Най-дългата война в историята на Европа
Историята на Европа изобилства от военни спорове. Един от тях обаче се откроява от останалите със своята настървеност и дълготрайност. Става въпрос за Тридесетгодишната война, обхванала интервала от 1618 до 1648 година
Историците и до през днешния ден спорят по въпроса за точния брой на жертвите. Според разнообразни оценки Германия губи към една пета от популацията си, а някои градове и села са изцяло унищожени.
What happened in the Thirty Years War? The Economist explains
— The Economist (@TheEconomist)
Експертите акцентират, че други продължителни спорове – като Стогодишната война да вземем за пример включват и дълги интервали на мир. Не подобен е казусът с Тридесетгодишната война, по време на която конфликтите сред враждуващите армии въобще не стихнали и обхванали по-голямата част от Стария континент.
Пражката дефенестрация
Тридесетгодишната война се състои от серия конфликти, почнали от владенията на авторитетната династия на Хабсбургите. Тя е последната от дългата поредност религиозни спорове, избухнали след появяването на протестантството при започване на XVI в. Повратен миг настъпил през 1555 година, когато императорът на Свещената Римска империя Карл V подписал Аугсбургския кротичък контракт. Това довело до близо половинвековно преустановяване на конфликтите сред немските лутерани и католици.
Примирието обаче не довело до изглаждането на острите религиозни несъгласия. По това време в Германия се появил и калвинизмът – протестантско обучение, учредено в Швейцария. Тук би трябвало да се означи, че в края на XVI и началото на XVII в. Свещената Римска империя се състояла от над 200 разнообразни страни и наследствени владения, подвластни от централната власт. Най-голямо въздействие имали Хабсбургите, които направлявали Ерцхерцогство Австрия, Кралство Чехия (Бохемия), земи по горното течение на река Рейн, както и Унгария. Останалите страни в империята се стремели да утвърдят своята самостоятелност и появяването на протестантството се оказало добра опция за постигането на тази цел. Постепенно съвсем цяла Европа се оказала разграничена на два лагера – католически и протестантски. Много от старите спорове пък почнали да се интерпретират като религиозни.
The Thirty Years War (1618-1648) wasnt a conflict as much as a vortex that sucked every major European power into it only to spit them out battered and bruised a few years later.
Read more
— History Guild (@HistoryGuild)
През 1617 година Фердинанд II Австрийски бил разгласен за крал на Бохемия (две години по-късно той станал и държател на Свещената Римска империя). Представител на Хабсбургите и йезуитски ученик, той бил ревнив католик, което го правело извънредно неизвестен измежду чешките протестанти. Скоро след коронацията си, Фердинанд II забранил построяването на две протестантски църкви. В резултат негови представители били хванати в Прага и хвърлени през един от прозорците на локалния палат. Те оживели, като някои източници настояват, че ангели се спуснали от небето и ги хванали във въздуха. Повечето свидетелства обаче сочат друга причина – те паднали върху огромна купчина конска тор. Въпросното събитие, случило се на 23 май 1618 година, останало в историята с името Пражка дефенестрация (думата идва от латински и значи „ изхвърляне през прозореца “. Любопитна детайлност е, че в чешката история има цели три сходни събития).
Ожесточени сражения
Малко след дефенестрацията, чешките въстаници оповестили Фердинанд II за детрониран, а престолът бил препоръчан на владетеля на Пфалц – Фридрих V. Бойните дейности обхванали и други владения на Хабсбургите – Силезия и Моравия, а Габриел Бетлен нападнал Унгария от Трансилвания. Фердинанд II се обърнал за помощ към Католическата лига. През ноември 1620 година нейната войска, командвана от граф декор Тили, нанесла тежко проваляне на въстаниците при Бялата планина. Предполага се, че католическите сили били доста по-многобройни, което изяснява за какво сражението завършило за по-малко от час. Фридрих V изгубил короната на Бохемия, а през идващите няколко години войските на декор Тили постигнали още няколко безапелационни победи над бунтовниците. Междувременно популацията на Чехия било подложено на жестоки репресии. Много хора били принудени да одобряват католицизма, а управляващите конфискували парцелите на локалните благородници. Историците означават, че в хода на войната популацията на Бохемия намаляло от 3 млн. на 800 000 души.
in:
We have a double feature!!
