Историята на Лев Яковлевич Щрум е описана много леко в

Историята на Лев Яковлевич Щрум е разказана доста леко в романа „ Живот и орис “ на Василий Гросман. Единствената разлика сред книгата и живота на Лев е по-тежката същинска история. Щрум се ражда през 1890-а година и доста бързо открива любовта си към теоритичната физика. Науката го води до поста завеждащ катедрата по теоритична физика в Киевския университет. През 20-те години на предишния век, Щрум потвърждава, че частиците могат да пътуват доста по-бързо от светлината, а през 1934 година предсказва, че в света има 17 изотопа. Откритията на този академик са забравени. В идващите 2 години е разгласен за обожател на Тротски и зложелател на народа. Двете присъди му костват живота. Според разнообразни източници, Лев се е надявал да бъде убит и с това да приключат да избегне всички мъчения. Тази вяра е изгаснала доста бързо. След униженията, руската власт вади неговия принос от библиотеките и го унищожава.

Гросман е бил добър другар с физика и не можел да разреши света да го не помни. Въпреки дейното изтриване на човешката същина, той се е постарал да го остави в литературата. Години по-късно мнозина осъзнават и виждат приликата, с което бързо стартира да се възвръща и идентичността. В романа си „ Сталин “, той основава воин със същото име. Това е първата част на „ Живот и орис “. Редакторите по този начин или другояче не съумели да създадат връзката с същинския човек, само че подлагат на критика създателя за използването на евреи в литературата.

Двамата се срещат през 1929 година, до момента в който Гросман е към момента студент в химическия факултет на Московския университет. Лев дава пари на бъдещия публицист, с цел да може да отиде до Киев и да се види с приятелката си и скоро бъдеща брачна половинка. И двамата са имали съществени упоритости към природата и затова героите в романите на Василий описват историята на две момчета – гении в науката. Лев е същинско ентусиазъм и още през 1908 година съумява да се класира в 3% отделени за еврейски студенти в университетите.

Лев Щрум

Снимка: Автор: Автор не указан в источниках – Лев Яковлевич Штрум и гипотеза существования тахионов, УФН, 2012, том 182, номер 11, 1217–1222. — С. 1217., Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=7316225

Отначало учи математика в университета в Санкт Петербург, преди Първата Световна война се връща в Киев и след Болшевишката гражданска война продължава кариерата си там, където доближава най-високата допустима позиция – шеф на катедрата. В тъмните 30 години преди идната война, досието от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) демонстрира, че Лев Щрум е бил обсъждан цяло десетилетие. След залавянето му е упрекнат в контра-революционни ограничения, тероризъм, подготовка за ликвидиране на членове на политбюро и за шпионски действия в интерес на Гестапо. След всички изтезания, Лев признава, че негов другар Александър Голдман също е сходен сътрудник. На 23 октомври 1936 година е екзекутиран с още 37 украински интелектуалци – 24 от тях са професори и откриватели.

През Втората Световна война Василий ще бъде боен сътрудник и ще прекара доста време на фронта, отразявайки събитията за издания като „ Червена звезда “. Също по този начин е един от дребното хора, които са съумели да видят и отразят събитията в Треблинка – полски концентрационен лагер, където са се случили редица зверства. Самият той по-късно взе участие в основаването на по този начин наречената черна книга, където еврейския-антифашистки комитет се пробва да документира всички закононарушения по време на нациския режим. След войната се оказва, че тази книга е неразрешена от руския режим и тъкмо в този миг мнозина стартират да се съмняват в чистите планове за приятелство, тъждество и дружба.

Василий Гросман

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=4278151

След като става очевидец на зверствата и от двете страни на режима, стартира да написа разказ, в който неговия добър другар ще бъде основен воин. Неговата книга ще споделя историята на нацистката окупация и ще приключва някъде през 1942 година, когато стартират първите борби за Сталинград.

В края на 1949 година стартират и първите опити за издаването на книгата. Това е началото на борбата с идеологиите, проблемите и лудостта на народите. Проблемът бил, че до момента в който заглавието напомняло доста на „ Война и Мир “, основният воин не можел да бъде с еврейско родословие. Това по никакъв начин нямало да се хареса на партията. След редица заплашителни писма и главоболия, създателя най-сетне взема решение да затвори устите на издателите и просто да добави втори воин и съветски физик Дмитри Чепижин – преподавател и другар на Щрум. В същия интервал от време евреите не престават да бъдат гонени и преследвани – никой не е застрахован. Книгата излиза публично при започване на 1952 година, а до октомври и последната серия е разпродадена. Издателите предлагат създателя за премия „ Сталин “. Това можело да помогне от евентуални отбрани от останалите лешояди в литературата.

В средата на февруари още веднъж е във светлината на прожекторите и този път поема непосредствено ударите на публицистите. Обвиняван е, че разказва неверно историческите обстоятелства за ВСВ, пробва се да показа нацистите като естествени хора и в романа му участват прекалено много герои, които не са от изключително чисто родословие. Зятагащата се примка е можела дефинитивно да постави завършек на драмата и да заличи създателя и неговия другар, към този момент книжовен воин. Сталин умира на 5-и март и стопира осъществяването на ареста на Василий.

Един месец по-късно пада и обвиняването против лекарите, а това пък последователно разрешило на Василий да стартира да разгласява своя разказ и да прибавя ново и ново наличие, както и постепенно и несъмнено да се разделя с добавените герои. Ето за какво трите издания се разграничават доста едно от друго.

Авторът изпраща за финален път своя книга през 1959 година. Романът „ Живот и орис “ е на практика продължение на „ Само за идея “ или „ Сталин “. Историята на втория разказ стартира тъкмо там, където завършва първия. Някои имена са изменени доста, само че връзката остава. Авторът по този начин или другояче не съумява да издаде книгата си преживе. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) нахлува в квартирата на създателя и взима всичко от ръкописите, до бележките и самата пишеща машина. Според Михаил Суслов, книгата най-вероятно няма да бъде издадена пез идващите няколко хилядолетия. Лишен от своя труд, писателя се пробва да се бори с режима, само че това, което Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не знае е, че няколко копия са изпратени до негови близки другари и въпреки всичко книгата съществува и няма да остане забравена в някой долап. През 1962 година Гросман въпреки всичко се пробва да възраси против решението, без да знае, че Никита Хрушчов персонално е наредил да бъде неразрешена творбата. В своите последни дни създателят написа до водача на Съюз на съветските социалистически републики:

„ Искам да върнете свободата на моята книга. Бих желал тя да бъде обсъждана и обсъждана от редактори, а не от сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Какъв е смисълът да бъда физически свободен, когато книгата, на която съм посветил живота си е арестувана… Не се отхвърлям от нея, просто желая свободата ѝ. “

Тя се пробва да поговори с Гросман, само че той самият бяга непрекъснато от нея, страхувайки се, че ще бъде затворен за поредна свада. Елена не го преследва повече и схваща, че двамата няма по какъв начин да продължат този диалог. През 2012 година се вадят някои архивни материали на физика, а негов съвременник и сътрудник Борис Болотовски стартира да подозира неимуверната аналогия сред Лев и героя в романа на Гросман. Окончателно Симеон Лепкин (един от притежателите на истинския ръкопис) съумява да я изнесе от страната под формата на микрофилм и да я издаде в Швейцария през 80-те години. Книгата става бестселър.