Джулия Бътерфлай - момичето, което живя две години на дърво, за да го спаси от отсичане
Историята, която ще ви разкажем през днешния ден е за вярата в полезностите и съзидателната и търпелива битка за отстояването им. Ще ви разкажем за една млада жена, която безрезервно пази природата и съумява да реализира задачата си, като се крепи само на волята си.
Някои ще дефинират дейностите ѝ като полуда, други като храброст, само че това няма значение, тъй като каквито и да са, те към този момент са дали резултат. Във време, в което гледаме по какъв начин екоактивизмът се трансформира в заливане на известни творби на изкуството със чорба, е добре да си напомним, че битката за отбрана на природата от човешките дейности може да има и различен образ - подобен, който не унищожава, с цел да запази.
Pexels
Джулия Бътерфлай Хил става известна като момичето, което живя 738 дни, от декември 1997 година до декември 1999 година, в короната на гигантска 1500-годишна секвоя на име Луна. Целта - да избави голямото дърво от дърводобивната компания Pacific Lumber Company.
Джулия e инцидентен деятел без опит или грандиозни цели, само че с готовност да се вкопчи в нещо в миг, който за нея бил от значително значение. Тя не можела да повярва, че някой просто ще вземе резачката и ще унищожи за броени минути вековно дърво, както и последните останали секвои в Калифорния. По-късно споделя на хората, че в никакъв случай не би помислила, че е допустимо да реализира нещо сходно, преди да го направи. Историята на Джулия приказва мощно на всеки един от нас за нашата самостоятелна мощ, за това на какво е кадърен един единствен човек. Затова идващият път, когато си помислите “Какво мога да направя аз? Аз съм просто един човек. ” се сетете за Джулия Бътерфлай.
Бащата на Джулия е евангелски духовник и фамилията ѝ постоянно било на път. Живеела в кемпер до десетгодишна възраст, като фамилията рядко се задържало на едно място за повече от две години. Малката Джулия пораства играейки на открито и се усеща като вкъщи си измежду природата. По време на поход със фамилията си, когато тя е на шест, пеперуда каца на пръста ѝ и остава там през целия поход - от тази преживелица идва и прякорът ѝ Бътерфлай (butterfly - пеперуда).
След тежка автомобилна злополука и интервал на възобновяване при започване на двайсетте си години, Джулия получава просветление, че животът ѝ е излязъл от релси. „ Бях захласната от моята кариера, триумф и материални неща. Катастрофата ме разсъни за значимостта на момента и това да направя каквото мога, с цел да окажа позитивно влияние върху бъдещето, ” споделя тя за този стадий от живота си.
Pexels
Джулия взема решение да се насочи на пътешестване на запад до реге фестивал за набиране на средства за остаряла гора, където се свърза с група от „ гледачи на дървета “ от северното крайбрежие на Калифорния, които стачкуват против сечта на секвои на Pacific Lumber Company.
По това време през 1997 година Джулия научава, че са останали единствено 3% от екосистемите на античната секвоя. Посещава остаряла гора и е възхитена от мъдростта, силата и духовността, която излъчват секвоите. Убеждава се, че желае да промени нещата. Интроверт и фен на природата по душа, Джулия взема решение, че животът на дърво за седмица или две наподобява като нещо, което може да направи.
Бътерфлай споделя, че тогава еко организацията Първо Земята! желали да привлекат вниманието към незабавната нужда от отбрана на вековни дървета и имали потребност от някой, който да остане на секвоя, тъй че дървосекачите да не могат да я отсекат. Понеже нямало други доброволци, те трябвало да изберат нея.
“На 10 декември 1997 година сложих колана и се изкачих на Луна, 180 фута нагоре. Това, което мислех, че ще са три или четири седмици на дървото, се трансформира в две години и осем дни. Върнах се на земята едвам откакто компанията се съгласи да отбрани Луна и заобикалящата горичка, " разказва подвига си Джулия.
Две платформи с размери 6х6 фута в солидната корона на дървото били домът на Джулия през идващите две години. Тя употребява телефон, зареждащ се от слънчева сила, благодарение на който извършва ролята на сътрудник от дървото, привличайки вниманието на интернационалните медии. Джулия не била сама в напъните си. Доброволци изминавали всеки ден дългия път нагоре по планината, с цел да ѝ доставят храна и хранителни запаси.
