Музикални хроники: През 70-те беше златният глас на рока, 80-те му се губят, през 90-те стигна дъното, но намери сили да се изправи
Историята на Глен Хюз е същинска класика измежду рок досиетата и доказателство, че английският артист и басист е едно от най-големите имена от златните години на жанра.
Той преодолява сериозна наркозависимост, с цел да възроди кариерата си след интервала в Deep Purple и към момента има глас за милиони, въпреки че тази година ще навърши 70.
Хюз е видял и най-хубавото, и най-лошото в рока. Изживял е страстите да свири и пее пред шестцифрена аудитория, минал е през планините от кокаин, напредването с частни самолети, привилегиите и блясъка на славата.
Бил е и на дъното.
„ Да си рок звезда не е всичко, което си мислите “, споделя той. „ Остаряваш, помъдряваш и ставаш все по-смирен пред постигнатото “.
Смиряването за него стартира една заран през 1991 година Влачейки се до банята, той поглежда в огледалото и вижда изцяло непознато лице, вперило се в него.
„ Видях облика на човек, който не бях аз. Естествено, че бях параноичен и по този начин нататък, само че видях някой, който несъмнено не познавах. Смятам, че беше някакъв тип предизвестие “.
Часове по-късно той претърпява съвсем съдбовен инфаркт. Възприема го като сигнална лампа и от този момент въобще не се приближава до опиати и алкохол. Но по какъв начин изобщо стига до това дъно, с цел да се изкачи след това още веднъж до върха?
Изключително надарен и прогресивен, Глен Хюз се развива бързо и на 20 към този момент е водещ вокалист и басист на набиращата скорост рокендрол група Trapeze. В началото през 1969 година аудиторията на бандата са няколкото гости в кварталната механа, само че за три години музикантите стартират да пълнят арени за по 10 хиляди души.
Неизбежно, Глен Хюз печели вниманието на някои от огромните имена в сектора. А по едно съвпадане, през 1973 година Deep Purple, една от най-актуалните групи на планетата, си търси нови членове – защото фронтменът Иън Гилън и басистът Роджър Глоувър напущат около конфликтната обстановка с китариста Ричи Блекмор.
Да се намерят заместници на такива фигури е тежка задача, само че останалите от Purple се насочват точно към блестящия Глен Хюз.
Членовете на именитата група стартират един по един да изникват на концертите на Trapeze, само че лишава много на Хюз, с цел да разбере за какво. „ Нямах концепция, че тези хора ме ухажват “, спомня си той.
“Мислех си „ О, очевидно в действителност доста харесват групата ”… и ненадейно те ме канят да се причисля към тях. Отвърнах им „ Моля? “ Беше някак нереално. Но доста бързо си стана напълно действително “.
Заради опита си с Trapeze, Глен се оказва много квалифициран, за разлика от другото ново лице в Purple – един изцяло незнаен тогава артист на име Дейвид Ковърдейл. Хюз поема функционалностите на басист, а водещите вокали се разделят сред него и Ковърдейл за един къс, само че цялостен със събития интервал в историята на групата.
Deep Purple обикалят по изцяло разпродадени турнета и записват няколко албума, като изключително Burn остава в историята като един от най-обичаните в дискографията на групата.
Но проблемите, довели до напускането на Гилън и Глоувър, се появяват още веднъж. През 1975-а Блекмор напуща и е сменен от Томи Болин, който също като Хюз не може да устои на опиатите. Напрежението в групата става отвратително и след един концерт в Ливърпул през март 1976-а Deep Purple се разпадат.
“Това, което умъртви бандата, бяха сексът, опиатите и рокендрола ”, гласи изчерпателната версия на Глен Хюз. „ Имаше замяна на дами, имаше опиати, имаше неистини и измами. Имаше лудуване от всевъзможен вид. Когато такива неща се случват, няма по какъв начин групата да оцелее “.
Макар че 8 години по-късно Purple се възражда, това се случва без присъединяване на Хюз, който към този момент развива соловата си кариера и продължава да затъва в наркотична взаимозависимост. Следва къс интервал за него като артист на Black Sabbath в средата на 80-те, само че той признава, че не е бил точният човек за там.
А в действителност цялото десетилетие малко или доста му се губи.
Едва инфарктът през 1991 година го кара да премисли метода си на живот. Парадоксално, само че в някакъв смисъл точно този инфаркт го резервира жив, кара го да огледа на живота по-философски и разпалва с нова мощ любовта му към музиката.
За разлика от Глен Хюз, много други рок митове от същото потомство по този начин и не минават през тази смяна и не се осъзнават. „ Трудно е. Загубих доста другари, 20 индивида в последните години, които умряха поради опиатите. Опитвах да ги вразумя, да вземем за пример моя добър другар Леми [от Motorhead], само че бяха толкоз затънали. Просто си отидоха “.
„ Това ми е участта, да отивам на погребения едно след друго “, признава Глен. Но той се обръща към огромната си обич, музиката, с цел да открие в нея смисъл и избавление. В последните години Хюз оглавява супергрупата The Dead Daisies, която издаде нов албум при започване на тази година.
„ Карам го ден за ден. Знам какво е предназначението ми в живота и това е дарът на музиката, на моя глас. Целта ми е да го разпределям назад на останалите. Така че съм един от щастливците “.
