Историята на българската опера е съхранила много имена на големи

Историята на българската опера е съхранила доста имена на огромни артисти – нейни градители. Мнозина от тях през днешния ден са забравени или полузабравени, тъй като у нас нямаме традицията и навика да си спомняме за тях, да ги честваме, даже да ги загатваме. Името на Стефан Македонски (1885 – 1952) през днешния ден се знае основно поради това, че държавният ни оперетен спектакъл носи неговото име. Но той заслужава да бъде прочут и празнуван поради големите си заслуги към българската музикална сцена. Щастие за нея е било, че още първоначално се появява един подобен мощен гений, един толкоз безрезервен създател, един същински българин.

Роден е на 25 март 1885 година в Сливен, в фамилията на резбар- иконописец и надарена национална певица. Пее от дете и едвам навършил седемнайсет, отпътува за Русия, с цел да учи пеене. Попада в класа на италианеца Корси в Московската консерватория. Заедно с това учи и актьорско майсторство в Драматичния отдел на Московската филхармония. В театъра на Зимин извършва някои дребни функции, приготвя и изнася концерти стратегии с арии и художествени песни. След осем години, през 1910 година, се завръща в родината и дружно със своя другар, лиричния тенор Панайот Димитров (1882- 1941) изнася огромен благотворителен концерт, посрещнат като събитие от столичната аудитория.

На 5 януари 1911 Г. прави своя дебют на сцената на Българската оперна дружба (предшественика на Софийската опера) в ролята на Камен в българската опера „ Камен и Цена ” на Иванов и Кауцки по поемата на Вазов „ Грамада ”.

Още същата година извършва няколко основни и втори функции, след което, през есента на 1911 година отпътува за Париж, с цел да специализира при Морис Решьо. С него приготвя част от френския си репертоар: Дон Хозе от „ Кармен ” (ще извърши тази роля близо 100 пъти), още Самсон от „ Самсон и Далила ” от Сен Санс, Фра Дяволо на Обер, Хофман от „ Хофманови разкази ” на Офенбах, Вертер нае Масне, Раул от „ Хугеноти ” на Майербер, Фауст на Гуно, Елеазар в „ Еврейката ” на Алеви и други Завърнал се в София, той излиза за първи път в „ Кармен ”, „ Фауст ” и „ Самсон и Далила ”. Но скоро по-късно напуща операта и постъпва като трагичен актьор в Народния спектакъл. После отново се връща в Оперната дружба, като по време на балканските войни (1912- 1914) изнася огромен брой концерти за войните на фронта. През 1916 година взема решение още веднъж да учи – този път да специализира италианския репертоар. Заминава при маестро Отавио Марини в Берлин, като в това време непрестанно концертира в Германия. При Марини приготвя част от коронните си италиански партии: Отело, Канио от „ Палячи ”, Радамес, Херцога, Туриду от „ Селска чест ”, Манрико, Дон Карлос, Пинкертон от „ Мадам Бътерфлай ”. След като се завръща в България продължава да изнася благотворителни концерти за потърпевшите от войните, а след приключването на Първата международна война е още веднъж на сцената на към този момент държавната Софийска национална опера. Междувременно гостува на водещите немски театри дружно с огромното българско мецосопрано Ана Тодорова (1982 - 1972).

От 1922 до 1933 година единствено за 11 години Стефан Македонски изнася на столичната ни сцена 27 централни тенорови функции от френски, италиански, немски, съветски, български и славянски създатели - най-вече трагични и лирико-драматични.

Звучният му, стремителен трагичен тенор, както настояват съвременниците му, е бил мек, доблестен тембър. Звучен в междинния указател, пробивен, мощен при високите тонове, той му разрешава да преодолява с лекост всички тенорови функции – от по-лиричните като Фауст, Вертер и Фра Дяволо през лирико-драматичните (Пинкертон, Каварадоси) до трагичните и героичните като: Танхойзер, Лоенгрин и Отело.

В тях той е единствен, непостижим реализатор от международен мащаб. Изпял е „ единствено “ 140 пъти Радамес от „ Аида “, над 50 пъти Манрико от „ Трубадур “ и 40 пъти - Самсон от „ Самсон и Далила “, Елеазар от „ Еврейката “ над 50 пъти. Той е единственият реализатор на Отело от постановката през 1922 година до свалянето на спектакъла през 1927-а. Единственият реализатор е и на облика на Раул от „ Хугеноти “ на Майербер, на Макс от „ Вълшебният стрелец “ на Вебер. Талантливият тенор е и първият Герман от „ Дама Пика “ на Чайковски, Каварадоси от „ Тоска “, Хофман от „ Хофманови разкази “ на Офенбах, Херцогът от „ Риголето “, Фра Дяволо от едноименната опера на Даниел Обер. Пее над 70 пъти партията на Дон Хосе от „ Кармен “ в трите постановки. Македонски е и най-обичаният и желан Канио от „ Палячи “ на Леонкавало…

През 1933-а първият тенор на театъра напуща, което едвам не провокира скандал!

По този мотив дирекцията на операта изпраща писмо до Министерството на просветата със следния текст: „ Много опери като: „ Танхойзер “, „ Аида “, „ Палячи “, „ Еврейката “, „ Самсон и Далила “, „ Дама Пика “, „ Отело “, които са в афиша на Народната опера, са просто неизпълними заради липса на трагичен тенор. [...] Молим разрешението Ви да каним тенора Стефан Македонски, с цел да могат да се показват. “ Единадесетте години от 1922 до 1933 година са самобитен куриоз за работоспособността на Македонски. През този интервал той не е получил един ден отпуска, нито му е позволено да пътува на гастроли в чужбина, тъй като е единственият реализатор на най-тежките тенорови партии и няма дубльор!

От 1937 до 1948 година Стефан Македонски работи като концертен артист, вокален възпитател и режисьор. Играе и в оперетните театри в София, които са няколко и имат огромен репертоар и доста аудитория.

Изявява се основно в амплоато на герой-любовник в „ Граф декор Люксембург ” и Данило от „ Веселата вдовица ” на Франц Лехар, Едвин в „ Царицата на чардаша ” от Имре Калман, Айзенщайн в „ Прилепът ” на Йохан Щраус.

Като режисьор слага с триумф „ Цвета ” на Маестро Атанасов, „ Кармен ”, „ Травиата ”, „ Вертер ”, „ Тоска ”, Севилският бръснар ”. През 1930 1932 е директор- режисьор на Варненската оперна дружба, след което Подвижната национална опера (1934- 1937). А през август на 1948 година става първият шеф на учредения по негова концепция Държавен музикален спектакъл, приел по-късно името му.