По време на мирния си митинг, Джулия претърпява една от най-жестоките стихии - Ел Ниньо, унизена е от хеликоптери и е заплашвана от дървосекачи, които секат дървета към нея, даже получава смъртни закани. През множеството време тя е мокра и ѝ е студено, а от време на време дискомфортът и страхът я карат да ридае свита в короната на дървото.
„ Знаех, че в случай че продължа да разисквам политиката и науката и остана в мозъка, вместо в сърцето и духа, постоянно ще става дума за едната страна против другата. Всички обаче разбираме любовта, всички разбираме уважението, всички разбираме достолепието и всички разбираме състраданието до един избран миг. Как бих могла да убедя дървосекачите да пренесат тези усеща, които може да изпитват към индивида, към гората? И по какъв начин мога да ги накарам да се откажат от стандартите си за мен? Защото в съзнанието им аз бях прегръщаща дърветата, ядяща мюсли, мръсна хипарка. "
По време на тези две години и осем дни Джулия стартира да развива мощна връзка с дървото, наречено Луна. Тя твърди, че самото дърво ѝ вдъхвало мощ да продължава напред.
Pexels
Най-накрая напъните на Джулия се увенчават с триумф. На дърводобивната компания очевидно им писва от нея, а и ползата към идеята на момичето става все по-голям с напредването на времето. От Pacific Lumber Company подписват съглашение за опазване на дървото непокътнато, както и на буферна зона от 200 фута към него.
Природозащитната организация Sanctuary Forest улеснява договарянията сред Джулия, от нейната платформа на дървото, и Pacific Lumber Company. Споразумението включва заплащане от 50,000 $ за изгубени доходи от дърводобив (тази сума по-късно е дарена за проучвания за стабилно горско стопанство). Организацията Sanctuary Forest става настойник на консервационен сервитут за отбрана на Луна и продължава да я пази и до през днешния ден.
Getty
Така невероятният митинг на една млада жена притегля вниманието на света към спасяването на дървета и способства за намаляването на изсичането на вековни гори. Нейният образец ни дава поле за размисъл за това по какъв начин нашият живот може да бъде подарък, който да е от изгода за света.
Самата Джулия разделя живота си на три стадия: преди дървото, по време на дървото и след дървото. След необятно публикуваната история за Джулия и Луна, дамата продължава с активизма си по разнообразни способи, в това число като публицист с бестселъра „ Наследството на Луна “ и наръчника „ Човекът прави разликата “, както и като съосновател на редица екологични организации.
Вижте фотосите от митинга на Джулия, които развълнуваха целия свят в края на 90-те:
Някои ще дефинират дейностите ѝ като полуда, други като храброст, само че това няма значение, тъй като каквито и да са, те към този момент са дали резултат. Във време, в което гледаме по какъв начин екоактивизмът се трансформира в заливане на известни творби на изкуството със чорба, е добре да си напомним, че битката за отбрана на природата от човешките дейности може да има и различен образ - подобен, който не унищожава, с цел да запази.
Pexels Джулия Бътерфлай Хил става известна като момичето, което живя 738 дни, от декември 1997 година до декември 1999 година, в короната на гигантска 1500-годишна секвоя на име Луна. Целта - да избави голямото дърво от дърводобивната компания Pacific Lumber Company.
Джулия e инцидентен деятел без опит или грандиозни цели, само че с готовност да се вкопчи в нещо в миг, който за нея бил от значително значение. Тя не можела да повярва, че някой просто ще вземе резачката и ще унищожи за броени минути вековно дърво, както и последните останали секвои в Калифорния. По-късно споделя на хората, че в никакъв случай не би помислила, че е допустимо да реализира нещо сходно, преди да го направи. Историята на Джулия приказва мощно на всеки един от нас за нашата самостоятелна мощ, за това на какво е кадърен един единствен човек. Затова идващият път, когато си помислите “Какво мога да направя аз? Аз съм просто един човек. ” се сетете за Джулия Бътерфлай.
Бащата на Джулия е евангелски духовник и фамилията ѝ постоянно било на път. Живеела в кемпер до десетгодишна възраст, като фамилията рядко се задържало на едно място за повече от две години. Малката Джулия пораства играейки на открито и се усеща като вкъщи си измежду природата. По време на поход със фамилията си, когато тя е на шест, пеперуда каца на пръста ѝ и остава там през целия поход - от тази преживелица идва и прякорът ѝ Бътерфлай (butterfly - пеперуда).
След тежка автомобилна злополука и интервал на възобновяване при започване на двайсетте си години, Джулия получава просветление, че животът ѝ е излязъл от релси. „ Бях захласната от моята кариера, триумф и материални неща. Катастрофата ме разсъни за значимостта на момента и това да направя каквото мога, с цел да окажа позитивно влияние върху бъдещето, ” споделя тя за този стадий от живота си.
