониране.
Шийла Флетчър заема не по-малко уважавани функции. Работи като полицейски и общински секретар в прилежащия град Бейкър и по-късно като помощник на градския прокурор в Закари. Освен това е определен общински консултант, което й дава опция да се включва интензивно в локалните решения.
Социалният живот на семейство Флетчър е динамичен – постоянно посещават баптистката черква и вземат участие в публични събития. Те поддържат облика на религиозно и морално семейство, отдадено на развиването на общността си. Въпреки това, този обществен облик контрастира внезапно със събитията, които се развиват зад стените на техния дом.
Детството на Лейси – Живот изпълнен с другарства и наслада
Лейси Елън Флетчър е родена на 25 ноември 1985 година като единственото дете на Клей и Шийла. В детството си Лейси е жизнерадостна и обществено дейна. Тя посещава „ Баптистка академия Браунсвил “, където става част от волейболния тим на учебното заведение. Това не е инцидентно – спортът е значима част от нейния живот, изисквайки дисциплинираност, работа в екип и физическа форма. Приятелите й я разказват като дружелюбна и състрадателна персона, която постоянно се е стремяла да помогне на новите възпитаници да се почувстват признати.
Една от най-близките й приятелки, Сара Мейсън, споделя:
„ Лейси беше това момиче, което те кара да се чувстваш добре. Когато се реалокирах в учебното заведение, тя незабавно ме предложения да обядваме дружно, с цел да не се усещам сама. “
Лейси е известна с дружелюбността и позитивната си настройка към другите, което я прави обичана от съучениците си.
Въпреки това, когато Лейси доближава тийнейджърска възраст, настава внезапна смяна в държанието й. Започва да се затваря в себе си и да се отдръпва от обществените контакти. На 14 години родителите й виждат съществени университетски усложнения и я водят на психолог. Там тя е диагностицирана с аутизъм и когнитивни усложнения, които са основани на нейното развиване и усложнения в връзката и общественото взаимоотношение.
Обучение у дома и въздействието му върху психическото и физическото положение на Лейси
През 1999 година, когато Лейси е на 14 години, родителите й вземат решение да я отдръпват от учебно заведение и да я образоват у дома. Този избор е стимулиран от университетските й усложнения и нуждата от особено внимание заради нейната диагноза. Въпреки че образованието у дома може да бъде потребно за някои деца, в тази ситуация на Лейси това води до последна обществена изолираност.
Социалните контакти, които тя преди е имала посредством учебното заведение и спортните действия, последователно понижават и изчезват изцяло. Лейси към този момент не поддържа връзка с връстниците си и прекарва времето си единствено у дома. Според специалисти, образованието у дома може да бъде предизвикателство за децата в аутистичния набор, защото им липсва опцията за обществено взаимоотношение, което е сериозно за тяхното развиване. Изолацията, която това образование провокира, има съществени последствия за нейното психическо положение.
Лейси, която преди този момент е била обществено дейна, стартира да се отдръпва от ден на ден. Докато родителите й настояват, че са се грижили за нея, специалисти по логиката на психиката настояват, че образованието у дома, комбинирано с неналичието на обществени контакти, може да докара до утежняване на психологичното здраве.
Според терапевт Маркъс Кембъл, „ децата в аутистичния набор се нуждаят от обществена среда, с цел да развиват своите информационни умения. Когато това липсва, положението им може да се утежни трагично. “
Освен психическото влияние, образованието у дома в тази ситуация на Лейси оказва съществено въздействие и върху физическото й здраве. Липсата на физическа интензивност, естествени обществени взаимоотношения и наблюдаване от страна на външни лица води до последователното й обездвижване. Родителите, вместо да търсят професионална помощ, я държат у дома и разрешават на обстановката да се утежнява. Никой от външния свят не е в положение да ревизира действителното й положение, което води до години на неусетно страдалчество.
Състоянието на къщата – Тиха съсипия
Докато фамилията продължава да поддържа безукорен обществен имидж, положението на вътрешността на дома им се утежнява фрапантно. Съседите означават, че външният тип на къщата постоянно е бил подреден и поддържан, само че с времето тя стартира да наподобява все по-запусната. Малко хора обаче са имали взор към вътрешността на къщата, което разрешава на ужасите вътре да останат скрити от обществото.
