Завладяващата история на военния камуфлаж
Историята на камуфлажа - една непрекъсната еволюция, досетливост и ексцентрично мислене в продължение на хилядолетия...
Емил Василев 10:46 | 20.08.2024 0 СподелиНай-четени
НаукаЕмил Василев - 14:11 | 19.08.2024Археолози откриха мистериозни „ секрети порти “ в Хеопсовата пирамида в Епигет, които пазят антични секрети
ХардуерДаниел Десподов - 19:21 | 18.08.2024Космическа технология понижава потреблението на сила от климатиците с 50%
АвтомобилиДаниел Десподов - 16:05 | 16.08.2024Представиха новия 2,0-литров мотор на Toyota, който може да доближи 600 конски сили
Емил Василевhttps://www.kaldata.com/Природата от дълго време е схванала, че сливането с околната среда е превъзходен метод да се усилят възможностите за оцеляване на едно създание. С появяването на военните дейности нашият тип също бързо е схванал тази концепция.
Идеята за потреблението на цветове, шарки, елементи от растения или елементи от околната среда, с цел да се „ скриеш “ е остаряла като времето и се назовава камуфлаж. Не можем да бъдем сигурни по кое време на първите хора им е хрумнала тази концепция, само че правилата ѝ към момента важат в огромна степен в днешния високотехнологичен свят. Но от кое място е почнало всичко това и по какъв начин се е трансформирало с течение на времето? Нека разгледаме въпроса.
Камуфлаж: от лова до войната
Макар и да се спори, първото потребление на камуфлажа от хората евентуално е било за лов. Подобно на днешните камуфлажни костюми, античните ловци евентуално са покривали откритата си кожа с локални материали или са употребявали растителност или скотски кожи, с цел да объркат плячката си и да я изненадат в засада.
Тази процедура е необятно публикувана и през днешния ден при доста отдалечени племена по света и евентуално не се е трансформирала от хилядолетия. Въпреки това е доста по-трудно да се откри първата профилирана приложимост на камуфлажа във войната. Един от най-ранните документирани образци (макар и оспорван от историците) е от IV век. Вегеций (късен римски генерал) написа роман за „ венецианското синьо “ – синьо-зелен пигмент, употребен за маскиране на римски военни кораби.
Той изяснява, че платната и такелажът на римските разследващи кораби постоянно са били боядисвани с този синьо-зелен пигмент, с цел да се скрие корабът в морето. В междинния интервал сред древността и съвремието другите армии евентуално са употребявали някаква форма на камуфлажна тактичност от вида на ловците и събирачите за своите разузнавачи в историята. Необходимо е обаче да има повече документирани доказателства за това.
Какъвто и да е казусът, естеството на борбите преди пушечния прахуляк с обединения от войски, които се сблъскват за превъзходство прави потребността от различаване на единиците (т.е. установяване на другар от враг) по-важна от скриването от врага.
Войната: майката на всички изобретения
Както го разбираме през днешния ден, първото публично потребление на камуфлаж в същинския смисъл на думата се случва през XIX век. Развитието на огнестрелните оръжия и артилерията с огромен обхват на деяние прави прикриването все по-важно на бойното поле.
Сред най-хубавите образци от това време са английските стрелкови полкове от Наполеоновия интервал, които одобряват известните си зелени униформи. Португалската лека пехота от този интервал, наречена „ Какадорес “ също е известна с кафявите си куртки, с които се прикрива по време на войната на полуострова.
Към средата на XIX век английската пехота също стартира да се отхвърля от фамозните си червени куртки и ги заменя с по-небрежни цветове, изключително тук-там като Индия и по време на Бурските войни в края на XIX век. Това в последна сметка води до основаването на първите униформи в цвят каки. Между другото думата „ каки “ на урду значи „ прашен “ или „ с цвят на почва “.
По това време шотландските ловци създават костюми, които стават известни като „ gillie “, както ги познаваме през днешния ден. Това разбиране, произлизащо от чешката дума „ gille “ (означаващ прислужник или момче) е приспособена от английските снайперисти по време на Първата международна война. Тази техника продължава да е от решаващо значение за доста модерни екипи за снайперистки и специфични интервенции.
Но по време на двете огромни международни войни през XX век нещата се развиват на по-висока скорост. По време на Първата международна война французите ни дават термина камуфлаж. Френската войска е измежду първите, които осъзнават смисъла на камуфлажа.