In 1620, the Hapsburgs defeat the Bohemians at the Battle of White Mountain, the first major battle of the Thirty Years’ War and one of the most decisive in Czech history. [Part 2 below]
— The History Club at UIC (@HistoryClubUIC)
На пръв взор изглеждало, че Фердинанд II съумял да се оправи със своите врагове. Това обаче въобще не било по този начин. Конфликтът се увеличен, откакто кралят на Дания Кристиан IV нахлул в Германия. Официално той показал религиозни аргументи за решението си, само че в действителност се страхувал от разрастващото се въздействие на Хабсбургите и желал да разшири своите владения. Освен това, Кристиан IV получил забележителна финансова помощ от Англия и Холандия. Имперските сили, обаче, нанесли няколко тежки провали на своите съперници, което принудило Дания да подписа кротичък контракт през 1629 година Този късмет да се постави завършек на войната бил прахосан от Фердинанд II, който издал едикт за отнемането на купите на протестантските владетели. Това разгневило някои от немските принцове, а през 1630 година във войната се присъединил и шведският крал Густав II Адолф. Самият той бил протестант, само че получил помощ от католическа Франция, ръководена по това време от кардинал Ришельо.
Повратен миг се оказало завладяването на Магдебург от армията на декор Тили. Обсадата на града траяла близо месец. Когато имперските сили нахлули в него, почнало всеобщо кръвопролитие, траяло няколко дни. Предполага се, че към 20 000 души, в това число доста дами и деца, били убити. Густав II Адолф употребявал случилото се, с цел да убеди колебаещите се протестантски принцове да го поддържат. Обединените сили на шведите и саксонците нанесли няколко провали на декор Тили, който бил смъртоносно ранен в борбата при Лех през 1632 година
Mass grave from Thirty Years' War reveals massive, brutal cavalry attack
— Forbes (@Forbes)
През същата година бил погубен и Густав II Адолф. Последвали още няколко години на безспирни сражения, а през 1635 година в Прага бил подписан контракт, който трябвало да сдобри католиците и протестантите. Той бил признат от съвсем всички немски принцове и свободни градове.
Вестфалските мирни контракти
Последният стадий от Тридесетгодишната война почнал през 1635 година, когато в нея публично се присъединила Франция. В резултат спорът обхванал съвсем цяла Европа. През 1637 година император Фердинанд II умрял и бил завещан от сина си Фердинанд III, който не бил подобен краен католик и бил по-склонен към взаимни отстъпки. Мирните договаряния почнали още през 1641 година, само че се проточили, защото нито една от страните, взели участие в спора, не съумяла да реализира безапелационен триумф.
Условията на Париж и Стокхолм за сключването на мир станали ясни през 1646 година Фердинанд III в началото ги отхвърлил, само че по-късно бил заставен да ги одобри, въпреки и редуцирани. Така през 1648 година били подписани общо три мирни контракта. Единият от тях бил сред Испания и Нидерландия, а другите два – сред Свещената Римска империя от една страна и Франция и Швеция от друга. Договорите съдържали и значими религиозни клаузи. Потвърдени били правата на лутераните и калвинистите, а немските принцове към този момент можели сами да дефинират религията в своите владения.
От политическа позиция войната представлявала неуспех на опитите на Хабсбургите да трансфорат Германия в своя безспорна монархия. В същото време спорът се отразил пагубно на страната. Около половината от територията на Германия била разорена. Показателен е фактът, че единствено шведите по време на своите походи разрушили почти 2000 замъка, 1500 града, както и 18 000 села. Някои историци обаче считат, че разказите за нанесените вреди са мощно пресилени. Те считат, че стандартът на живот в действителност се повишил вследствие на войната.