Pexels Джулия взема решение да се насочи на пътешестване на запад до реге фестивал за набиране на средства за остаряла гора, където се свърза с група от „ гледачи на дървета “ от северното крайбрежие на Калифорния, които стачкуват против сечта на секвои на Pacific Lumber Company.
По това време през 1997 година Джулия научава, че са останали единствено 3% от екосистемите на античната секвоя. Посещава остаряла гора и е възхитена от мъдростта, силата и духовността, която излъчват секвоите. Убеждава се, че желае да промени нещата. Интроверт и фен на природата по душа, Джулия взема решение, че животът на дърво за седмица или две наподобява като нещо, което може да направи.
Бътерфлай споделя, че тогава еко организацията Първо Земята! желали да привлекат вниманието към незабавната нужда от отбрана на вековни дървета и имали потребност от някой, който да остане на секвоя, тъй че дървосекачите да не могат да я отсекат. Понеже нямало други доброволци, те трябвало да изберат нея.
“На 10 декември 1997 година сложих колана и се изкачих на Луна, 180 фута нагоре. Това, което мислех, че ще са три или четири седмици на дървото, се трансформира в две години и осем дни. Върнах се на земята едвам откакто компанията се съгласи да отбрани Луна и заобикалящата горичка, " разказва подвига си Джулия.
Две платформи с размери 6х6 фута в солидната корона на дървото били домът на Джулия през идващите две години. Тя употребява телефон, зареждащ се от слънчева сила, благодарение на който извършва ролята на сътрудник от дървото, привличайки вниманието на интернационалните медии. Джулия не била сама в напъните си. Доброволци изминавали всеки ден дългия път нагоре по планината, с цел да ѝ доставят храна и хранителни запаси.
По време на мирния си митинг, Джулия претърпява една от най-жестоките стихии - Ел Ниньо, унизена е от хеликоптери и е заплашвана от дървосекачи, които секат дървета към нея, даже получава смъртни закани. През множеството време тя е мокра и ѝ е студено, а от време на време дискомфортът и страхът я карат да ридае свита в короната на дървото.
„ Знаех, че в случай че продължа да разисквам политиката и науката и остана в мозъка, вместо в сърцето и духа, постоянно ще става дума за едната страна против другата. Всички обаче разбираме любовта, всички разбираме уважението, всички разбираме достолепието и всички разбираме състраданието до един избран миг. Как бих могла да убедя дървосекачите да пренесат тези усеща, които може да изпитват към индивида, към гората? И по какъв начин мога да ги накарам да се откажат от стандартите си за мен? Защото в съзнанието им аз бях прегръщаща дърветата, ядяща мюсли, мръсна хипарка. "
По време на тези две години и осем дни Джулия стартира да развива мощна връзка с дървото, наречено Луна. Тя твърди, че самото дърво ѝ вдъхвало мощ да продължава напред.
Pexels Най-накрая напъните на Джулия се увенчават с триумф. На дърводобивната компания очевидно им писва от нея, а и ползата към идеята на момичето става все по-голям с напредването на времето. От Pacific Lumber Company подписват съглашение за опазване на дървото непокътнато, както и на буферна зона от 200 фута към него.
Природозащитната организация Sanctuary Forest улеснява договарянията сред Джулия, от нейната платформа на дървото, и Pacific Lumber Company. Споразумението включва заплащане от 50,000 $ за изгубени доходи от дърводобив (тази сума по-късно е дарена за проучвания за стабилно горско стопанство). Организацията Sanctuary Forest става настойник на консервационен сервитут за отбрана на Луна и продължава да я пази и до през днешния ден.
Getty Така невероятният митинг на една млада жена притегля вниманието на света към спасяването на дървета и способства за намаляването на изсичането на вековни гори. Нейният образец ни дава поле за размисъл за това по какъв начин нашият живот може да бъде подарък, който да е от изгода за света.
Самата Джулия разделя живота си на три стадия: преди дървото, по време на дървото и след дървото. След необятно публикуваната история за Джулия и Луна, дамата продължава с активизма си по разнообразни способи, в това число като публицист с бестселъра „ Наследството на Луна “ и наръчника „ Човекът прави разликата “, както и като съосновател на редица екологични организации.
Вижте фотосите от митинга на Джулия, които развълнуваха целия свят в края на 90-те:
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