Кримският полуостров и войната, превърнала се в сблъсък на империи
Историята на Кримския полуостров е извънредно богата. Той е бил част от елинската просвета, Римската империя, а през XIX век се оказва в центъра на огромен спор.
Т. нар. Кримска война се води сред Русия и коалиция, в състава на която влизат Османската империя, Франция и Англия. Историците означават, че тя е значим епизод от конкуренцията сред Великите сили за въздействие върху териториите на западащата по това време Османска империя.
The Crimean War and Modern Culture.
— Peter McCandless, Distinguished Professor Emeritus (@mccandlessp)
Желанието на Русия за реванш след претърпяното от нея проваляне пък се трансформирало в една от главните аргументи за експлоадирането на Руско-турската война от 1877 – 1878 година
Каква е повода за експлоадирането на войната?
Кримската война е един от най-мащабните военни спорове на XIX век, само че съответният мотив за нейното експлоадиране е привидно нищожен набожен спор.
В продължение на дълги години, православните християни и католиците повдигали въпроса за достъпа до светите места в Йерусалим, намиращи се на територията на Османската империя. Френският император Наполеон III решил да се възползва от обстановката и изискал от султан Абдул Меджид I да го признае за суверен на светите земи. Русия на собствен ред незабавно се намесила и оспорила френските претенции.
След като през май 1853 година Османската империя отхвърлила настояването на съветския дипломат княз Александър Меншиков за признание правата на гръцката черква върху светите места, а и за избрани привилегии на православните християни, император Николай I заповядал на съветските войски да окупират васалните на султана дунавски княжества Молдова и Влашко.
The manor house built to honour a Crimean War leader and the dispute that threatens its future
— Financial Times (@FT)
Тъй като се тормозили, че Русия ще се възползва от рецесията, в която се намирала Османската империя и ще превземе безпроблемно огромни елементи от нея, Франция и Англия решили да поддържат Абдул Меджид I и оповестили война на Николай I през март 1854 година
Отвъд рамките на Кримския полуостров
Въпреки своето име войната надалеч не обхващала само Кримския полуостров и в действителност представлявала същински световен спор.
Сражения се водели на Балканите и на територията на модерна Турция, преди съдружниците да нападат Крим през септември 1854 година
Битки имало и в Кавказкия район и Балтийско море. Освен това, през август 1854 година френските и английските войски направили несполучлива офанзива против Петропавловск, пристанищен град на съветското тихоокеанско крайбрежие, намиращ се на Камчатския полуостров.
Модерна война
Благодарение на софтуерни новости като параходите, железниците и телеграфа, Кримската война се трансформирала в първия огромен спор, в който публицисти отразявали събитията, протичащи се на бойното поле.
Един от най-известните военни репортери бил Уилям Хауърд Ръсел. Неговите публикации се радвали на голяма известност. Той не спестявал нищо и описвал в детайли неуспехите на английската войска, както и ужасяващите условия в лагерите и полевите лечебни заведения, заради което си навлякъл омразата на доста генерали.
This fascinating photograph captioned 'The Valley of the Shadow of Death' is one of the first battlefield photographs ever taken. Captured on 23rd April 1855 near Sevastopol during the Crimean War, it shows a road covered with Russian round shot, fired by Russian artillery!
— Dan Hill (@DanHillHistory)
Статиите му убедили английското държавно управление да разреши на медицински сестри като Флорънс Найтингейл да бъдат изпратени в региона на сраженията, с цел да оказват помощ на ранените. Освен това войната била отразена и от фотографи като Роджър Фентън и Джеймс Робъртсън, които създали стотици фотоси.
Обсадата на Севастопол
През септември 1854 година съюзническите войски дебаркирали в Крим и обсадили Севастопол – база на съветския черноморски флот. Те считали, че градът ще падне за няколко седмици.
Руснаците обаче нямали никакво желание да се предадат елементарно. Те потопили корабите си, с цел да блокират пристанището и употребявали екипажите и оръдията им, с цел да подсилят защитата на Севастопол. Обсадата траяла цели 11 месеца. Хиляди починали по време на яростните сражения.