Робърт Блейдс, един от съседите, споделя:
„ Винаги виждахме Клей и Шийла – те бяха дейни в общността, само че в никакъв случай не сме виждали Лейси. Беше необичайно, само че никой не сложи под въпрос какво се случва. “ Според други съседи, миризмата, която идва от къщата, е била необикновена, само че никой не е мислил, че това може да е знак за покруса. „ Тези миризми от време на време бяха нетърпими, само че ние предположихме, че идват от септична яма или нещо сходно, “ споделя различен комшия.
Въпреки тези очевидни сигнали, никой не прави старания да ревизира какво се случва в дома на Флетчър. Липсата на социална зоркост и надзор от страна на обществените служби разрешават на обстановката да остане незабелязана.
Последните години на Лейси – Затворена на дивана
От 2010 година Лейси прекарва целия си живот на дивана в хола на фамилната къща. Родителите й настояват, че тя е отказвала да се реалокира и че не е желала здравна помощ. С времето обаче излиза наяве, че това изказване прикрива години на извънредно неуважение.
Диванът, на който Лейси прекарва целия си живот през последните 12 години, е освен мебел, само че и знак на нейното страдалчество. Той е в извънредно положение — вдлъбнат и затрупан с петна от урина, изпражнения и телесни течности. С течение на времето, изискванията на живот в къщата стават все по-непоносими, а диванът се трансформира в мизерна затворническа килия.
Разположен в мрачен и замърсен хол, диванът е заобиколен от насъбрани отпадъци и нечистотия. Стените към него са покрити с прахуляк и плесен, а миризмата на разлагане е непоносима. Лейси, която е била принудена да остане на този диван, е развила съществени здравословни проблеми — рани от залежаване, зараза и недохранване.
Според правосъдният патолог доктор Дона Тракслер, диванът е „ възпален с червеи “, което допуска, че Лейси е била оставена в условия, които освен че не обезпечават съществена хигиена, само че и интензивно предизвикват страдалчество.
„ Ситуацията беше толкоз последна, че е мъчно да си представим по какъв начин е могла да оцелея толкоз дълго в такова извънредно положение “, разяснява тя.
Разследващите разказват по какъв начин диванът е станал единственото място, на което Лейси е могла да бъде, изцяло сраснала с него. Те откриват, че нейната кожа е била толкоз дълго време в контакт с мръсната повърхнина, че е развила дълбоки рани, които не са били третирани. Някои от раните били толкоз тежки, че разкривали костите й. Лейси е страдала от инфекциозни болести, които са могли да бъдат предотвратени с вярна здравна помощ.
Чистият комод, ситуиран единствено на няколко метра от дивана, е фрапантен контрастност с ужасното положение, в което е била оставена. Вместо да потърсят помощ, родителите й, Клей и Шийла, са разрешили на положението на щерка им да се утежни, оставяйки я в личните й боклуци. Техните дейности (или бездействия) и пренебрегването на Лейси са удостоверение за надълбоко прочувствено и психологично неуважение.
Разпадането на дома, изключително в пространството към дивана, демонстрира освен физическото неуважение, само че и мизерията на живота, който Лейси е водила. Състоянието на дивана става метафора за нейното затворничество и страдалчество, подчертаваща неналичието на грижа и внимание от страна на родителите й.
Полицай Джеймс Милър, който е един от първите, пристигнали на сцената, споделя:
„ Никога не съм виждал нещо толкоз ужасяващо. Това не беше просто случай на неуважение, а същински призрачен сън. “
Въпреки че е бил на голям брой произшествия през 25-те си години работа, той споделя, че видяното в дома на Флетчър е нещо, което ще остане с него вечно.
„ Когато влязохме в къщата, незабавно усетихме тежката миризма. Тя беше на разложение, смесена с нечистотии. Не можехме да повярваме на очите си – изискванията, в които живееше Лейси, бяха отвън всякакво схващане, “ споделя той. Офицер Милър и неговите сътрудници са шокирани освен от физическото положение на Лейси, само че и от ситуацията в дома.
