Петко Атанасов: За азбуката и още нещо
Историята на българската просвета приказва за две писмености - глаголица и кирилица. За мен и двете са по-стари от девети век, когато са живели Кирил и Методий. Ако те са траяли активността на един различен Кирил (Кирил Кападокийски), живял 200 години по-рано, както твърди проф. Йордан Иванов, тогава към този момент приказваме за последователност и в имената. А това значи продължение на един цялостен развой в културата и обновяване на българската литургика.
Ние българите сме измежду първите, приели християнството. Големият проблем е, че не се приказва за това. Според мен солунските братя са създали правописна промяна въз основа на познати до този миг графични детайли, а и писмености, с цел да преведат свещените трудове на западно рупско или солунско българско произношение... Това не значи, че ролята им е по-малка, а в противен случай.”
- Защо наричаш Етикус Истер “неизвестен наш мъдрец, живял в Мала Скития през 4 в. сл. Хр.”?
- Етикус е незабравим академик на своето време. Изключителен разум, развил двата огромни клона на познанието - космология и сомология. Живял е в Мала Скития, която явно е значим културен център. Там са живели също Скитските монаси и Дионисий Екзигус, пресметнал по молба на Папата рождената дата на Иисус Христос. Трафикът сред Балканите и Северното Причерноморие тогава бил много многолюден.
Това е по този начин нареченият Хиперборейски диагонал. Важното е, че това население, което се е придвижвало тук напред - обратно през вековете, е явно от роднински генезис. Ако погледнем генетичните карти, които бяха оповестени на британски, съветски, италиански и френски, както проучванията от разнообразни лаборатории, ще забележим, че популацията на Украйна (Северното Причерноморие) и това на Балканите са роднински. На север от Украйна към този момент има различен генофонд, откриха го съветските учени.
- Предполагаш, че точно Етикус Истер е татко на глаголицата...
- Цитирам едно от мненията на хора, които са работили много преди мен. Други споделят, че създател на глаголицата е Улфила. Той е бил непосредствен на Константин Велики и в действителност глава на църквата, да я назовем Дакийска, настояща отвъд Дунава.
А изворите приказват и за 300 000 преселници от неговите хора на юг от Дунав с позволение на Константин Велики. Нашите предци са побеждавали живота с античната си мощна религия, върху която се построява и християнската просвета. Вярата в тези времена е обвързвана с познанието, респективно със знаковата система, която запечатва познанието. Затова в тази ситуация свързваме писмеността с книжнината, която е била нужна на предците ни, с цел да показват вярата си.
Ако приказваме за Етикус, не може да подминем Св. Йероним Блажени, тъй като точно той го е превел и показал. Някои тълкуватели даже сочат светеца за създател на глаголицата. Но модерната история е пренаписвана доста пъти, изключително от преобладаващите Велики сили.
Никой не може да каже с акуратност по кое време е основана глаголицата. Според мен тя е пиктограмна система, т.е. много остаряла.
- Но се приписва на Кирил и Методий.
- Не е правилно, че Кирил и Методий са измислили писменост. Те са употребили разполагаем корпус от графични детайли, от които са могли да основат фонетичен изказ. Направили са правописна промяна и са превели отначало свещените книги на нашия език.
- И не са вземали букви от гръцката писменост?
- Покойният акад. Емил Георгиев, академик с голям принос в региона на сравнителното славянско литературознание и историята на старобългарската, възрожденската и новата българска литература, твърдеше, че гръцката писменост е остаряла българска писменост. В това поле, когато кажеш гръцко или българско, няма да си доста прецизен, тъй като знаковите системи са универсални.
Петко Атанасов
Те са зародили на верски принцип, т.е. в тогавашната остаряла наша просвета, културата на Великата богиня майка и нейния наследник - царят Слънце. Ние сме културни родственици с гърците. Те са пришълци на Балканите. Дошли са от Северна Африка през 15-и век преди Хр. Тогава не са се наричали гърци.
