Пътешествията на Гертруд Бел във времена само за мъже
Историята на Гертруд Бел е една от най-вълнуващите за дамите пътешественички през XIX и XX век. Тя е персона, изпреварила времето си, образец за авантюристичен дух в свят, в който всички привилегии са налични за мъжете. Бел учи нова история в Оксфорд в ера, когато за дамите това е било невероятно. Дипломира се с отличие и демонстрира жив интерес към политиката. Тя е разпален странник и откривател, пътуванията ѝ я водят в Персия, Сирия, Ирак и по-надалеч. Бел разказва пътуванията си в книги, писма и дневници.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безвъзмездна доставка тук.
" Кралицата на пустинята " от Гертруд Бел е пътепис за първите откривателски пътешествия в Близкия изток и раждането на страните Ирак и Йордания. Историята не Гертруд Бел е обвързвана с първите дами пътешественички. Издадена е от " Вакон ", ето и фрагмент от нея:
© Издателство
Преди стотици години, когато персийската раса е произлязла от незнайната Бактрия* и мрачните хиркански** смесени гори, минавайки през Каспийските врати, те попадат в плодородна земя, която се намира в североизточната част на страната, след това наречена Мидия***. Там, в края на региона, позната като Хорасан, те основават град, който с течение на вековете събира великолепие, благосъстояния и власт. Тъй като очертанията му излизат отвън рамките на цивилизования свят, гърците го назовават Рага. Ключово за Хиркания и Партското царство, географското местонахождение на мидийския град му придава огромно значение. Евреите го познават добре: в Рага е живял оня Гаваил, на който в дните на пленничеството набожният Товит поверява 10 гения сребро, с цел да го пази****. Там е пътувал Тобиас, когато го срещнал архангел Рафаел и го научил на лечебните свойства на рибите. Авторът на Книгата Иудит споделя, че там царувал Фраорт Мидийски, който Навуходоносор пронизва с копието си, надделява изцяло в стълкновение и превзема и опустошава градовете му.
Рага, " Старият по дни " *****, минава през доста съдбовни превратности през дългия си живот. Под крепостните му стени бяга последният Дарий, когато го преследва армията на Александър Велики; скрива се в град Арбела, над обширните равнини на Хорасан, и бяга в планините към Каспийско море, с цел да откри злочестата си орис в ръцете на жестокия бактрийски сатрап Бес. Вероятно в Рага великодушният Александър скърби за преждевременната гибел на великия си съперник, от дворците там запраща отмъщението си против Бес и гледа по какъв начин влачат за екзекуция пленения сатрап. Градът е разрушаван два пъти, от земетресение и от нашествия от Партското царство, и два пъти се въздига отначало с нови имена. Накрая, през ХІІ век, един зложелател, по-опустошителен от партските орди и по-отмъстителен от земетресение, опустошава приятния Хорасан и трансформира плодородната област в дива пустота, каквато е до ден сегашен. Татарите от най-отдалечените краища на земята не оставят камък върху камък в Рага и великият мидийски град изчезва от човешката история. Няколко благи на североизток изниква Техеран, който ще стане столица на модерна Персия, за която славните обичаи на предишното са забравени, както якостта на градските стени на Фраорт. " Лъвът и Гущерът пазят дворовете, където Джамшид се славеше и надълбоко гуляеше " , само че основите на Рага, майката на персийските градове, може да бъдат проследени единствено по догадки.
*****Цитат от Книга на Даниил, 7:9. - Б. прочие
Омар Хайям (1048-1131) - персийски стихотворец, мъдрец, енциклопедист, математик, доктор и астроном - Б. прочие
Една заран яздихме към града и цитаделата на мъртвите, минавайки през пусти и усамотени места. Беше толкоз рано, че слънцето към момента не се беше издигнало над планинската верига на изток. Излязохме от спящия Техеран, потеглихме по безлюдната пътека, която опасва градските стени. Вляво от нас се простираше пустинята, обгърната в транспарантна мъгла, последователно издигаща се нагоре към безплодните подножия, по които се вие пътят за Машхад. Преди да изминем огромно разстояние, с неочакван искра, слънцето изскочи над заснежените върхове, и в равнината бързо настъпи ден - ослепителен и блестящ, разкриващ не богатото обилие на зърнените ниви и пасищата към Рага, а прахуляк, камъни, пустинни шубраци и голите, застрашителни планини, набраздени от безчет зими.
