Една съвсем истинска история от соца: Жена ми роди момченце, което стана шурей на баща ми
Историята, която желаеме да представим на вниманието ви е видна от документ и по-точно молба,
написана в далечната от 1957 година
от човек на име Лаврент Йозеф Барбов.
Наистина много безизходен проблем, който обаче ще ви зареди с доста позитивни страсти.
Вероятно би трябвало много деликатно да вникнете в наличието, с цел да схванете комплицираната роднинска връзка, на чието съображение, индивидът моли за разпределяне на фамилни добавки.
До другаря контрольор по защита на труда
при ОКПС на здравните служащи
гр. Коларовград
МОЛБА
от Лаврент Йозеф Барбов,
служащ при околийската болница в с. Изгрев – Коларовград
Др. Инспектор,
Работя като чиновник при Околийската болница в с. Изгрев, Коларовград. До 1954 година получавах фамилни надбавки за сина ми Йозо, а оттогава насам престанаха да ми заплащат такива от болничното заведение. Моля Ви, наредете на шефа на болничното заведение да ми се изплатят фамилните добавки, като се има поради следното нещо:
През 1942 година се ожених за една стара вдовица /запазена/, която имаше стара щерка. Баща ми /вдовец/ постоянно посещаваше фамилията ми и вследствие на това се ожени за доведената ми щерка. Жената за татко ми, т.е. моято доведена щерка, която в същото време ми стана втора майка, роди едно момче, кеото в този момент е на 12 години и което несъмнено ми стана брат, надлежно внук. Понеже аз съм мъж на майката на доведената ми щерка, то жена ми стана и моя баба, защото е майка на дамата на татко ми.
По този метод аз съм мъж на жена си, а също по този начин и нейн внук. Обаче и жена ми роди едно момченце, което в този момент е на 10 години и което стана зет на татко ми, а на мене вуйчо, защото е брат на мащехата ми, която ми е щерка.
По този метод станах самичък на себе си дядо, защото жена ми е баба, а аз съм нейн мъж.
Молим да ми отговорите имам ли право на сина си, т. е. за вуйчо ми да получавам фамилни добавки.
С. Изгрев, Коларовградско
10.12.1957 год.
Инфо: socbg.com