Друг служител на реда, Тейлър, прибавя:
„ Преди да влезем, чухме защо става въпрос, само че когато влязохме, осъзнахме, че не сме готови за видяното. Бяхме привикнали да виждаме неща, само че това беше на напълно друго равнище. Виждахме дете, което е било изцяло подценено. Лейси просто лежеше там, в извънредно положение, и ние се чувствахме безпомощни. “
По време на следствието служителите на реда означават, че даже диванът, на който Лейси е открита, е толкоз нечист, че не може да се дефинира цветът му.
„ Когато видяхме по какъв начин наподобява диванът, осъзнахме, че той не е просто мебел, а знак на години на неуважение и давност. Нямаше нищо, което да приказва за грижа или обич, “ разяснява служител на реда Милър.
Други чиновници на реда, които идват, прибавят, че нямат опит в нещо сходно.
„ Това е едно от тези неща, за които в никакъв случай не допускате, че ще видите. Като че ли не можехме да проумеем по какъв начин такова нещо може да се случи в нашата общественост. Беше мъчително и мъчно да се преживее, “ споделя един от новаците в екипа, който за пръв път взе участие в сходно следствие.
Според свидетелства на служителите на реда, след откритията в дома, те незабавно оповестяват за обстановката на обществените служби, наблягайки нуждата от бърза интервенция. Офицерите осъзнават, че те освен че би трябвало да се оправят със случая, само че и че е належащо да се вземат ограничения, с цел да се предотврати сходна покруса в бъдеще.
„ Веднага откакто видяхме Лейси, знаехме, че би трябвало да действаме. Трябваше да потърсим освен правораздаване за нея, само че и да създадем всичко допустимо, с цел да се уверим, че в никакъв случай повече не се случва нещо сходно на друго дете, “
споделя служител на реда Милър. Според него, случаят е значим миг за разширение на осведомеността по отношение на правата на децата и нуждата от дейна интервенция на обществото.
Аутопсията – Истината за положението на Лейси
Аутопсията, осъществена от правосъдния патолог доктор Дона Тракслер, разкрива шокиращи детайлности за физическите и душевен премеждия, които Лейси е претърпяла. При осъществяването на аутопсията, доктор Тракслер открива, че Лейси е била извънредно недохранена, тежаща едвам 44 кг, и е страдала от голям брой рани от залежаване. Някои от раните са толкоз дълбоки, че са достигали до костите, а съществуването на червеи в раните й допуска, че е била живо създание, на което се е нанасяло ужасно физическо страдалчество.
Д-р Тракслер акцентира, че съществуването на фекална маса и нишки от дивана в стомаха на Лейси е изключително шокиращо.
„ Това е доказателство за крайната безизходност, в която е била. Тя е била толкоз обезверена, че е почнала да яде личните си боклуци и материал от дивана. “
Официалната причина за гибелта е избрана като разследване от хронично недохранване, обездвижване и сепсис.
В същото това време, родителите ѝ са ходили на почивки, оставяйки Лейси сама с дни, без вода, без храна, сама да гние в личните си изпражнения.
Арест на родителите
След ужасяващото изобретение на 3 януари 2022 година, когато Лейси Флетчър е открита мъртва в ужасяващи условия, следствието неотложно стартира. Полицията и правосъдните служби незабавно осъзнават, че обстановката не е единствено покруса, а евентуално и случай на престъпно неуважение. На 4 януари 2022 година, единствено ден след откритията, Клей и Шийла Флетчър са задържани в дома си.
След като са разпитани, родителите дават разнообразни версии за положението на щерка си. Клей Флетчър твърди, че Лейси е отказвала здравна помощ и е била „ упорита “, до момента в който Шийла приказва за щерка им като за „ волева “ персона, която не е желала да се реалокира от дивана. Въпреки техните опити да трансферират виновността върху Лейси, проверяващите нямат подозрение, че родителите носят главната отговорност за нейната гибел.