За нас, наред със стремглавото бягство на Дарий и триумфа на завоевателя, разгръщащи се пред очите ни, неравната земя към мястото на античната цитадела се оформи в порутена кула и цитадела, хлътнали в полузасипан трап. Там, където си представяхме, че са били крепостните стени, открихме непокътната сграда, и се зарадвахме при мисълта, че е прекомерно евентуално очите на Александър Велики да са се спирали върху тази равна тухлена зидария. Времето беше издълбало дупки в бойниците, само че пустинята към момента не беше открила цялостно владичество над тях. В подножието на крепостната стена попаднахме на езерце в сянката на чинар. Около такива езерца се събират болните хора от Бетсаида и чакат водите да се раздвижат, само че в Рага царува самотност и " мечтаният ангел към този момент не идва ".
На изток от пустинята се издигат две успоредни редици възвишения, които я разделят от по-широкото пространство пустиня, което се простира на юг до Исфахан. Между хълмовете има камениста котловина, по която тръгнахме и която ни води в сърцето на пустошта и края на всичко. На половината разстояние нагоре по хълма се извисява кула, чиято варосана стена е ориентир за цялoто население в близост. Кулата на мълчанието се вижда чак от далечните върхове на планините насреща. Подигравателният проблясък припомня на живите за суетата на нетърпеливите им дни, тъй като кулата е първият стадий на изтощителното странствуване на мъртвите. Оставят труповете тук, с цел да изхвърлят мантията на плътта, преди костите им да намерят покой в земята, без да се опасяват, че ще замърсят свещените стихии, преди душите им, минавайки през седемте врати на планетите, да стигнат до свещения огън на слънцето.
Кулата няма покрив. Вътре, на десет-дванайсет фута под горната повърхнина на стената, има варовиков подиум, върху който са положени мъртвите тела, до момента в който ги обхванат слънцето и хищниците. Мрачната кула беше празна. Религията на зороастризма е изчезнала от тази Мидия, в която в миналото е царувала, и в този момент малко на брой и смирени са богомолците, които насочат молебствия към Ормузд под намерено небе, и чиито тела се придвижват по каменистата котловина и се поставят в Кулата на мълчанието.
Слязохме от конете и седнахме на ската на хълма. Равнината се простираше под нас като монотонен океан, който се е надиплил нагоре от двете страни и е застинал там от цяла безкрайност. Виждахме по какъв начин основата на планината се е вкопчила компактно във вълните от пясък и блестящите ѝ върхове, извисяващи се в безоблачното небе, като че ли пред нас се беше разкрил самият скелет на голата земя и структурата ѝ.
Все още под въздействие на тишината на един липсващ свят, ние отидохме към горния завършек на долината, само че пред равнината се втурна да ни посрещне тамошният живот. Сред камъните като пазач се извисяваше дива ружа. Жълтите ѝ цветове се бяха разпрострели като знаме, а пъпките на вдигнатите като копия филизи бяха набъбнали и кремави, подготвени да разцъфнат. През нощта беше валял дъжд и пустинята се беше съживила. Тръните бяха обсипани с пурпурни цветчета. Слънцето напичаше прелестно раменете ни и палав ветрец разнасяше на вълни към нас влажния, блудкав аромат на съживяващата се земя. Конете ни подушиха въздуха, инфектирани от момента, дръпнаха юздите и хукнаха по омекналата от дъжда земя. Ние също излязохме от тишината и си спомнихме, че сме живи. Животът ни сграбчи и ни въодушеви с лудешко възприятие на забавление. Свистящият вятър и мократа земя викаха: " Живот! Живот! ", до момента в който яздехме. Живот! Живот! Щедър, несметен и превъзходен! Старостта беше надалеч от нас. И гибелта също. Бяхме я оставили положена в безплодните планини, с призрачни градове и антични поверия да ѝ вършат компания. За нас бяха необятната низина, необятният свят, хубостта и свежестта на утрото, младостта и насладата от живота!
*Бакрия - историческа област, обхващаща територия от днешните Таджикистан, Узбекистан и Афганистан; една от най-старите цивилизации в Азия. Бактрия е обвързвана с една от актуалните хипотези за произхода на прабългарите. - Б. прочие
** Хиркания - гръцкото име на региона по югоизточния бряг на Каспийско море, граничеща на запад с Мидия, а на изток - с Бакрия. Част от територията на Персия. - Б. р.