Историците означават, че главната причина за продължителността на военните дейности било потреблението на дълги окопи, които двете страни в спора изкопали.
Нещо сходно щяло да се случи още веднъж няколко десетилетия по-късно – на Западния фронт по време на Първата международна война.
С рухването на Севастопол на процедура бил комплициран завършек на войната, въпреки че през идващите месеци сраженията в някои региони траяли. Руският император Александър II, който се възкачил на трона след гибелта на татко си Николай I през март 1855 година, се съгласил да стартира мирни договаряния при започване на 1856 година Това станало, откакто Австрия заплашила да се причисли към обединението против Русия. В резултат в Париж се състоял конгрес, приключил с подписването на кротичък контракт на 30 март 1856 година Най-тежката уговорка за Русия била наложената възбрана за наличието на боен флот в Черно море.
Разказите на Лев Толстой
Освен че била преломен миг в хода на Кримската война, обсадата на Севастопол също по този начин белязала началото на креативната кариера на един от най-великите съветски писатели – Лев Толстой. Той бил директен участник в боевете и един от последните, напуснали града.
Любопитна детайлност е, че Севастопол паднал на 9 септември 1855 година – денят, в който Толстой навършил 27 години. По време на яростните сражения, той написал три описа, в които описал ужасите на войната. Въпреки че съветските управляващи ги цензурирали, те се радвали на огромна известност. Толстой пък употребявал претърпяното от него по време на Кримската война като ентусиазъм за основаването на един от неговите най-големи шедьоври – „ Война и мир “.
Кримската война и продажбата на Аляска
Кримската война се трансформирала в една от главните аргументи за прословутата договорка за Аляска, подписана през 1867 година
On this day in 1867 – The Senate ratified the treaty with Russia that purchased the territory of Alaska by a vote of 37 to 2. Russia wanted to sell Alaska to the U.S. because they needed money after Crimean War, and they did not want to sell Alaska to the British.
— Jerry Wagoner
Т. нар. Кримска война се води сред Русия и коалиция, в състава на която влизат Османската империя, Франция и Англия. Историците означават, че тя е значим епизод от конкуренцията сред Великите сили за въздействие върху териториите на западащата по това време Османска империя.
The Crimean War and Modern Culture.
— Peter McCandless, Distinguished Professor Emeritus (@mccandlessp)
Желанието на Русия за реванш след претърпяното от нея проваляне пък се трансформирало в една от главните аргументи за експлоадирането на Руско-турската война от 1877 – 1878 година
Каква е повода за експлоадирането на войната?
Кримската война е един от най-мащабните военни спорове на XIX век, само че съответният мотив за нейното експлоадиране е привидно нищожен набожен спор.
В продължение на дълги години, православните християни и католиците повдигали въпроса за достъпа до светите места в Йерусалим, намиращи се на територията на Османската империя. Френският император Наполеон III решил да се възползва от обстановката и изискал от султан Абдул Меджид I да го признае за суверен на светите земи. Русия на собствен ред незабавно се намесила и оспорила френските претенции.
След като през май 1853 година Османската империя отхвърлила настояването на съветския дипломат княз Александър Меншиков за признание правата на гръцката черква върху светите места, а и за избрани привилегии на православните християни, император Николай I заповядал на съветските войски да окупират васалните на султана дунавски княжества Молдова и Влашко.
The manor house built to honour a Crimean War leader and the dispute that threatens its future
— Financial Times (@FT)
Тъй като се тормозили, че Русия ще се възползва от рецесията, в която се намирала Османската империя и ще превземе безпроблемно огромни елементи от нея, Франция и Англия решили да поддържат Абдул Меджид I и оповестили война на Николай I през март 1854 година
Отвъд рамките на Кримския полуостров
Въпреки своето име войната надалеч не обхващала само Кримския полуостров и в действителност представлявала същински световен спор.
