Историята на българските президенти показва, че за да бъде виждан

Историята на българските президенти демонстрира, че с цел да бъде виждан като сериозен политически фактор, президентът би трябвало да заеме сериозна позиция по отношение на съответното държавно управление – та даже да е бил повдигнат от ръководещата партия.

Това разяснява за Дир.бг политологът Евгений Дайнов във връзка явния спор сред президента и ГЕРБ, в частност и премиера Бойко Борисов.

В случая, с Радев не е по този начин – повдигнат бе от сегашната съпротива, Българска социалистическа партия. Събирайки всичко това стигаме до извода, че Радев най-накрая се пробва да се придвижи от ролята на специалист към ролята на политик. Най-лесно това минава през спор с държавното управление. Да не приказваме, че ГЕРБ непрекъснато му дават мотиви: ту го упрекват в лобизъм за самолети, ту Цветан Цветанов го разказва като човек без морал, тъй като се бил развеждал.

Оттук насетне забавното ще е, дали в своя спор с ГЕРБ президентът ще осъзнае, че с цел да стане политик му би трябвало политическа база – т.е. да разпознава група жители, чиито представител да играе. Ако не успее – или не разбере, защо му е належащо това – значи още не е станал политик. Ако успее – ще е забавно да се види, коя група жители припознава като „ своя” (няколкото пъти, в които той до момента постановяваше несъгласие, го разпознават като клонящ най-вече „ в зелено”; да забележим, дали това е сериозно).

"Кумгейт ", закономерният разцвет на ръководството по модела "ГЕРБ "

Изключително забавен и значим сюжет, в който се разкриват съществени правила и закономерности на политиката:

а/ Когато в една политическа система няма достоверна съпротива, всички напрежения и крамоли в обществото нахлуват в ръководещата партия и по този начин я дестабилизират.

б/ Когато – какъвто е казусът с ГЕРБ – ръководещата партия упражнява властта като олигархия („ група богати мъже, ръководещи в собствен интерес”), дестабилизацията внезапно се усилва. Защото олигархията е формата на ръководство, която е най-вече заредена с капацитет за кавги и земетресения.

в/ Към горното прибавяме манталитета на ГЕРБ, който е феодално-комунистически: властта да е структурирана като пирамида, от горната страна да се упражнява единоначалие, без да има противоположна връзка по линия на разделяне на управляващите или демократични процедури.

Събираме а/ с б/ и с в/ - и стигаме до извода, че „ Кумгейт” е закономерният, справедлив (т.е. не-зависещ от ничие желание) разцвет на ръководството по модела „ ГЕРБ”.

Неоспорваното, олигархично-феодално ръководство на всякакво равнище – от страната, през София и до всяка община (освен – отстъпените на ДПС) подсигурява, че рано или късно ще се получат кавги (власт-имащите ще се изпокарат между тях за пари) и мощен отпор от страна на обществото (на което е писнало да гледа по какъв начин, вместо да се ръководи за общото богатство, се краде от общите ресурси). Тепърва, ще рече, се стартира с трусовете, свадите, оставките и отлюспванията.

Крачка обратно за Комисията по досиетата и разногласието за нея

Признак на уязвимост от страна на ГЕРБ. Тръгнаха като завоеватели, отдръпват се като разрушени авари. Това държание е още един израз на гореописаните процеси на дезинтеграция на модела „ ГЕРБ”.

И по никакъв начин не е инцидентно, че Българска социалистическа партия, която до момента бе „ опозиция” най-вече проформа, внезапно зае остро опозиционни позиции – както по този въпрос, по този начин и по „ Кумгейт”. Социалистите надушиха кръв във водата и бързат да си припишат злополуките на ГЕРБ като своя заслуга.