Още от създателя:
Историците и до през днешния ден спорят по въпроса за точния брой на жертвите. Според разнообразни оценки Германия губи към една пета от популацията си, а някои градове и села са изцяло унищожени.
What happened in the Thirty Years War? The Economist explains
— The Economist (@TheEconomist)
Експертите акцентират, че други продължителни спорове – като Стогодишната война да вземем за пример включват и дълги интервали на мир. Не подобен е казусът с Тридесетгодишната война, по време на която конфликтите сред враждуващите армии въобще не стихнали и обхванали по-голямата част от Стария континент.
Пражката дефенестрация
Тридесетгодишната война се състои от серия конфликти, почнали от владенията на авторитетната династия на Хабсбургите. Тя е последната от дългата поредност религиозни спорове, избухнали след появяването на протестантството при започване на XVI в. Повратен миг настъпил през 1555 година, когато императорът на Свещената Римска империя Карл V подписал Аугсбургския кротичък контракт. Това довело до близо половинвековно преустановяване на конфликтите сред немските лутерани и католици.
Примирието обаче не довело до изглаждането на острите религиозни несъгласия. По това време в Германия се появил и калвинизмът – протестантско обучение, учредено в Швейцария. Тук би трябвало да се означи, че в края на XVI и началото на XVII в. Свещената Римска империя се състояла от над 200 разнообразни страни и наследствени владения, подвластни от централната власт. Най-голямо въздействие имали Хабсбургите, които направлявали Ерцхерцогство Австрия, Кралство Чехия (Бохемия), земи по горното течение на река Рейн, както и Унгария. Останалите страни в империята се стремели да утвърдят своята самостоятелност и появяването на протестантството се оказало добра опция за постигането на тази цел. Постепенно съвсем цяла Европа се оказала разграничена на два лагера – католически и протестантски. Много от старите спорове пък почнали да се интерпретират като религиозни.
The Thirty Years War (1618-1648) wasnt a conflict as much as a vortex that sucked every major European power into it only to spit them out battered and bruised a few years later.
Read more
— History Guild (@HistoryGuild)
През 1617 година Фердинанд II Австрийски бил разгласен за крал на Бохемия (две години по-късно той станал и държател на Свещената Римска империя). Представител на Хабсбургите и йезуитски ученик, той бил ревнив католик, което го правело извънредно неизвестен измежду чешките протестанти. Скоро след коронацията си, Фердинанд II забранил построяването на две протестантски църкви. В резултат негови представители били хванати в Прага и хвърлени през един от прозорците на локалния палат. Те оживели, като някои източници настояват, че ангели се спуснали от небето и ги хванали във въздуха. Повечето свидетелства обаче сочат друга причина – те паднали върху огромна купчина конска тор. Въпросното събитие, случило се на 23 май 1618 година, останало в историята с името Пражка дефенестрация (думата идва от латински и значи „ изхвърляне през прозореца “. Любопитна детайлност е, че в чешката история има цели три сходни събития).
Ожесточени сражения
Малко след дефенестрацията, чешките въстаници оповестили Фердинанд II за детрониран, а престолът бил препоръчан на владетеля на Пфалц – Фридрих V. Бойните дейности обхванали и други владения на Хабсбургите – Силезия и Моравия, а Габриел Бетлен нападнал Унгария от Трансилвания. Фердинанд II се обърнал за помощ към Католическата лига. През ноември 1620 година нейната войска, командвана от граф декор Тили, нанесла тежко проваляне на въстаниците при Бялата планина. Предполага се, че католическите сили били доста по-многобройни, което изяснява за какво сражението завършило за по-малко от час. Фридрих V изгубил короната на Бохемия, а през идващите няколко години войските на декор Тили постигнали още няколко безапелационни победи над бунтовниците. Междувременно популацията на Чехия било подложено на жестоки репресии. Много хора били принудени да одобряват католицизма, а управляващите конфискували парцелите на локалните благородници. Историците означават, че в хода на войната популацията на Бохемия намаляло от 3 млн. на 800 000 души.
in:
We have a double feature!!