***Мидия - антична страна на територията на сегашен западен Иран. - Б. прочие
****Книга на Товита, Стар завет. - Б. пр.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безвъзмездна доставка тук.
" Кралицата на пустинята " от Гертруд Бел е пътепис за първите откривателски пътешествия в Близкия изток и раждането на страните Ирак и Йордания. Историята не Гертруд Бел е обвързвана с първите дами пътешественички. Издадена е от " Вакон ", ето и фрагмент от нея:
© Издателство
Преди стотици години, когато персийската раса е произлязла от незнайната Бактрия* и мрачните хиркански** смесени гори, минавайки през Каспийските врати, те попадат в плодородна земя, която се намира в североизточната част на страната, след това наречена Мидия***. Там, в края на региона, позната като Хорасан, те основават град, който с течение на вековете събира великолепие, благосъстояния и власт. Тъй като очертанията му излизат отвън рамките на цивилизования свят, гърците го назовават Рага. Ключово за Хиркания и Партското царство, географското местонахождение на мидийския град му придава огромно значение. Евреите го познават добре: в Рага е живял оня Гаваил, на който в дните на пленничеството набожният Товит поверява 10 гения сребро, с цел да го пази****. Там е пътувал Тобиас, когато го срещнал архангел Рафаел и го научил на лечебните свойства на рибите. Авторът на Книгата Иудит споделя, че там царувал Фраорт Мидийски, който Навуходоносор пронизва с копието си, надделява изцяло в стълкновение и превзема и опустошава градовете му.
Рага, " Старият по дни " *****, минава през доста съдбовни превратности през дългия си живот. Под крепостните му стени бяга последният Дарий, когато го преследва армията на Александър Велики; скрива се в град Арбела, над обширните равнини на Хорасан, и бяга в планините към Каспийско море, с цел да откри злочестата си орис в ръцете на жестокия бактрийски сатрап Бес. Вероятно в Рага великодушният Александър скърби за преждевременната гибел на великия си съперник, от дворците там запраща отмъщението си против Бес и гледа по какъв начин влачат за екзекуция пленения сатрап. Градът е разрушаван два пъти, от земетресение и от нашествия от Партското царство, и два пъти се въздига отначало с нови имена. Накрая, през ХІІ век, един зложелател, по-опустошителен от партските орди и по-отмъстителен от земетресение, опустошава приятния Хорасан и трансформира плодородната област в дива пустота, каквато е до ден сегашен. Татарите от най-отдалечените краища на земята не оставят камък върху камък в Рага и великият мидийски град изчезва от човешката история. Няколко благи на североизток изниква Техеран, който ще стане столица на модерна Персия, за която славните обичаи на предишното са забравени, както якостта на градските стени на Фраорт. " Лъвът и Гущерът пазят дворовете, където Джамшид се славеше и надълбоко гуляеше " , само че основите на Рага, майката на персийските градове, може да бъдат проследени единствено по догадки.
*****Цитат от Книга на Даниил, 7:9. - Б. прочие
Омар Хайям (1048-1131) - персийски стихотворец, мъдрец, енциклопедист, математик, доктор и астроном - Б. прочие
Една заран яздихме към града и цитаделата на мъртвите, минавайки през пусти и усамотени места. Беше толкоз рано, че слънцето към момента не се беше издигнало над планинската верига на изток. Излязохме от спящия Техеран, потеглихме по безлюдната пътека, която опасва градските стени. Вляво от нас се простираше пустинята, обгърната в транспарантна мъгла, последователно издигаща се нагоре към безплодните подножия, по които се вие пътят за Машхад. Преди да изминем огромно разстояние, с неочакван искра, слънцето изскочи над заснежените върхове, и в равнината бързо настъпи ден - ослепителен и блестящ, разкриващ не богатото обилие на зърнените ниви и пасищата към Рага, а прахуляк, камъни, пустинни шубраци и голите, застрашителни планини, набраздени от безчет зими.
