Историята на Голямата синя дупка в Карибите се разкрива от

Историята на Голямата синя дупка в Карибите се разкрива от 30-метрово седиментно ядро, взето от дълбините на морската дупка. Хронизирайки 5700 години естествена история, извадката демонстрира, че ураганите стават все по-често срещани в тази част на югозападните Карибите и може да ни чака бурно бъдеще, предаде lifestyle.bg.

Голямата синя дупка се намира в атола Lighthouse Reef в Карибско море на към 80 километра от крайбрежията на Белиз. Сред плитките тюркоазени води на атола голям кръговиден отвор ненадейно се спуска на дълбочина от 124 метра, изглеждайки като голяма тъмносиня дупка от небето.

Тази морска дупка се е образувала по време на голям брой интервали на замръзване, когато морските равнища са били доста по-ниски от днешните. През тези времена регионът е бил над морското ниво, което е разрешило образуването на варовикова пещерна система. Когато ледниковите интервали завършват и морското ниво се повишва, тези пещери са потопени и в последна сметка се срутват, създавайки огромната, кръгла морска дупка, която виждаме през днешния ден.

Дъното на тази потопена яма последователно събира утайки през последните 20 000 години, като всеки пласт служи като списък за рискови метеорологични събития в района.

През лятото на 2022 година учени, ръководени от университета " Гьоте " във Франкфурт, пътуват до Белиз и съумяват да се снабдят с 30-метрова седиментна проба от Голямата синя дупка благодарение на сондажна платформа, която е изпратена през морето до мястото.

Чрез проучване на другите пластове откривателите получават визия за античните климатични и метеорологични условия през последните хилядолетия. Една съответна характерност, която търсят, са обособени пластове от седиментни събития (наречени темпестити), които са породени от бурни талази, транспортиращи груби частици от източния борд на рифа на атола в морската дупка. Ако те се появят в пласт, това е сигурен знак, че огромна стихия е раздрусала района. Използвайки тези маркировки, екипът съумява да разпознава общо 574 стихии през последните 5700 години.

Ядрата на седиментите също демонстрират, че честотата на тропическите стихии и урагани в югозападната част на Карибите последователно се е нараснала през последните шест хилядолетия. В тази част на света всеки век има приблизително от четири до 16 тропически стихии и урагани, само че през последните 20 години към този момент е имало девет стихии, което допуска, че през този век ще има доста повече стихии от нормално.

" Нашите резултати допускат, че към 45 тропически стихии и урагани могат да преминат над този район единствено през нашия век. Това надалеч ще надвиши естествената колебливост от последните хилядолетия ", разкрива професор Еберхард Гишлер, началник на изследователската група по биоседиментология към университета " Гьоте " във Франкфурт.

Ключов фактор е придвижването на юг на главен метеорологичен пояс - Интертропическата конвергентна зона, която оказва помощ да се дефинира къде се образуват бурите и къде отиват. В същото време покачващите се температури на морето подхранват по-интензивни стихии.

Но това не е просто натурален цикъл. Авторите на проучването акцентират, че внезапното увеличение на интензивността на бурите сочи непосредствено към изменението на климата, провокирано от индивида, като стоплянето, което стартира в индустриалната ера, основава идеални условия за по-чести и мощни урагани, написа Science Advances.