In 1620, the Hapsburgs defeat the Bohemians at the Battle of White Mountain, the first major battle of the Thirty Years’ War and one of the most decisive in Czech history. [Part 2 below]
— The History Club at UIC (@HistoryClubUIC)
На пръв взор изглеждало, че Фердинанд II съумял да се оправи със своите врагове. Това обаче въобще не било по този начин. Конфликтът се увеличен, откакто кралят на Дания Кристиан IV нахлул в Германия. Официално той показал религиозни аргументи за решението си, само че в действителност се страхувал от разрастващото се въздействие на Хабсбургите и желал да разшири своите владения. Освен това, Кристиан IV получил забележителна финансова помощ от Англия и Холандия. Имперските сили, обаче, нанесли няколко тежки провали на своите съперници, което принудило Дания да подписа кротичък контракт през 1629 година Този късмет да се постави завършек на войната бил прахосан от Фердинанд II, който издал едикт за отнемането на купите на протестантските владетели. Това разгневило някои от немските принцове, а през 1630 година във войната се присъединил и шведският крал Густав II Адолф. Самият той бил протестант, само че получил помощ от католическа Франция, ръководена по това време от кардинал Ришельо.
Повратен миг се оказало завладяването на Магдебург от армията на декор Тили. Обсадата на града траяла близо месец. Когато имперските сили нахлули в него, почнало всеобщо кръвопролитие, траяло няколко дни. Предполага се, че към 20 000 души, в това число доста дами и деца, били убити. Густав II Адолф употребявал случилото се, с цел да убеди колебаещите се протестантски принцове да го поддържат. Обединените сили на шведите и саксонците нанесли няколко провали на декор Тили, който бил смъртоносно ранен в борбата при Лех през 1632 година
Mass grave from Thirty Years' War reveals massive, brutal cavalry attack
— Forbes (@Forbes)
През същата година бил погубен и Густав II Адолф. Последвали още няколко години на безспирни сражения, а през 1635 година в Прага бил подписан контракт, който трябвало да сдобри католиците и протестантите. Той бил признат от съвсем всички немски принцове и свободни градове.
Вестфалските мирни контракти
Последният стадий от Тридесетгодишната война почнал през 1635 година, когато в нея публично се присъединила Франция. В резултат спорът обхванал съвсем цяла Европа. През 1637 година император Фердинанд II умрял и бил завещан от сина си Фердинанд III, който не бил подобен краен католик и бил по-склонен към взаимни отстъпки. Мирните договаряния почнали още през 1641 година, само че се проточили, защото нито една от страните, взели участие в спора, не съумяла да реализира безапелационен триумф.
Условията на Париж и Стокхолм за сключването на мир станали ясни през 1646 година Фердинанд III в началото ги отхвърлил, само че по-късно бил заставен да ги одобри, въпреки и редуцирани. Така през 1648 година били подписани общо три мирни контракта. Единият от тях бил сред Испания и Нидерландия, а другите два – сред Свещената Римска империя от една страна и Франция и Швеция от друга. Договорите съдържали и значими религиозни клаузи. Потвърдени били правата на лутераните и калвинистите, а немските принцове към този момент можели сами да дефинират религията в своите владения.
От политическа позиция войната представлявала неуспех на опитите на Хабсбургите да трансфорат Германия в своя безспорна монархия. В същото време спорът се отразил пагубно на страната. Около половината от територията на Германия била разорена. Показателен е фактът, че единствено шведите по време на своите походи разрушили почти 2000 замъка, 1500 града, както и 18 000 села. Някои историци обаче считат, че разказите за нанесените вреди са мощно пресилени. Те считат, че стандартът на живот в действителност се повишил вследствие на войната.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