По политически аргументи доктрините за тези епохи са комплицирани, а термините разместени. Въпрос на агитация. В древността хората не са се делили на народи и на нации. Те са се припознавали като родовe, а още по-силен белег е била паметната принадлежност. Модерна Франция е тази, която вкарва термина нация като политическо разбиране. Нацията е политически термин, който цели да сплоти поданиците на един крал.
- Значи ние условно се назоваваме българи?
- Ние се назоваваме българи освен тъй като понятието е национално и е признато измежду модерните национални доктрини, а тъй като е остаряло династично и сакрално разбиране. И с тази мощ е победило времето. Князете, които са се считали за наследници на остарялата Слънчева династия, в действителност са се наричали българи. Техните жители - също. Цитирал съм го през санскрит. “Бъл, бул, бел, бял” - светли, блестящи, слънчеви... Почитатели на Слънчевото провидение.
- Твърдиш, че съществуват много общи думи сред санскрит и актуалния български език.
- Ами Буда значи безсънен, пробуден, гората Сърнат е гората на сърните и така нататък Това несъмнено е другарство. Имаме останки или реликти, или както искаш ги назови, които демонстрират последователност сред тогавашния санскритски език и днешния български език, а има и връзка сред културите и хората.
- Коя писменост се приема за най-стара?
- Някои споделят финикийската, само че финикийците са наши близки родственици. Ако става въпрос за египетското писмо, там приказваме най-често за пиктограмно писмо, а то е и символно, несъмнено. Когато приказваме за писменост, приказваме за фонетични еквиваленти, изкристализирали от тези остарели рисунки, да ги назовем. Но белким тези хора, които са изписвали понятия, не са си кореспондирали по-лесно?
Днес знаците за придвижване по пътищата ги разбираш, без значение на какъв език приказваш, нали? Фонетичното писмо усложнява връзката сред хората, разделя ги.
Ситовският надпис в Родопите
- Каква е връзката ни с трако-финикийското писмо?
- Останали са надписи от 3-2 в. прочие Хр. със знаци, които влизат в определението “трако-финикийско писмо”. Освен това изворите приказват, че Кадъм е донесъл писмото от Финикия в Тива Тесалийска, т. е. на Балканите.
Наскоро имаше забавен скандал, обвързван с една книга от златни плочици. Беше скрита в Историческия музей, само че по някое време я демонстрираха. Публикуваха я и знаците извънредно доста ми замязяха на знаците от Ситовския надпис в Родопите.
В него графемите са по-издължени, а в плочиците - по-сплескани, другояче са същите. Наличието на остаряло писмо не е нещо ново. Един немски академик, Еберт, изследвайки етруската книжовност, още през 1936 година твърди, че писмото е тракийско. А с това удостоверява и проучванията на Себастиано Чампи за връзката сред Балканите и Апенините, езикова и писмена, а значи и родова. На територията на България има забавни обстоятелства и от по-късно време.
В Кръглата черква в Преслав бяха открити два надписа - на глаголица и на кирилица. Със сигурност това са молитвени текстове. Твърди се, че църквата е от 9 век. Тя обаче наподобява е раннохристиянска, евентуално от 4 век. И тези писмености - глаголица и кирилица, както им споделяме, значи са по-ранни от “измислянето им”.
- И въпреки всичко, от кой век е писмеността ни?
- Имаме извори и информация за хората, които са живели от северната страна на Дунав, а това е днешна Румъния. Това са наши родственици и наследници, избягали от римската власт. Всички знаят, че Румъния е изкуствена страна. Името й идва от наследството на Рим.
Всичко, което е производно от рум - Румъния, Румелия, Руманя, идва от Рим, тъй като на Балканите Рим е Рум. Знаем да вземем за пример, че още през 1-ви век сл. Хр. на север от Дунав е имало някаква книжовност. Знаците се споделят белагини, само че никой не ги е виждал.
Името им подсказва сакралитет, т.е. свещено писмо. Но тогава всичките прояви на културата са сакрални. Ситовският надпис в Родопите да вземем за пример е оценен и превеждан доста пъти, само че не е приет, по този начин да се каже, от формалната просвета за писмо. Може да се каже, че той наподобява като това, което назовават руни. И сигурно посланията са свързани с вярата и с Бог. Примерно: “Когато дойдеш от звездите, по своя земен път...”