По време на ареста, Клей и Шийла Флетчър са упрекнати в ликвидиране от втора степен, което е съществено обвиняване, обхващащо дейности на занемаряване, довели до гибелта на щерка им. Те са арестувани под стража, а съдът дефинира висока гаранция, която те не могат да платят. Полицията изяснява, че се смята, че родителите са били в умишлено незнание по отношение на здравословното и психологичното положение на Лейси, а също по този начин са предотвратили нужното лекуване и грижа.
Обществената реакция на ареста е бурна
Новините за нещастието и последвалия арест на родителите бързо се популяризират из медиите, предизвиквайки необятна социална реакция. Протести се провеждат пред съда, с претенции за заслужено наказване и правдивост за Лейси. Местната общественост е потресена от разкритията и от обстоятелството, че такова неуважение е могло да остане неусетно толкоз дълго.
Родителите получават многочислени негативни мнения от обществеността, а доста хора се чудят по какъв начин е било допустимо сходно държание.
„ Тези хора би трябвало да понесат следствията за дейностите си. Как е допустимо да оставят щерка си да страда в такива условия? “, разяснява един от протестиращите.
В допълнение, следствието също по този начин акцентира пропуските на обществените служби, които не са реагирали на сигнали за неуважение. Местните управляващи дават обещание да преразгледат политиките за наблюдаване на уязвими деца, с цел да се предотвратят бъдещи нещастия.
Клей и Шийла Флетчър остават в ареста, до момента в който се приготвят за правосъдния развой, който притегля вниманието на обществеността и медийните организации. Обвиненията против тях се разискват необятно и провокират съществени полемики по отношение на родителската отговорност, правата на децата и ролята на обществото в предотвратяването на сходни нещастия.
Защитата на родителите в съда
По време на правосъдния развой отбраната на Клей и Шийла Флетчър се основава на изказванието, че Лейси отказвала здравна помощ и че те не могли да я накарат да одобри лекуване. Те се пробват да основат облик на щерка си като волева и независима персона, която не е желала помощ.
Шийла Флетчър в един миг даже твърди, че Лейси може да е страдала от синдром на заключеното тяло – неврологично положение, при което пациентът остава изцяло умишлен, само че изцяло неподвижен. Въпреки тези опити за отбрана, медицинските специалисти изрично оспорват тези изказвания. Според тях Лейси не е била в положение да отхвърля помощ, а в противен случай – е била изцяло беззащитна и в потребност.
Разследващите и прокурорите акцентират, че вместо да търсят професионална помощ за щерка си, родителите й са избрали да я оставят да страда в ужасяващи условия. Обвиненията против тях са извънредно тежки и включват голям брой случаи на занемаряване и безгрижие.
Обществено мнение и реакция
Общественото мнение по отношение на случая на Лейси Флетчър е бурно. Протести и петиции за по-строги санкции против родителите са проведени в Луизиана и отвън нея. Местните поданици на Слотър, потресени от разкритията, задават въпроси по отношение на пропуските на обществените служби и общността.
„ Как е било допустимо да се случи нещо сходно, без никой да забележи? Как можем да допуснем сходно нещо в нашата общественост? “, разясняват жителите.
Общественото неодобрение е голямо, а медийните репортажи за случая стават всекидневие.
Клей и Шийла Флетчър получават 40 години затвор, от които 20 условни. Това решение провокира спомагателни диспути за справедливостта на присъдата и дали тя отразява действителността на страданието, през което е минала Лейси.
Заключение
Историята на Лейси Флетчър е мъчителен образец за трагичните последици от обществената изолираност и пренебрежението. Липсата на поддръжка от страна на родителите, в композиция с непозволеното образование у дома и пренебрегването от страна на обществото, водят до гибелта на едно почтено дете.
Този случай служи като остро увещание за значимостта на обществената отговорност и нуждата от ранно изобретение и интервенция при случаи на неуважение и корист. Лейси е била оставена да страда в тишина, и това акцентира нуждата от зоркост и съчувствие в нашето общество.
Aвтор: Стела Стратиева/kriminalnidosieta.com Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