Сражения се водели на Балканите и на територията на модерна Турция, преди съдружниците да нападат Крим през септември 1854 година
Битки имало и в Кавказкия район и Балтийско море. Освен това, през август 1854 година френските и английските войски направили несполучлива офанзива против Петропавловск, пристанищен град на съветското тихоокеанско крайбрежие, намиращ се на Камчатския полуостров.
Модерна война
Благодарение на софтуерни новости като параходите, железниците и телеграфа, Кримската война се трансформирала в първия огромен спор, в който публицисти отразявали събитията, протичащи се на бойното поле.
Един от най-известните военни репортери бил Уилям Хауърд Ръсел. Неговите публикации се радвали на голяма известност. Той не спестявал нищо и описвал в детайли неуспехите на английската войска, както и ужасяващите условия в лагерите и полевите лечебни заведения, заради което си навлякъл омразата на доста генерали.
This fascinating photograph captioned 'The Valley of the Shadow of Death' is one of the first battlefield photographs ever taken. Captured on 23rd April 1855 near Sevastopol during the Crimean War, it shows a road covered with Russian round shot, fired by Russian artillery!
— Dan Hill (@DanHillHistory)
Статиите му убедили английското държавно управление да разреши на медицински сестри като Флорънс Найтингейл да бъдат изпратени в региона на сраженията, с цел да оказват помощ на ранените. Освен това войната била отразена и от фотографи като Роджър Фентън и Джеймс Робъртсън, които създали стотици фотоси.
Обсадата на Севастопол
През септември 1854 година съюзническите войски дебаркирали в Крим и обсадили Севастопол – база на съветския черноморски флот. Те считали, че градът ще падне за няколко седмици.
Руснаците обаче нямали никакво желание да се предадат елементарно. Те потопили корабите си, с цел да блокират пристанището и употребявали екипажите и оръдията им, с цел да подсилят защитата на Севастопол. Обсадата траяла цели 11 месеца. Хиляди починали по време на яростните сражения.
Историците означават, че главната причина за продължителността на военните дейности било потреблението на дълги окопи, които двете страни в спора изкопали.
Нещо сходно щяло да се случи още веднъж няколко десетилетия по-късно – на Западния фронт по време на Първата международна война.
С рухването на Севастопол на процедура бил комплициран завършек на войната, въпреки че през идващите месеци сраженията в някои региони траяли. Руският император Александър II, който се възкачил на трона след гибелта на татко си Николай I през март 1855 година, се съгласил да стартира мирни договаряния при започване на 1856 година Това станало, откакто Австрия заплашила да се причисли към обединението против Русия. В резултат в Париж се състоял конгрес, приключил с подписването на кротичък контракт на 30 март 1856 година Най-тежката уговорка за Русия била наложената възбрана за наличието на боен флот в Черно море.
Разказите на Лев Толстой
Освен че била преломен миг в хода на Кримската война, обсадата на Севастопол също по този начин белязала началото на креативната кариера на един от най-великите съветски писатели – Лев Толстой. Той бил директен участник в боевете и един от последните, напуснали града.
Любопитна детайлност е, че Севастопол паднал на 9 септември 1855 година – денят, в който Толстой навършил 27 години. По време на яростните сражения, той написал три описа, в които описал ужасите на войната. Въпреки че съветските управляващи ги цензурирали, те се радвали на огромна известност. Толстой пък употребявал претърпяното от него по време на Кримската война като ентусиазъм за основаването на един от неговите най-големи шедьоври – „ Война и мир “.
Кримската война и продажбата на Аляска
Кримската война се трансформирала в една от главните аргументи за прословутата договорка за Аляска, подписана през 1867 година
On this day in 1867 – The Senate ratified the treaty with Russia that purchased the territory of Alaska by a vote of 37 to 2. Russia wanted to sell Alaska to the U.S. because they needed money after Crimean War, and they did not want to sell Alaska to the British.
— Jerry Wagoner
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