Надписите, останали от древността, които заслужават внимание, описват в синтетична форма за мистерията на човешкия живот на земята. Издялани са върху камъни, тъй като няма различен материал, който може да преживее епохите. И никой не може да каже от по кое време са.
Ако приказваме за датировката на паметниците в Египет, там също има разнообразни отзиви във връзка с отминалостта. В библейските времена, т.е. преди повече от 5500 години, водачите на групи хора, жреците и царете, когато откриели нещо значимо, си давали сметка, че би трябвало да измислят метод, който да резервира тези послания. Първите знаци са идеи-понятия, след това са рисунките или пиктограмите и по-късно писмото стартира да се синтезира.
Със законите на Хамурапи 3102 години прочие Хр. се появява първата нужда от фонетична система за изписване. Трябвало да се изпишат имената на царете и жреците. Това съответствува с нещо друго доста значимо от живота на Земята - вдишването и издишването, или пулсирането.
Така всичко на Земята се втвърдява и разрежда ритмично и тогава явленията, за които приказваме, са сгъстяване на цивилизацията. Т.е. това е развиването на епохата на Кали-Юга. Насочването на културата към полезността “земя” дава отражение върху цивилизацията. Тя става по-чувствителна, по-ранима, качества, които материята провокира и развива.
- Какво сме дали тогава на света?
- Най-добрата фонетична писменост, която сформират Кирил и Методий. И по-важното - те превеждат свещеното писмо и в действителност възвръщат античната българска литургика, която е от първите епохи на християнството и е друга от гръцката и римската.
Литургиката отделя Източна Европа, а не писмеността. Това е третият културен свят в Европа. И това е, тъй като се възражда третата черква, друга от Константинополската и от Римската. Езикът, на който са преведени свещените текстове и формирани църковните книги, е западен Рупски акцент, солунско произношение. Наричат го старобългарски, само че той си е български. В него са непокътнати архаизми, идиоми, сакрални думи, падежите, тъй като Свещеният език има и тази дарба - да съхранява древността.
Детелина БАРУТЧИЕВА
/вестник "Над 55 "/
Ние българите сме измежду първите, приели християнството. Големият проблем е, че не се приказва за това. Според мен солунските братя са създали правописна промяна въз основа на познати до този миг графични детайли, а и писмености, с цел да преведат свещените трудове на западно рупско или солунско българско произношение... Това не значи, че ролята им е по-малка, а в противен случай.”
- Защо наричаш Етикус Истер “неизвестен наш мъдрец, живял в Мала Скития през 4 в. сл. Хр.”?
- Етикус е незабравим академик на своето време. Изключителен разум, развил двата огромни клона на познанието - космология и сомология. Живял е в Мала Скития, която явно е значим културен център. Там са живели също Скитските монаси и Дионисий Екзигус, пресметнал по молба на Папата рождената дата на Иисус Христос. Трафикът сред Балканите и Северното Причерноморие тогава бил много многолюден.
Това е по този начин нареченият Хиперборейски диагонал. Важното е, че това население, което се е придвижвало тук напред - обратно през вековете, е явно от роднински генезис. Ако погледнем генетичните карти, които бяха оповестени на британски, съветски, италиански и френски, както проучванията от разнообразни лаборатории, ще забележим, че популацията на Украйна (Северното Причерноморие) и това на Балканите са роднински. На север от Украйна към този момент има различен генофонд, откриха го съветските учени.
- Предполагаш, че точно Етикус Истер е татко на глаголицата...
- Цитирам едно от мненията на хора, които са работили много преди мен. Други споделят, че създател на глаголицата е Улфила. Той е бил непосредствен на Константин Велики и в действителност глава на църквата, да я назовем Дакийска, настояща отвъд Дунава.
А изворите приказват и за 300 000 преселници от неговите хора на юг от Дунав с позволение на Константин Велики. Нашите предци са побеждавали живота с античната си мощна религия, върху която се построява и християнската просвета. Вярата в тези времена е обвързвана с познанието, респективно със знаковата система, която запечатва познанието. Затова в тази ситуация свързваме писмеността с книжнината, която е била нужна на предците ни, с цел да показват вярата си.
Ако приказваме за Етикус, не може да подминем Св. Йероним Блажени, тъй като точно той го е превел и показал. Някои тълкуватели даже сочат светеца за създател на глаголицата. Но модерната история е пренаписвана доста пъти, изключително от преобладаващите Велики сили.
Никой не може да каже с акуратност по кое време е основана глаголицата. Според мен тя е пиктограмна система, т.е. много остаряла.
- Но се приписва на Кирил и Методий.
- Не е правилно, че Кирил и Методий са измислили писменост. Те са употребили разполагаем корпус от графични детайли, от които са могли да основат фонетичен изказ. Направили са правописна промяна и са превели отначало свещените книги на нашия език.
- И не са вземали букви от гръцката писменост?
- Покойният акад. Емил Георгиев, академик с голям принос в региона на сравнителното славянско литературознание и историята на старобългарската, възрожденската и новата българска литература, твърдеше, че гръцката писменост е остаряла българска писменост. В това поле, когато кажеш гръцко или българско, няма да си доста прецизен, тъй като знаковите системи са универсални.
Петко Атанасов
Те са зародили на верски принцип, т.е. в тогавашната остаряла наша просвета, културата на Великата богиня майка и нейния наследник - царят Слънце. Ние сме културни родственици с гърците. Те са пришълци на Балканите. Дошли са от Северна Африка през 15-и век преди Хр. Тогава не са се наричали гърци.
По политически аргументи доктрините за тези епохи са комплицирани, а термините разместени. Въпрос на агитация. В древността хората не са се делили на народи и на нации. Те са се припознавали като родовe, а още по-силен белег е била паметната принадлежност. Модерна Франция е тази, която вкарва термина нация като политическо разбиране. Нацията е политически термин, който цели да сплоти поданиците на един крал.
- Значи ние условно се назоваваме българи?
- Ние се назоваваме българи освен тъй като понятието е национално и е признато измежду модерните национални доктрини, а тъй като е остаряло династично и сакрално разбиране. И с тази мощ е победило времето. Князете, които са се считали за наследници на остарялата Слънчева династия, в действителност са се наричали българи. Техните жители - също. Цитирал съм го през санскрит. “Бъл, бул, бел, бял” - светли, блестящи, слънчеви... Почитатели на Слънчевото провидение.
- Твърдиш, че съществуват много общи думи сред санскрит и актуалния български език.
- Ами Буда значи безсънен, пробуден, гората Сърнат е гората на сърните и така нататък Това несъмнено е другарство. Имаме останки или реликти, или както искаш ги назови, които демонстрират последователност сред тогавашния санскритски език и днешния български език, а има и връзка сред културите и хората.
- Коя писменост се приема за най-стара?
- Някои споделят финикийската, само че финикийците са наши близки родственици. Ако става въпрос за египетското писмо, там приказваме най-често за пиктограмно писмо, а то е и символно, несъмнено. Когато приказваме за писменост, приказваме за фонетични еквиваленти, изкристализирали от тези остарели рисунки, да ги назовем. Но белким тези хора, които са изписвали понятия, не са си кореспондирали по-лесно?
Днес знаците за придвижване по пътищата ги разбираш, без значение на какъв език приказваш, нали? Фонетичното писмо усложнява връзката сред хората, разделя ги.
Ситовският надпис в Родопите
- Каква е връзката ни с трако-финикийското писмо?
- Останали са надписи от 3-2 в. прочие Хр. със знаци, които влизат в определението “трако-финикийско писмо”. Освен това изворите приказват, че Кадъм е донесъл писмото от Финикия в Тива Тесалийска, т. е. на Балканите.
Наскоро имаше забавен скандал, обвързван с една книга от златни плочици. Беше скрита в Историческия музей, само че по някое време я демонстрираха. Публикуваха я и знаците извънредно доста ми замязяха на знаците от Ситовския надпис в Родопите.