През 1915 година те основават първото в света профилирано поделение за камуфлаж – „ Камуфльорите “. Между другото, точно оттова идва и терминът. Това поделение се състои от художници, скулптори и живописци, които основават модели и техники, с цел да оказват помощ на бойците, оборудването и транспортните средства да се слеят със заобикалящата ги среда.
Focke-Wulf Fw 190D-9 с лек камуфлаж Модерните проблеми изискват съвременни решения
Скоро и други огромни сили възприемат същия принцип, като най-яркият образец за това евентуално е фамозният „ заслепяващ “ камуфлаж, употребен на военните кораби от този интервал. След това вариациите на тематиката стават нормални, като кулминационната точка им са многочислените модели камуфлаж, употребявани върху военните машини по време на Втората международна война.
След Втората международна война изкуството на камуфлажа продължава да се развива доста, изключително по време на Студената война.
Развитието на инфрачервените и радарните технологии изисква камуфлажът да се приспособява към новите способи за засичане и разкриване. Съветският съюз и Съединените щати направиха обилни вложения в проучвания за основаване на материали и модели, които да сведат до най-малко видимостта на тези нови датчици. Например през 70-те години на предишния век американската войска вкарва камуфлажния модел M81 „ woodland “.
Този емблематичен десен беше необятно употребен по време на Виетнамската война и по-късно. Той е планиран по този начин, че да бъде ефикасен в разнообразни среди – от европейските гори до джунглите на Югоизточна Азия и остава общоприет за американските сили до края на 2000-те години.
По време на Студената война военните създават „ градски камуфлаж “, с цел да се приготвят за евентуални военни дейности в градовете – този тип камуфлаж употребява сиво и синьо, с цел да се слее с градската среда. С разширението на военните дейности в разнообразни терени обаче се появи нужда от по-адаптивни и универсални камуфлажни модели.
USS West Mahomet в заслепяващ камуфлаж В началото на XXI век бяха въведени цифрови камуфлажни модели, които доста усъвършенстваха технологията за камуфлаж. Канадските военни бяха едни от първите, които възприеха цифровите модели, като в края на 90-те години на предишния век вкараха CADPAT (Canadian Disruptive Pattern).
Тези шаблони използваха пикселизирани дизайни за основаване на по-ефективен камуфлаж посредством подражаване на естествения „ звук “ в разнообразни среди. През 2004 година американската войска приема универсалния камуфлажен модел (UCP), като задачата е той да бъде подобаващ за разнообразни терени.
Бъдещето на камуфлажа
Въпреки това UCP беше подложен на критика за това, че е неефикасен в избрани среди. Това докара до основаването на по-специализирани шаблони като MultiCam, които оферират усъвършенствано прикриване в разнообразни терени. Днес науката за камуфлажа навлиза в нова епоха, задвижвана от напредъка в материалознанието и изкуствения разсъдък. Изследователите създават „ адаптивни “ камуфлажни материали, които имитират заобикалящата среда и могат да трансформират цвета и шарката си в действително време.
Тези материали, постоянно въодушевени от кожата на животни като октоподи и хамелеони, употребяват електрохромни или термохромни технологии за реализиране на този резултат.
ИИ става все по-голям при създаването на камуфлаж
Алгоритмите за машинно образование могат да проучват данните за околната среда, с цел да разработят усъвършенствани камуфлажни модели за характерни терени и условия. ИИ също по този начин основава „ интелигентни “ камуфлажни системи, които могат да реагират на промени в околната среда, като да вземем за пример условия на осветяване или придвижване, осигурявайки на бойците динамично прикритие.
Друга обещаваща област е региона на метаматериалите, които съставляват конструирани материали, способни да огъват светлината и други електромагнитни талази. Тези материали могат да се употребяват за основаване на „ невидими наметала “, които разрешават дейно скриване на обекти от човешките очи и датчици.
Историята на военния камуфлаж е приказка за непрекъснати нововъведения, принудени от нуждата да се приспособяват към непрекъснато разрастващите се закани и технологии.
Тъй като науката за материалите и изкуственият разсъдък не престават да се развиват, бъдещето на камуфлажа дава обещание още по-високи равнища на прикриване и илюзия. Това ще подсигурява, че както индивидът, по този начин и машината ще могат да се скрият от погледа, което остава основен аспект на военната тактика.