За нас, наред със стремглавото бягство на Дарий и триумфа на завоевателя, разгръщащи се пред очите ни, неравната земя към мястото на античната цитадела се оформи в порутена кула и цитадела, хлътнали в полузасипан трап. Там, където си представяхме, че са били крепостните стени, открихме непокътната сграда, и се зарадвахме при мисълта, че е прекомерно евентуално очите на Александър Велики да са се спирали върху тази равна тухлена зидария. Времето беше издълбало дупки в бойниците, само че пустинята към момента не беше открила цялостно владичество над тях. В подножието на крепостната стена попаднахме на езерце в сянката на чинар. Около такива езерца се събират болните хора от Бетсаида и чакат водите да се раздвижат, само че в Рага царува самотност и " мечтаният ангел към този момент не идва ".
На изток от пустинята се издигат две успоредни редици възвишения, които я разделят от по-широкото пространство пустиня, което се простира на юг до Исфахан. Между хълмовете има камениста котловина, по която тръгнахме и която ни води в сърцето на пустошта и края на всичко. На половината разстояние нагоре по хълма се извисява кула, чиято варосана стена е ориентир за цялoто население в близост. Кулата на мълчанието се вижда чак от далечните върхове на планините насреща. Подигравателният проблясък припомня на живите за суетата на нетърпеливите им дни, тъй като кулата е първият стадий на изтощителното странствуване на мъртвите. Оставят труповете тук, с цел да изхвърлят мантията на плътта, преди костите им да намерят покой в земята, без да се опасяват, че ще замърсят свещените стихии, преди душите им, минавайки през седемте врати на планетите, да стигнат до свещения огън на слънцето.
Кулата няма покрив. Вътре, на десет-дванайсет фута под горната повърхнина на стената, има варовиков подиум, върху който са положени мъртвите тела, до момента в който ги обхванат слънцето и хищниците. Мрачната кула беше празна. Религията на зороастризма е изчезнала от тази Мидия, в която в миналото е царувала, и в този момент малко на брой и смирени са богомолците, които насочат молебствия към Ормузд под намерено небе, и чиито тела се придвижват по каменистата котловина и се поставят в Кулата на мълчанието.
Слязохме от конете и седнахме на ската на хълма. Равнината се простираше под нас като монотонен океан, който се е надиплил нагоре от двете страни и е застинал там от цяла безкрайност. Виждахме по какъв начин основата на планината се е вкопчила компактно във вълните от пясък и блестящите ѝ върхове, извисяващи се в безоблачното небе, като че ли пред нас се беше разкрил самият скелет на голата земя и структурата ѝ.
Все още под въздействие на тишината на един липсващ свят, ние отидохме към горния завършек на долината, само че пред равнината се втурна да ни посрещне тамошният живот. Сред камъните като пазач се извисяваше дива ружа. Жълтите ѝ цветове се бяха разпрострели като знаме, а пъпките на вдигнатите като копия филизи бяха набъбнали и кремави, подготвени да разцъфнат. През нощта беше валял дъжд и пустинята се беше съживила. Тръните бяха обсипани с пурпурни цветчета. Слънцето напичаше прелестно раменете ни и палав ветрец разнасяше на вълни към нас влажния, блудкав аромат на съживяващата се земя. Конете ни подушиха въздуха, инфектирани от момента, дръпнаха юздите и хукнаха по омекналата от дъжда земя. Ние също излязохме от тишината и си спомнихме, че сме живи. Животът ни сграбчи и ни въодушеви с лудешко възприятие на забавление. Свистящият вятър и мократа земя викаха: " Живот! Живот! ", до момента в който яздехме. Живот! Живот! Щедър, несметен и превъзходен! Старостта беше надалеч от нас. И гибелта също. Бяхме я оставили положена в безплодните планини, с призрачни градове и антични поверия да ѝ вършат компания. За нас бяха необятната низина, необятният свят, хубостта и свежестта на утрото, младостта и насладата от живота!
*Бакрия - историческа област, обхващаща територия от днешните Таджикистан, Узбекистан и Афганистан; една от най-старите цивилизации в Азия. Бактрия е обвързвана с една от актуалните хипотези за произхода на прабългарите. - Б. прочие
** Хиркания - гръцкото име на региона по югоизточния бряг на Каспийско море, граничеща на запад с Мидия, а на изток - с Бакрия. Част от територията на Персия. - Б. р.
***Мидия - антична страна на територията на сегашен западен Иран. - Б. прочие
****Книга на Товита, Стар завет. - Б. пр.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