Изкуството на войната в Древен Китай
Историята на Древен Китай представлявала поредност от непрекъснати войни – както против нашествията на безчовечен племена от север, по този начин и сред разнообразни китайски кланове, династии и царства. Защитавайки се от външни врагове, строителите издигнали Великата китайска стена – неповторимо инженерно съоръжение; въпреки някои откриватели да изричат подозрения, че е съществувала тъкмо в днешния си тип. Също в Древен Китай изобретили барута, който в началото бил употребен за фойерверки, а по-късно се трансформирал в ужасно оръжие.
В атмосферата на непрекъснати военни спорове от единствено себе си зародила нуждата да се осмисли теоретично самата процедура на воюване.
Първият прочут боен публицист в историята е китаецът Сун Цзъ (544 прочие Хр. – 496 прочие Хр). Неговият труд „ Изкуството на войната “, който се появил при започване на VІ в. прочие Хр., станал за епохи наред скъп източник по доктрина на военното изкуство на Изтока. Това произведение грижливо изучавал и Мао Цзе-дун.
Преди 2500 години Сун Цзъ дефинирал правилата на военните дейности, които в този момент се назовават “непряка тактика “:
„ Не смей да атакуваш пръв – изчаквай. Не се осмелявай да настъпваш против рид или планински връх, по-добре отстъпи малко обратно. Непобедимостта е защита, опция за победа е настъплението. Трябва да можеш да действаш, като бездействаш; да поразяваш без старания. В борбата побеждава този, който преди нея е бил внимателен. Победата е за пълководеца, който умее да покорява непознатата войска, без да се бори, да завладява непознати градове, без да ги обсажда, да съкрушава непознатата страна, без да държи армията си дълго в напрежение ”.
На въпроса по какъв начин да бъде извоювана една война, Сун Цзъ отговорял с къса формула: „ Познавай своя зложелател, познавай себе си – и успеха ще стане неизбежна. Ако познаваш врага и познаваш себе си, за тебе няма заплаха, даже да се сражаваш 100 пъти. Ако познаваш себе си, само че не познаваш врага си – един път ще победиш, различен път ще загубиш. Ако не познаваш нито себе си, нито съперника – ще бъдеш надвит всякога “.
Веднъж един пълководец попитал Сун Цзъ какво да прави, в случай че армията е заобиколена от няколко противников редици на непозната територия? Отговорът бил: „ Издай заповед по армията, че няма никакъв излаз. Заколи всички волове и нахрани воините! Изгори обоза, затрупай кладенците, острижи косите на всички! Нека воините наточат мечовете си, силата им да се събере в едно и да се втурнат към врага с вяра за избавление! “
Сун Цзъ бил един от първите, които издигнали военната ловкост до принцип на военното изкуство: „ Войната е път на измамата. Затова, в случай че си покрай врага, покажи му, че си далеч; ако можеш да направиш нещо, покажи му, че не можеш “.
Китайският военачалник и боен теоретик У Цзъ (ІV в. прочие Хр.) обаче се опитвал да оспори внимателната военна тактика на Сун Цзъ. Той считал за висша задача на военачалника успеха над врага в генерално стълкновение и написа: „ Този, който победи 5 пъти, го чака злощастие. Който победи 3 пъти, отслабва. Който победи един път, става висш държател. Малцина са тези, които са спечелвали война с дребни победи, само че мнозина са загивали поради такива победи “.
У Цзъ давал точна оценка на способността на страната и армията да водят война: „ Когато в страната няма единодушие, не трябва да се събира войска. Когато в армията няма единодушие, не трябва да се устройва лагер. Когато в лагера няма единодушие, не трябва да се влиза в стълкновение. Когато в сражението няма единодушие, не можеш да победиш “.
Когато подчинените му подарили меч, У Цзъ споделил: „ Пълководецът води война със заповеди и сигнали – и с нищо повече. Той заповядва накъде да бъдат ориентирани мечовете. Това е неговата работа “.
Според античните китайски военни правила, ниските бойци се въоръжавали с копия и вили, високите – с лъкове и арбалети, мощните носели флагове, на храбрите се връчвали барабани. Слабите служели при конете и в кухнята, а съобразителните се вземали в щабовете. Управлението на войските в борба се провеждало по следния метод: „ Барабаните, гонговете и камбаните влияят на слуха. Знамената и гербовете влияят на зрението. Забраните, заповедите, премиите и наказванията влияят на сърцето “.
Според античния китайски етюд „ Законите на Сима Цян “, на воините било неразрешено да наскърбяват боговете на непознатите нации, да пленяват мирни хора, да горят гори и здания, да лишават от популацията зърно и съдове: „ Ако срещнеш остарели хора и деца, изпрати ги с почитание до дома им. Победителят издига мъдрите и слага образован държател в превзетата страна “.
Великата китайска стена служела за отбрана на империята от Цин от нападенията на северните номади. Най-силни от тях било племето хунну. (Някои историци считат, че то било предходник на по-късните хуни, познати в Европа, други не са съгласни с тази теза). Но хунну постоянно преодолявали стената. Тогава против тях китайските владетели почнали да употребяват тактиката „ Изкуство на Петте подаръка “:
– давали на номадите скъпи облекла и колесници, с цел да пленят очите им;
– давали им вкусна храна, с цел да затворят устата им;
– радвали вождовете на хунну с приятна музика, с цел да запушат ушите им;
– построили им здания, хранилища за зърно и им подарили роби-земеделци, с цел да успокоят гладните стомаси на номадите;
– специални дарове имало за тези племена, които приемали китайското застъпничество.
Използвало се и шесто прелъщение – алкохол. Например, в средата на ІІ в. прочие Хр. китайците доставяли на хунну всяка година към 1 милион литра вино.
Така в края на І в. прочие Хр. владетелите на Китай съумели да прекратят вечно нападенията на северните варвари.