В него графемите са по-издължени, а в плочиците - по-сплескани, другояче са същите. Наличието на остаряло писмо не е нещо ново. Един немски академик, Еберт, изследвайки етруската книжовност, още през 1936 година твърди, че писмото е тракийско. А с това удостоверява и проучванията на Себастиано Чампи за връзката сред Балканите и Апенините, езикова и писмена, а значи и родова. На територията на България има забавни обстоятелства и от по-късно време.
В Кръглата черква в Преслав бяха открити два надписа - на глаголица и на кирилица. Със сигурност това са молитвени текстове. Твърди се, че църквата е от 9 век. Тя обаче наподобява е раннохристиянска, евентуално от 4 век. И тези писмености - глаголица и кирилица, както им споделяме, значи са по-ранни от “измислянето им”.
- И въпреки всичко, от кой век е писмеността ни?
- Имаме извори и информация за хората, които са живели от северната страна на Дунав, а това е днешна Румъния. Това са наши родственици и наследници, избягали от римската власт. Всички знаят, че Румъния е изкуствена страна. Името й идва от наследството на Рим.
Всичко, което е производно от рум - Румъния, Румелия, Руманя, идва от Рим, тъй като на Балканите Рим е Рум. Знаем да вземем за пример, че още през 1-ви век сл. Хр. на север от Дунав е имало някаква книжовност. Знаците се споделят белагини, само че никой не ги е виждал.
Името им подсказва сакралитет, т.е. свещено писмо. Но тогава всичките прояви на културата са сакрални. Ситовският надпис в Родопите да вземем за пример е оценен и превеждан доста пъти, само че не е приет, по този начин да се каже, от формалната просвета за писмо. Може да се каже, че той наподобява като това, което назовават руни. И сигурно посланията са свързани с вярата и с Бог. Примерно: “Когато дойдеш от звездите, по своя земен път...”
Надписите, останали от древността, които заслужават внимание, описват в синтетична форма за мистерията на човешкия живот на земята. Издялани са върху камъни, тъй като няма различен материал, който може да преживее епохите. И никой не може да каже от по кое време са.
Ако приказваме за датировката на паметниците в Египет, там също има разнообразни отзиви във връзка с отминалостта. В библейските времена, т.е. преди повече от 5500 години, водачите на групи хора, жреците и царете, когато откриели нещо значимо, си давали сметка, че би трябвало да измислят метод, който да резервира тези послания. Първите знаци са идеи-понятия, след това са рисунките или пиктограмите и по-късно писмото стартира да се синтезира.
Със законите на Хамурапи 3102 години прочие Хр. се появява първата нужда от фонетична система за изписване. Трябвало да се изпишат имената на царете и жреците. Това съответствува с нещо друго доста значимо от живота на Земята - вдишването и издишването, или пулсирането.
Така всичко на Земята се втвърдява и разрежда ритмично и тогава явленията, за които приказваме, са сгъстяване на цивилизацията. Т.е. това е развиването на епохата на Кали-Юга. Насочването на културата към полезността “земя” дава отражение върху цивилизацията. Тя става по-чувствителна, по-ранима, качества, които материята провокира и развива.
- Какво сме дали тогава на света?
- Най-добрата фонетична писменост, която сформират Кирил и Методий. И по-важното - те превеждат свещеното писмо и в действителност възвръщат античната българска литургика, която е от първите епохи на християнството и е друга от гръцката и римската.
Литургиката отделя Източна Европа, а не писмеността. Това е третият културен свят в Европа. И това е, тъй като се възражда третата черква, друга от Константинополската и от Римската. Езикът, на който са преведени свещените текстове и формирани църковните книги, е западен Рупски акцент, солунско произношение. Наричат го старобългарски, само че той си е български. В него са непокътнати архаизми, идиоми, сакрални думи, падежите, тъй като Свещеният език има и тази дарба - да съхранява древността.
Детелина БАРУТЧИЕВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